Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Life of Henry the Fifth, 1599 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Трета сцена
Пред вратите на Арфльор.
Влиза Кралят, следван от Свитата си.
КРАЛЯТ
Какво решава кралският наместник?
Със вас говорим за последен път,
затуй отдайте се на милостта ни
или, самоубийци горделиви,
пробуждате най-лошото във нас;
защото, знайте, да не съм войник —
а за такъв се смятам преди всичко, —
ако, започнал пак да ви обстрелвам,
оставя ви, преди да съм превърнал
полуунищожения Арфльор
в димящо пепелище! И кажете:
когато портите на милостта ни
ще са залостени за всички вас
и, вкусил кръв, закоравял във битки,
за пъклени дела разтворил съвест,
войникът груб, с ръка окървавена,
ще тръгне да коси като трева
девици свежи и дечица в цвят,
каква вина ще нося аз за туй, че
безбожната война във плаща огнен
на адския владика, с лик във сажди,
не ще пропусне ни едно злодейство
от носещите гибел и разруха?
Каква вина ще нося, щом сами
ще сте предали своите девици
в ръцете на горещия насилник?
Как спира се разпалената похот,
понесла се по стръмното в галоп?
С команда да сбереш една войска,
която се е пръснала за плячка,
е толкоз лесно, колкото да викнеш
със указ в писмен вид Левиатана[56]
да дойде на брега! И затова,
арфльорски жители, добре мислете
за своя град и своите семейства,
дорде бойците си удържам още
и благият зефир на милостта
отпъжда заразителния облак
на жаждата за кръв и за грабеж!
Ако ли не, ще видите след малко
войника кървав да мърси косите
на вашите пищящи дъщери;
със хохот сграбчил сребърните власи
на вашите бащи, да раздробява
главите им о плочите; на пики
дечицата ви голи да набучва
пред погледа на лудите им майки,
които ще раздират с вой небето
като юдейките, когато Ирод[57]
е клал децата им! Какво избрахте:
спасение чрез отказ от борба
или отпор и гибелна съдба?
Над градската стена се показва Управителят на града.
УПРАВИТЕЛЯТ
За нашите надежди дойде край:
очаквахме подкрепа от дофина,
но той ни писа, че е слаб все още
да скъса вашия обсаден обръч.
Затуй града и своите съдби
предаваме на тебе, господарю,
и благата ти милост. Влез в Арфльор
и с нас и близките ни разполагай,
защото сме безсилни да се браним!
КРАЛЯТ
Отваряйте! Дук Ексетър, веднага
със хората си влезте във Арфльор
и укрепете го срещу врага ни.
Бъдете мек със гражданите в него!
А ний, понеже зимата е близка
и сред войските ни върлува болест,
със тях ще се оттеглим към Кале.
Таз нощ сме гости ваши, но на път
ще бъдем утре, сипне ли денят!
Тръбен звук. Всички влизат в града.