Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (5)

 

ХОРЪТ

Английската младеж е цяла в плам,

спят балните костюми в гардероба,

ковачите на брони богатеят

и мислите на всички са заети

единствено от жаждата за слава.

Продали пасбища, коне купуват

и литват като Хермесовци^[24] нови

след своя крал, жив пример, огледало

на всички християнски венценосци,

защото в младия и весел въздух

надеждата, от връх до ръкохватка,

нанизала е с меча си корони,

баронски, графски, кралски — все за Хари

и смелите със него. В това време

французите обаче, разузнали

за нашите военни подготовки,

от ужас разтреперани, прибягват

до средствата на бледото коварство.

О, Английо, величие сгъстено,

подобно на смел дух във дребно тяло,

как би се ти прославила в света,

да бяха всичките ти синове

горещо, кръвно свързани със тебе!

Но виж се, виж: французинът открива

недъга ти, изсипва куп от злато

в едно гнездо на двойствени сърца

и трима вероломници на име:

граф Ричард Кеймбридж, Хенри Скруп от Машъм

и Томас Грей, нортъмбърландски рицар,

продали се на злото срещу злато,

с врага ни сключват договор, по който —

ако измяната удържа дума —

ще умъртвят прекрасния ни крал,

преди да е отплавал от Саутхамптън^[25].

Сега ще позволите да прескочим

през разстоянията и сгъстим

събитията в разказа: и тъй,

парите — в звонк, изменниците — в сговор,

крал Хари е напуснал вече Лондон

и ние сме пренесли свойта сцена

от Лондон във Саутхамптън. Вие всички

сте в този град и там ще сте, додето

ви отнесем във Франция и после

ви върнем тук през протока обратно,

като с вълшебство усмирим вълните,

защото ний, каквото и да става,

не искаме от нас да ви призлява!

(Ала в Саутхамптън с вас ще сме едвам

когато кралят се окаже там.^[26])