Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (19)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

В опасност сме, така е, драги Глостър,

но туй от нас изисква двойна смелост.

Добрутро, братко Бедфорд! Боже святи!

Да, имало и в лошото добро,

когато знаем да го извлечем —

тоз лош съсед ни прави ранобудни,

което е и здраво, и полезно.

При туй за всеки той е проповедник

и втора съвест, тъй като ни кара

добре да се подготвим за смъртта.

Тъй можем мед от бурена да вадим,

да черпим благо от самия дявол.

Добър ти ден, сър Томас Ърпингам!

За твоята покрита в сняг глава

възглавка мека повече подхожда

от тез корави буци френска пръст.

 

ЪРПИНГАМ

Не, господарю. Те за мен добри са,

щом мога, легнал върху тях, да кажа:

„Почивам като крал!“

 

КРАЛЯТ

                Благодаря ти.

Добре е за човека да обиква

по чужди пример своите несгоди:

духа ни туй събужда, а след него

и тялото, безсилно дотогаз,

измъква се от сънния си гроб

със гъвкавата живост на змия,

която хвърлила е свойта кожа.

Сър Томас, заеми ми своя плащ!

Вий, братя мои, поздравете всички

по-знатни рицари и им кажете,

че ги очаквам в своята палатка.

 

ГЛОСТЪР

Ще бъде, господарю.

 

ЪРПИНГАМ

Желаете ли да ви придружа,

Ваше Величество?

 

КРАЛЯТ

                Не, верни мой.

Върви при лордовете с мойте братя.

Със себе си да побеседвам трябва

и друго общество не ми е нужно.

 

ЪРПИНГАМ

Да ти помага Бог, наш светли Хари!

 

КРАЛЯТ

Благодаря ти, старче. Ободри ме.

 

ПИСТОЛ

Qui va la^[82]?

 

КРАЛЯТ

Свой!

 

ПИСТОЛ

Пред мен разкрий се! Офицер ли си

или войник презрян и долнопробен?

 

КРАЛЯТ

Благородник съм на доброволна служба.

 

ПИСТОЛ

Зад себе си влечеш ли остра пика^[83]?

 

КРАЛЯТ

Да. А вие какъв сте?

 

ПИСТОЛ

По знатност не по-низш от император!

 

КРАЛЯТ

Тогава сте по-високо от краля.

 

ПИСТОЛ

Сладур е той, сърце от чисто злато,

момче на място, славен малчуган,

добър по род, а по юмрук — отличен.

Ботуша калний негов аз целувам,

защото го обичам свръхсърдечно,

хлапака му с хлапак! Ти как се казваш?

 

КРАЛЯТ

Хари Le Roy^[84].

 

ПИСТОЛ

Какво е това име?

 

КРАЛЯТ

Пише се: Льо Рой.

 

ПИСТОЛ

Лерой? Корнуелско име ми изглежда!

Ти негли си от корнуелски род?

 

КРАЛЯТ

Не, уелсец съм.

 

ПИСТОЛ

Познаваш ли Флуелен?

 

КРАЛЯТ

Да.

 

ПИСТОЛ

Кажи му, че накълцам ще му праза

връз тиквата навръх Давидовден^[85]!

 

КРАЛЯТ

Вие на този ден не си носете камата на шапката, за да не си го накълца той върху вашата тиква!

 

ПИСТОЛ

Приятел си му значи?

 

КРАЛЯТ

Да, и роднина.

 

ПИСТОЛ

Тогава на ти палец по испански!

 

КРАЛЯТ

Благодаря. Да ви помага Бог!

 

ПИСТОЛ

Наричам се Пистол!

 

КРАЛЯТ

Подхожда на избухливия ви нрав!

 

ГАУЪР

Капитан Флуелен!

 

ФЛУЕЛЕН

Тук съм, но в името Христово, говорете по-тихо! Цялата вселена изпада в смайване и удивление, когато не се съплюдават доприте стари военни правила и закони. Ако си дадете труд да изучите войните на Помпея Велики, ще се упедите, че не е имало пърпорене и дърдорене в Помпеевия лагер. Уверявам ви, че в него устави и правилници, стегнатост и дисциплина са пили съвършено други.

 

ГАУЪР

Защо? И противникът шуми — цяла нощ го слушаме.

 

ФЛУЕЛЕН

Ако противникът е магаре и глупак и празноглав пъпривец, значи ли това, че и ние тряпва да пъдем магарета и глупаци и празноглави пъпривци? А? Отговорете ми с ръка на сърце!

 

ГАУЪР

Ще говоря по-тихо.

 

ФЛУЕЛЕН

Аз ви моля най упедително да го сторите!

 

КРАЛЯТ

Макар и да изглежда старомоден,

но има в тоз уелсец ум и дух!

 

КОРТ

Братко Бейтс, погледни натам! Май съмва, а?

 

БЕЙТС

То съмва, но ние няма какво да се радваме толкоз на деня.

 

УИЛЯМС

Началото му виждаме, но края му я видим, я не… Кой е там?

 

КРАЛЯТ

Свой.

 

УИЛЯМС

От коя част?

 

КРАЛЯТ

На сър Томас Ърпингам.

 

УИЛЯМС

Добър стар началник и любезен благородник. Кажи, какво мисли той за положението ни?

 

КРАЛЯТ

Че сме като корабокрушенци, изхвърлени на плитчина, които чакат първия прилив да ги отнесе в морето.

 

БЕЙТС

И не е казал тази своя мисъл на краля?

 

КРАЛЯТ

Не, пък и не бива да му я казва. Защото кралят — макар че не би трябвало аз да говоря това — е човек като мене: теменужката дъхти еднакво и за двама ни; небето е синьо за него, както и за мене; чувствата са му като на всеки човек. Ако ги няма всички негови регалии и почести, той ще се окаже в голотата си човек като всички и неговите стремежи може да летят по-високо от нашите, но когато паднат, се премятат досущ като тях. Така че когато също като нас вижда причини за страх, то страхът му без съмнение ще има същия мирис на нашия. И затова никой не бива да издава пред него страха си, защото, ако той се изпълни с него и го покаже пред войската, тя ще падне духом.

 

БЕЙТС

Той може да показва външно смелост, но аз мисля, че колкото и да е ледена тази нощ и каквито и да са последствията, би предпочел — пък и аз бих го предпочел за него и за себе си — сега да е до шия в Темза, само и само да сме далеч оттук!

 

КРАЛЯТ

А пък аз ще ти кажа съвсем искрено какво мисля за краля. Смятам, че той не би искал сега да бъде никъде другаде освен тук, където е.

 

БЕЙТС

Тогава да си беше стоял сам тука: той би се отървал с откуп, а мнозина бедни хорица щяха да си останат живи.

 

КРАЛЯТ

Не вярвам да го мразиш толкоз, че да искаш да е сега сам тука. Тъй говориш, за да узнаеш какво мислят другите. Но мене ако питаш, аз не бих могъл да умра никъде другаде така доволен, както в сражение за своя крал, тъй като делото му е справедливо и исканията му — честни.

 

УИЛЯМС

Туй е отвъд онова, което можем да знаем.

 

БЕЙТС

И отвъд онова, което трябва да обсъждаме. За нас е достатъчно да знаем, че сме кралски поданици: ако делото на краля ни е несправедливо, дългът ни към краля измива от нас всяка вина.

 

УИЛЯМС

Но ако делото му не е добро, той самият ще има да изплаща тежка сметка, когато всички ония изпосечени в битка крака, ръце и глави се сраснат отново на второто пришествие и закрещят, че са умрели там и там, едни кълнейки, други викайки за лекар, трети — оплаквайки се, че са оставили жените си в немотия, дълговете си — неизплатени, дечицата си — неотгледани. Боя се, че малцина умират в бой добре подготвени за оня свят, защото как ще са уредили благочестиво всичко, когато кръвопролитието им е било в ума? А ако хората не умират по християнски, за душите им ще носи тежка отговорност кралят, който ги е довел до такава смърт, защото да не му се подчинят, би значело за тях да нарушат поданическия си дълг.

 

КРАЛЯТ

Значи, ако един син е пратен от баща си по търговска работа и загине грешен в морето, според вас вината за неговите пороци трябва да падне върху бащата; или ако един слуга, пренасящ пари по нареждане на господаря си, бъде нападнат от разбойници и загине, неизкупил много грехове, по твоему сделките на господаря ще са виновни за погубената душа на слугата? Но това не е тъй. Кралят не е отговорен за смъртта на всеки отделен войник, както бащата не е — за смъртта на сина си, или търговецът — за смъртта на своя слуга, защото, когато са искали услугите им, те не са целели смъртта им. Освен това никой крал, колкото и неопетнено да е делото му, не може да го отстои на бойното поле само с безгрешни войници: някои от тях — случва се — ще носят вина за предумишлено и хладнокръвно убийство; други — вина за това, че са съблазнили някоя мома с лъжливи женитбени обещания; трети — за това, че, проболи нежната гръд на мира с кражби и грабежи, са се укрили след това зад сигурния бруствер на войната. Но ако тези люде, нарушили закона и останали без заслуженото наказание, са могли да се изплъзнат от хората, те нямат криле да избягат от Бога. Войната е неговият палач, тя е мъзда Божия. Тъй че сега във войната на краля хората си получават наказанието за извършени по-рано нарушения на кралския закон. Където са се бояли от смъртта, те са оцелели, а където са потърсили спасение, загиват. Така че, ако умират без покаяние, кралят е сега толкоз малко виновен за погубените им души, колкото е бил преди — за престъпленията, които са причина за гибелта им. Дългът на войника принадлежи на краля му, но душата му си е негова собствена. Затова всеки на война трябва да постъпва като тежко болния — да измие навреме и последното петънце от своята съвест. Ако след това умре, смъртта ще е дар за него; ако пък остане жив, времето, което ще е отдал, за да се подготви, ще е изразходвано за благо и няма да е грях, ако си помислим, че Бог в своята щедрост му е разрешил да оцелее, за да прозре сам величието му и да учи другите как да се готвят за смъртта.

 

УИЛЯМС

Така си е, който умира грешен, грехът му да пада върху неговата си глава. Кралят за това не отговаря.

 

БЕЙТС

Аз не ща той да отговаря за мене и пак с лека душа ще се бия за него.

 

КРАЛЯТ

С ушите си го чух да казва, че нямало да иска да бъде откупен.

 

УИЛЯМС

Да, казал го е, за да ни накара да се бием по-добре за него, но когато изпорежат гръцмулите на всички ни, него ще го откупят, а на нас от това по-топло няма да ни стане.

 

КРАЛЯТ

Ако доживея до това, вече никога няма да му вярвам на думата.

 

УИЛЯМС

Много ще го уплашиш! За монарха недоволството на някой негов нещастен поданик е опасно колкото изстрел от детско пушкало. Все едно да искаш да заледиш слънцето, като му вееш в лицето с пауново перо. Не щял да вярва на думата му! Глупости седнал да ми говори!

 

КРАЛЯТ

Малко ти е остър езикът! Да беше друго време, бих кипнал.

 

УИЛЯМС

Добре. Да се срещнем след боя, ако си още жив!

 

КРАЛЯТ

Съгласен!

 

УИЛЯМС

А как ще те позная?

 

КРАЛЯТ

Дай ми някакъв залог и аз ще го забода на шапката си. Ако набереш после храброст да си го познаеш, ще си разчистим сметките.

 

УИЛЯМС

Дръж ръкавицата ми! Дай ми ти своята!

 

КРАЛЯТ

Ето я!

 

УИЛЯМС

И аз ще си я нося на шапката. Ако след боя дойдеш и ми кажеш: „Моята е!“, кълна се в ръката си, ще ти отпера един добър плесник!

 

КРАЛЯТ

Ако остана жив, ще си я поискам!

 

УИЛЯМС

Да, колкото ще поискаш да те обесят!

 

КРАЛЯТ

Ще го направя, дори и да е кралят до тебе!

 

УИЛЯМС

Помни си думата! Сбогом!

 

БЕЙТС

Я се помирете, смахнати англичани, я се помирете! Да знаехте да броите, щяхте да видите, че ще имаме достатъчно разправии с французите!

 

КРАЛЯТ

Вярно. Те залагат двайсет срещу едно, че нямало сме да излезем наглава с тях, защото войската им наброявала повече глави от нашата. Но ако да сече английски пари има право само кралят, да сечем френски глави можем всички и кралят сам ще дава пример.

Да, всичко върху плещите на краля!

За техните живот, души, деца,

вдовици, дългове и грехове —

е отговорен той! О, тежка длъжност,

близначка на властта, а пък подвластна

на думата на кой да е глупак,

когото само собствената болка,

засяга, нищо друго! Колко много

спокойни радости не знае кралят,

достъпни всекиму, а пък какво,

което друг да няма, има той

освен Великолепие, освен

едно Великолепие и толкоз?

А пък какво си, да, какво си ти,

Великолепие, което правиш

от краля идол, а пък го оставяш

да страда земно повече от свойте

поклонници? Какви печалби носиш?

Къде са твойте приходи и ренти?

И във какво се крие стойността ти,

та толкова ценено си от всички?

Какво си освен степен, форма, сан,

вселяващи наоколо си трепет,

и то така, че който с тях го вдъхва,

е по-нещастен от онез, които

треперят от дъха му? Нима кралят

не получава вместо сладка почит

ласкателства? А колко струват те?

О, заболей, кралю, да видим как

Великолепието ще лекува

недъга ти! Със титли — как си мислиш —

ще охлади ли твойта треска то?

С поклони ще те вдигне ли на крак?

Направило те властен над бедняка,

ще ти даде ли неговото здраве?

Не, блян надменен, който си играеш

така лукаво с кралския покой,

аз крал съм, който знае те и помни:

ни скиптърът, ни мирото, ни мечът,

ни жезълът, ни златната корона,

ни бисернотъканата порфира,

ни списъкът на званията гръмки,

ни тронът ни, ни пяната от слава,

която блъска гордия ни бряг,

ни другите ти пищни атрибути,

Великолепие, ще съумеят,

положени в леглото на монарха,

да му дарят съня дълбок на оня

ратай нещастен, който вечер ляга

с корем натъпкан и опразнен ум

и в миг заспива, капнал от умора.

Нощта не вижда той, не знае как

изглежда тази дъщеря на ада,

защото от зора до мрак поти се

като коняр под погледа на Феб,

а нощем спи в полята Елисейски^[86]

до дрезгаво, когато пак се буди,

за да помогне на Хипериона^[87]

да стегне своя впряг. Тъй в труд полезен

живее той година след година

до гроба си… Така че, щом изключим

Великолепието, тоз нещастник,

редуващ дни във труд със нощи в сън,

е много по-щастлив от своя крал —

използва той покоя на страната,

но с грубия си ум не знае колко

безсънни нощи струват на кралете

тез мирни дни, полезни главно нему!

 

ЪРПИНГАМ

Достойни господарю, във тревога

от вашата отлъчка всички знатни

ви търсят где ли не!

 

КРАЛЯТ

                Мой храбри старче,

във моята палатка събери ги!

Ще ви очаквам там.

 

ЪРПИНГАМ

                Разбрано, сир!

 

КРАЛЯТ

О, боже на сраженията, дай

стоманени сърца на мойте хора,

не пускай малодушието в тях,

лиши ги от способността да смятат,

та броят на вразите да не смачка

безстрашието им! За днеска, Боже,

за днеска забрави греха, със който

баща ми се домогна до престола!

В нов гроб положих тялото на Ричард^[88]

и повече сълзи пролях над него,

отколкото то капки кръв бе дало.

Издържам, Боже, петстотин бедняка,

които дважди в ден ръце изпити

издигат към небето, за да просят

прощение за неговата смърт,

и вдигнах два параклиса, в които

монаси пеят упокойни химни

за Ричарда. И още ще направя,

защото знам: и то ще бъде малко,

щом с горко разкаяние след него

за прошка пак ще моля!

 

ГЛОСТЪР

                        Господарю!

 

КРАЛЯТ

Гласът на брат ми!… Знам защо си пратен:

приятелите, идващият ден

и всичко друго днес лежи на мен!