Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (7)

Втора сцена

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Бог ми е свидетел, ужасно съм уморен.

 

ПОЙНС

Наистина ли? Не предполагах, че умората може да възпре особа с така висока кръв.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Честна дума, не ми се пие, макар че от това признание бледнеят краските на моето величие. Не е ли под моето достойнство това, че ми се иска само кана леко пиво?

 

ПОЙНС

Разбира се. Един кралски син не бива да бъде дотам безразборен във вкусовете си, че да си спомня за една тъй слабовата напитка.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тогава, изглежда, жаждата ми не е била зачената по кралски, защото, честна дума, в момента си спомням за това нещастно човешко откритие, лекото пиво. Но наистина тези низки склонности ме скарват с моето величие. Какво падение е за мене например, че помня твоето име; или това, че утре ще те позная, като те видя; или че съм забелязал колко чифта копринени чорапи притежаваш, тоест, че имаш освен тези още едни, които бяха някога с цвят на праскова; или че водя инвентара на твоите камизоли от холандски лен, възлизащ на една за излишество и една за носене. Но по този въпрос пазачът на тенисното игрище е по-добре осведомен от мене, защото знае, че ризите ти са в отлив, когато не се мяркаш с ракета на него, както от дълго време не си се мяркал, тъй като морето на страстите е погълнало холандските ти територии. И един Господ знае дали децата, дето са врекнали от разрухата на твоето ленено богатство, ще влязат в царството му. Но, както казват бабите, „децата вина нямат“ и затова светът расте и родовете стават все по-могъщи.

 

ПОЙНС

Как зле се свързват с ратните ви трудове тези празни приказки! Кажете ми колцина дори млади принцове биха говорили така, ако бащите им бяха болни, както е вашият сега?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да ти кажа ли нещо, Пойнс?

 

ПОЙНС

Да, разбира се, и дано бъде нещо истински добро!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Достатъчно добро е за един необработен ум като твоя.

 

ПОЙНС

Казвайте го. Ще гледам да издържа на удара му.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Вярвай ми, не върви да се показвам печален сега, когато баща ми е болен. Макар че, ще ти призная като на приятел — защото скланям да те наричам така, по липса на по-добър, — че бих могъл да бъда печален, и то искрено.

 

ПОЙНС

Ще ви е доста трудно по този повод.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Бога ми, ти ме смяташ така записан за непоправимо коравосърдечие в дяволския тефтер, както сте вие двамата с Фалстаф. Но кой какъв е, ще се разбере накрая. Казвам ти, че тайно сърцето ми кърви, загдето баща ми е тъй болен. Това, че дружа с негодници като тебе, ми отнема всяка възможност да проявя скръбта си.

 

ПОЙНС

И защо?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Какво би си помислил ти, ако почна да плача?

 

ПОЙНС

Че сте царствен лицемер.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Всеки би си помислил същото и ти си за облажаване, задето мислиш винаги това, което мислят всички; досега ничий друг ум не е следвал утъпканите пътища по-добре от твоя. Наистина всеки на тоя свят ще ме помисли за лицемер. А какво принуждава твоята достопочтена мисъл да ме мисли за такъв?

 

ПОЙНС

Много ясно! Това, че бяхте така разпуснат и привързан към Фалстаф.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И към тебе!

 

ПОЙНС

Кълна се в небето, за мене се говори само добро. Чувам го отвсякъде със собствените си уши. Най-лошото, което могат да кажат по мой адрес, е, че съм младши син и че имам ловка ръка и, признавам си, тези две неща не мога да ги поправя. Ха, честен кръст, пристига Бардолф!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И момчето, което дадох на Фалстаф. Пратих му го в християнски образ, а гледай тлъстия му негодник на каква маймуна го е превърнал!

 

БАРДОЛФ

Да закриля Бог ваша светлост!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И вашата, високоблагородни Бардолф!

 

ПОЙНС

Защо си се зачервил бе, глупчо срамежливи, мухльо добродетелни? От какво има да се срамуваш? Войник, а руменее като девойче! Голяма работа, че си взел моминството на едно половниче!

 

ПАЖЪТ

Той ме извика преди малко, милорд, през прозорчето на кръчмата и аз не можах да му отлича лицето от червената решетка. Най-после му забелязах очите и ми се стори, че е изрязал две дупки в алената фуста на кръчмарката и надзърта през тях.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Извлякло е полза, момчето!

 

БАРДОЛФ

Марш, двукраки заеко, махай се!

 

ПАЖЪТ

Ти се махай, зловреден сън на Алтея^[19]!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Обясни ни, момче! Чий сън?

 

ПАЖЪТ

Алтея, милорд, сънувала, че ражда пламтяща главня, затова го наричам така.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тълкуване за цяла корона! На, дръж!

 

ПОЙНС

Дано се опази от гъсениците този дивен цветец! На ти и от мене шест пенса, да те закрилят!

 

БАРДОЛФ

Ако благодарение на вас не увисне на въжето, ще е нечестно към бесилката!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А как е господарят ти, Бардолф?

 

БАРДОЛФ

Добре е, милорд. Узна, че сте пристигнали. На ви това писмо от него.

 

ПОЙНС

Предадено с нужното уважение. А какво прави този угоен вол, господарят ти? Още ли не е готов за Мартиновден^[20]?

 

БАРДОЛФ

В добро телесно здраве е, сър.

 

ПОЙНС

Затова пък безсмъртната му съставка се нуждае от лекар, но това не го тревожи много — нали, колкото и да е болна, не може да умре.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Допускам този цирей до себе си, както допускам кучето си, и той добре си пази мястото — ето, виж го какво пише!

 

ПОЙНС (чете)

„Сър Джон Фалстаф, рицар…“ — всеки трябва да му узнае титлата, колкото пъти си каже името. Съвсем като тези, дето са в някакво родство с краля и колчем си убодат пръста, казват: — Пак проляхме кралска кръв! — Защо? — ще попита веднага някой, уж не разбира; и отговорът иде, бърз като поздрав на съсед, който ще ти иска заем: — Аз съм беден сродник на Негово Величество.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да, за да ни станат роднини, те са готови да се върнат до Яфета^[21]. Дай тук!

„Сър Джон Фалстаф, рицар, до първородния

син на краля, Хари, принц Уелски — привет!“…

 

ПОЙНС

Това не е писмо, а удостоверение!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Мълчи!

„Ще подражавам по краткост на великите римляни…“

 

ПОЙНС

Сигурно защото му е кратко диханието на дебелака!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ (чете)

„Поверявам себе си на тебе, тебе на Бога и заминавам. Не допускай до себе си Пойнс, защото той, злоупотребявайки с твоята благосклонност, се кълне, че си щял да се ожениш за сестра му Нел. Кай се, доколкото можеш, в свободното си време и сбогом! Твой (или не твой, според това как ще се отнасяш към него) Джак Фалстаф — за приятелите си, Джон — за своите братя и сестри, и сър Джон — за цяла Европа.“

 

ПОЙНС

Милорд, ще накисна това писмо в херес и ще го накарам да си го изяде!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Това ще значи да си глътне назад двайсет думи. Но вярно ли е, че си говорил така, Нед? Трябва ли да се женя за сестра ти?

 

ПОЙНС

Да й даде Бог подобно щастие, но не съм говорил такова нещо!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Хайде! Ние тук си губим времето в празни забави, а духовете на мъдреците ни се смеят от облаците. В Лондон ли е господарят ти?

 

БАРДОЛФ

Да, милорд.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Къде вечеря днес дъртият глиган? Навярно пак хрупа в старата кочина?

 

БАРДОЛФ

На старото място, милорд, в Истчийп.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

С кого?

 

ПАЖЪТ

С епикурейци, милорд. От старата компания.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Жени ще има ли с тях?

 

ПАЖЪТ

Не, милорд. Само старата мистрис Скокли и мистрис Дол Чаршафдери.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тази пък хетера коя ще е?

 

ПАЖЪТ

Много морална дама, сър, и роднина на господаря.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Роднина му е тя, колкото селската крава — на общинския бик. Да го хванем ли на местопрестъплението, а, Нед?

 

ПОЙНС

Аз съм вашата сянка, милорд. Винаги с вас!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ти, момче, и ти, Бардолф — нито дума на господаря ви, че съм вече в града! Това е за мълчанието ви.

 

БАРДОЛФ

Езикът ми се залепи за небцето, сър.

 

ПАЖЪТ

А моят, сър, се спотаи зад зъбите.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тогава да ви няма! Сбогом!

Тази Дол трябва да е някоя утъпкана пътека.

 

ПОЙНС

По-утъпкана, уверявам ви, от пътя между Сент Олбанз и Лондон.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как да видим нашия Фалстаф в истинския му вид, без той да види нас?

 

ПОЙНС

Да си сложим престилки и кожени жакети и да му прислужваме като кръчмарски слуги!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

От Бог до бик? Страшно падение! Но Зевс го е правил^[22]. От наследник на престол до прислужник в столова? Ужасно понижение! Но ще го направя. Средствата не бива да отстъпват по лудост на замисъла. След мене, Нед!