Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (6)

Първа сцена

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Влиза ли в действие, мистър Нокът?

 

НОКЪТ

Влиза, влиза.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

А къде ви е човекът? Здрав ли е? Ще издържи ли?

 

НОКЪТ

Ей, малкия, къде е Клуп?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, слава Богу! Мистър Клуп!

 

КЛУП

Тук съм, тук съм!

 

НОКЪТ

Клуп, трябва да задържим сър Джон Фалстаф.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Да, уважаеми мистър Клуп, аз направих прощение срещу него и сега трябва да ме изпълните.

 

КЛУП

Това може да струва живота на някого. Той мушка, не си поплюва.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Да, Боже мой! Пазете се от меча му! Той ме надупчи веднъж, и то най-зверски, в собствения ми дом! Ей Богу, не мисли какво прави, щом го извади! Дупчи като дявол индиферентно, жена, мъж, дете — не прощава!

 

НОКЪТ

Да го пипна аз, пък пет пари не давам, че можел да мушка!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

И аз! Аз ще съм до вас!

 

НОКЪТ

Да ми падне в ноктите веднъж, да го сгепча аз!…

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ако се измъкне, ще съм напълно разорана. Дължи ми една гастрономическа сума. Мили мистър Нокът, не го изпускайте! Мили мистър Клуп, гледайте да не ви се изхлузи! Той ще мине със псолютна сигурност към Пайкорнър за едно седло и после към магазина за пикантерии, без докачение на ваши милости. Днеска мистър Лъск, търговецът на коприна, го е поканил фуфициално на обяд в „Люпардовата глава“, дето е на Лъмбърт стрийт. Много ви се моля — тъй като прощението ми е влязло и моята работа е открита за всички — да го притиснете да ми плати. Шега ли са сто марки за една бедна самотна жена, а аз търпях, търпях, търпях, а той ме лъжеше, лъжеше, лъжеше от днес за утре, от днес за утре, как не го беше срам, проклетника! Честно ли е да ме третира така? Като съм жена, да не съм магаре или говедо, та всеки мошеник да може да ме лъже и мами така безскрофулно! Ей го, иде с оня ален нос, оня изпечен мошеник, Бардолф. Изпълнете дълга си, мистър Нокът! И вие, мистър Клуп! Свършете ми работата, моля ви се, оправете ме!

 

ФАЛСТАФ

Какво има? Чия кобила е умряла? Какво става тук?

 

НОКЪТ

Сър Джон, арестувам ви по оплакване на мистрис Скокли!

 

ФАЛСТАФ

Марш, негодници! Бардолф, вади меча! Свали ми главата на тоя разбойник! Хвърли пачаврата в канавката!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Мене в канавката? Аз ще те хвърля тебе в канавката! Опитай само, опитай, ако смееш! Пасквил неден. Убийство! Убийство! Ах, кръвожаден главоотрез! Ще убива Божиите и кралски служители! Кръвопроливец и дупегубец!

 

ФАЛСТАФ

Дръж ги на разстояние, Бардолф!

 

НОКЪТ

Съпротива на властта! Съпротива на властта!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Добри хора, на помощ, дайте на властта съпротива! А, ще ти се, а? Ще ти се? Хайде, направи го, мошенико! Хайде, обеснико!

 

ФАЛСТАФ

Махай се, дрипо кухненска! Пуздро драпаща! Нецензурнице кулинарна! Да не ти погъделичкам основанието!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Какво тук става? Да престанат всички!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ваше благородие, бъдете добър, покрийте една бедна жена!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Пак вий, сър Джон? Какви са тези буйства? Не помните ли своите ранг и възраст? Вий трябваше да сте на път към Йорк!… Пусни го ти! Защо висиш на него?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Ваше благородие, аз, с ваше разрешение, съм бедна вдовица от Истчийп^[17] и той е харестуван за дълг по мое прощение.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

За каква сума?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

За сума — не, ами за всичко, което имам, ваша милост! Той ми изяде и дом, и кръчма! Цялото ми имущество натъпка в тлъстия си корем! Ама аз ще си измъкна поне нещо от него… или ще ти се явявам нощем и ще те яхам като таласъм!

 

ФАЛСТАФ

Ти ми се яви, пък ще видим кой кого ще яхне, стига да има на какво да стъпна!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Какво значи това, сър Джон? Кой порядъчен човек би могъл да търпи такава буря от обвинения? Не ви ли е срам да принуждавате една нещастна вдовица да прибягва до крайни средства, за да получи своето?

 

ФАЛСТАФ

И какво твърдиш, че ти дължа кръгло?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Кръгъл си ти, ако е въпросът! И знаеш, че ми дължиш и парите, и себе си! Ти ми се закле пред позлатената чаша в стаята с делфина, на кръглата маса до камината — хем я бях наклала с каменни въглища — в сряда, вечерта срещу Духов ден, когато принцът ти пукна главата, задето беше казал, че баща му ти приличал на уиндзорския псалт, и ти тогава ми се закле, докато ти миех раната, че ще се ожениш за мене и ще ме направиш „лейди“. Хайде, отречи го де! И тогава леля Кийч, жената на месаря, не влезе ли и не ме ли нарече „стринко Скокли“? И не беше ли дошла да иска оцет, защото била сготвила чудесни скариди, и ти поиска да ги опиташ, а пък аз тогава ти казах, че са вредни при прясна рана? А когато тя си отиде, ти не ми ли каза да не съм хвамилиарничела с хора от нейната черга, защото скоро те щели да ме титоловят „мадам“? И после не ме ли целуна и не ми ли поиска трийсе шилинга? Ще те накарам да се закълнеш пред светата книга и ще те видим как ще го отречеш?

 

ФАЛСТАФ

Милорд, това е наистина една нещастна луда, която разправя наляво и надясно из целия град, че големият й син бил приличал на вас; била е заможна някога, но после обедняла и се смахнала от това. Но срещу тези побъркани стражи искам удовлетворение и ви моля да ми го дадете!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сър Джон, сър Джон, известни са ми всичките ви способи за изопачаване на истината, тъй че нито този ваш самоуверен вид, нито потокът от думи, който изливате с нагло безсрамие, ще ме отклонят от справедливото решение. Вие, както ми се струва, сте се възползвали от лековерието на тази жена и сте изтръгнали от нея облаги от паричен и личен характер.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Точно така, милорд!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Тихо, моля!… Трябва да й върнете заетите пари и да я възмездите за нанесените обиди. Едното ще направите в чиста монета, а второто — с чистосърдечно разкаяние.

 

ФАЛСТАФ

Милорд, не мога да оставя несправедливото ви порицание без отговор. Вие наричате достойната твърдост „нагло безсрамие“. Изглежда, човек трябва да се кланя и премълчава, за да бъде добродетелен. Не, милорд, при цялото уважение, което ви дължа, аз няма да прося от вас. Настоявам да ме освободите от тези стражи, тъй като съм натоварен със спешно кралско поръчение.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Говорите, сякаш имате право да вършите неправди. Вместо това докажете, че сте достоен за своето звание, като задоволите тази нещастна жена!

 

ФАЛСТАФ

Ела насам, кръчмарко!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Какви са новините, мистър Гауър?

 

ГАУЪР

Насам пристигат кралят и принц Хари.

Писмото ще ви каже всичко друго.

 

ФАЛСТАФ

… Честна благородническа дума!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

И по-рано така казвахте!

 

ФАЛСТАФ

Честна благородническа дума, казах! Хайде, нито дума повече!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Кълна се в това небе, което тъпча^[18], ще трябва всичко да заложа! И сребърния сервиз, и кавьорите в столовата!

 

ФАЛСТАФ

Стъкло, само стъкло! Стъклените чаши са сега на мода! А пък за стените могат да се изрисуват с водни бои — някоя смешна сцена или притчата за Блудния син, или някой лов на мечки в Германия. И това ще е хиляди пъти по-добро от тези креватни завеси и парцали, изядени от молците… Добре, нека да са десет фунта! Хайде, ако не ти беше такъв характерът, нямаше да има втора като тебе в цяла Англия! Върви, измий си лицето и си изтегли прошението! Хайде, не трябва да се настройваш така срещу мене. Нали ме познаваш? От мен да мине! Подучили са те, зная.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Моля ви се, сър Джон, нека бъдат осем. Наистина не ми се ще да залагам среброто. Бог вижда, не ми се ще!

 

ФАЛСТАФ

Добре, остави! Ще се оправя някак. А ти никога няма да си знаеш интереса!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Добре, ще ги имате. Дори да трябва да си заложа фустата. Ще дойдете на вечеря, надявам се. И всичко ще ми платите наведнъж, нали?

 

ФАЛСТАФ

Иска ли питане! (настрани, към Бардолф) С нея, с нея! Не я изпускай!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Да поканя ли и Дол Чаршафдери?

 

ФАЛСТАФ

Дума да няма! Покани я!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ (към Гауър)

Не са приятни твойте новини.

А где преспал е кралят тази нощ?

 

ГАУЪР

Във Бейзингсток, милорд.

 

ФАЛСТАФ

Надявам се, че всичко е в ред. Какви са новините, милорд?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Със цялата войска ли се завръща?

 

ГАУЪР

Не с цялата. Две хиляди войника —

на кон и пехотинци — вече бързат

към принца Джон, когото кралят прати

против метежния архиепископ

и граф Нортъмбърланд.

 

ФАЛСТАФ

Нима кралят се е завърнал от Уелс, милорд?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ (към помощниците си)

Гответе се да носите писма.

А вий елате с мене, мистър Гауър!

 

ФАЛСТАФ

Милорд!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Какво има?

 

ФАЛСТАФ

Мистър Гауър, мога ли да ви поканя на обяд?

 

ГАУЪР

Благодаря ви, но негова милост се нуждае от мене. Съжалявам, сър Джон.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сър Джон, вие се бавите твърде много тук, а трябва да набирате войници из графствата по пътя си.

 

ФАЛСТАФ

Ще вечеряте ли с мене, мистър Гауър?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Кой простак ви е учил на държание, сър Джон?

 

ФАЛСТАФ

Мистър Гауър, той трябва да е бил простак, щом неговото държание не ми подхожда… (към върховния съдия) Това се казва майсторска фехтовка, милорд. Так-так, и много ви здраве!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Да ти даде Бог ум и разум, сър Джон! Ти си един огромен глупак!