Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (3)

Първа сцена

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Хей, кой е тук вратар? Къде е графът?

 

ВРАТАРЯТ (отвътре)

Кой вика? За кого да съобщя?

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Кажи на графа, че го чака тук

лорд Бардолф!

 

ВРАТАРЯТ (отвътре)

                Господарят е във парка.

Похлопайте на входа му, милорд,

и той ще ви отвори.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Ей го, иде!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Разказвайте, лорд Бардолф! Всеки миг

сега изисква нови хитрини.

Крамолни дни! Раздорът като кон,

преял със зоб, юздите си е скъсал

и тъпче де що срещне!

 

ЛОРД БАРДОЛФ

                Славни графе,

аз нося достоверни новини

от Шрузбъри.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Дай Бог, да са добри!

 

ЛОРД БАРДОЛФ

По-радостни не можем да желаем!

Самият крал — ранен почти до смърт;

принц Хари Мънмът — умъртвен на място

от меча на безстрашния ви син,

а Блънтовци — и двамата — убити

един след друг от яростния Дъглас;

Джон Ланкастър, граф Уестморланд и Стафорд

спасили са се с бягство, а пък оня

гоен шопар на принца, сър Джон Фалстаф,

е в плен на син ви Хари. Друга битка,

започната, протекла, увенчана

по начин тъй блестящ, светът не помни

от Цезарово време!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Там ли бяхте?

Видели ли сте бойното поле?

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Говорих с едного, дошъл от него.

Известен рицар, който ми предаде

тез вести като сигурни.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Ха, Траверз!…

Това е мой слуга, когото в сряда

изпратих да узнае нещо ново.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

По пътя си насам го изпреварих —

той знае само чутото от мен.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Е, Траверз, какви радости ни носиш?

 

ТРАВЕРЗ

Преди да стигна Шрузбъри, милорд,

сър Джон Ъмфревил върна ме назад

с отлична вест и сам ме изпревари,

понеже беше с кон, по-бърз от моя,

а после, в пот и пяна, ме застигна

друг рицар, който, капнал от умора,

спря коня си до мен, за да узнае

посоката към Честър, и когато

запитах го за Шрузбъри, той каза,

че бунтът нямал щастие във боя

и че на Хотспър шпората била

изстинала; изрекъл туй, без жалост

смахмузи изтощеното животно

и се изгуби, сякаш че ядеше

пространството, преди да го запитам

за повече.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

        Какво? Кажи го пак!

Че „шпората на моя син била

изстинала“? Че бунтът се провалял?

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Милорд, повярвайте, ако денят

не е венчал сина ви със победа,

ще дам наследствените си земи

за вехта панделка! Не се плашете!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Защо тогава рицарят ще каже

на Траверз, че метежът е разбит?

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Защото бил е някакъв негодник

на краден кон, главата си залагам,

и казал е на слука туй, което

му е дошло наум. Но вижте, иде

носител на по-пресни новини!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

О, челото на тоз човек вещае,

като заглавен лист на скръбна книга,

трагични новини! Така изглежда

брегът, когато морската стихия

постави му печата на гнева си…

От Шрузбъри ли идеш? Казвай, Мортон!

 

МОРТОН

Оттам, милорд, ала не ида — бягам,

защото там ненавистната смърт

показа ни, за да ни сплаши, свойта

най-страшна маска!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                А синът ми? Брат ми?

Трепериш и безкръвният ти образ,

езика изпреварил, ми предава

посланието ти. Един такъв

унил, с угаснал взор, треперещ мъж

в средата на нощта е дръпнал нявга

завесата в покоя на Приама,

за да му каже: „Половина Троя

е в пламъци!“, ала Приам прочел е

в лицето му смъртта на своя град,

и аз чета смъртта на своя Пърси,

преди да съм те чул. Ще кажеш, зная:

„Синът ви се сражава еди-как си.

Граф Уустър — също. Дъглас — не по-зле“,

и тъй ще трупаш върху тях похвали,

които със една въздишка само

накрая ще издухаш със вестта:

„Загинаха синът ви, брат ви, всички.“

 

МОРТОН

Граф Дъглас жив е. Брат ви Уустър — също.

Но син ви Хари…

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                … е загинал, знаех!

Предчувствието има бърз език!

Тоз, който се страхува да узнае,

че нещо се е случило, прочита

във погледа на чуждите очи,

че то е истина. Но, смелост, Мортон!

Кажи на господаря си, че лъже

във своето пророчество, и той,

ощастливен от твоята обида,

богат ще те направи зарад нея!

 

МОРТОН

Не бих посмял да споря с вас, милорд.

Умът ви здрав е и страхът ви — смислен.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Все пак недей ми казва, че е мъртъв!

Ах, виждам, че очите ти твърдят го!

Глава навеждаш, сякаш те е страх

или пък считаш грях да го признаеш!

Ако е бил убит, кажи го ясно

и няма от езика си да патиш,

не се страхувай! Грях извършва, който

ни мами, че умрелият е жив,

не — който казва ни, че той е мъртъв.

И въпреки това неблагодарна

е службата на оня, който носи

пръв злата вест — гласът му след това

навеки ни звучи като камбана,

която била е за смърт на близък.

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Милорд, не вярвам син ви да е мъртъв!

 

МОРТОН

Не ми е леко да ви уверявам

във нещо, за което бих желал

да е неистина, но тез очи

видяха Пърси, Огнената шпора,

във пот и кръв, задъхан, да отвръща

със вяли удари на Хари Мънмът,

чиято гневна мощ накрай надви го

и просна на земята, тъй че той

не скочи жив от нея. И тогава

смъртта на този, който беше влял

безстрашие в най-долния войник

от строя ни, разчула се, събуди

страха у най-безстрашните ни войни,

защото нашите редици бяха

калени във духа му и когато

закалката изчезна, всички други

пак станаха това, което бяха —

по-тежки и бездушни от олово.

И както всичко тежко, щом го тласнем,

лети със по-голяма бързина,

тъй точно, от смъртта му натежали,

бойците ни придадоха в страха си

на своето тегло такава лекост,

че никоя стрела не е хвърчала

тъй бързо към целта си, както те

със цел да оцелеят изхвърчаха

от бойното поле. Тъй, твърде бързо

попадна в плен граф Уустър, а и Дъглас,

горещият шотландец, чийто меч

съсякъл бе три призрака на краля^[4],

загуби дух и споделил позора

на пъзльовците, търтили да бягат,

препъна се и също бе пленен.

Във крайна сметка: кралят победи

и срещу вас, милорд, отправи бързо

войска, предвождана от принца Джон

и графа Уестморланд. Това е всичко.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

За скръб ще имам много време после.

Отровите понякога лекуват.

Тез вести, от които, здрав да бях,

бих легнал болен, сварили ме болен,

ме вдигат от постелята. И както

нещастникът, чиито болни стави

огъват се като разбити скоби,

търпение загубил, изведнъж

изтръгва се от здравите гледачи

подобно лумнал огън, тъй и аз,

сред мъките от мъка побеснял,

добивам тройна мощ. Далеч от мене

ти, патерицо блага! Таз ръка

ще облека в блестяща ръкавица

от люспеста стомана!… Да те няма,

калпак на кекав старец, ненадеждна

защита за глава, която жаждат

да раздробят врази от кралска кръв!…

В железен шлем венчайте ме и нека

вражда и време пратят още утре

най-страшната от своите заплахи

към бесния от гняв Нортъмбърланд!

Земята и небето да се слеят!

Природата да не прегражда с длан

свирепите води! Редът да рухне!

И стига сцената на тоя свят

протакала е хода на раздора

от действие на действие — от днеска

във всяка гръд да зацари духът

на Каина, та в обща кръвнина

жестоката трагедия да свърши

и само мракът чер да е гробар

за мъртвите!…

 

ЛОРД БАРДОЛФ

Тоз гневен пристъп ви вреди, милорд.

 

МОРТОН

Пазете, графе, разума си трезв!

Ний, вашите съратници, крепим

живота си на ценното ви здраве,

което, ако вий дадете воля

на своя гняв, ще рухне непременно.

Възможности и рискове, милорд,

безспорно сте предвиждали, когато

решили сте да кажете: „Война!“,

и знаели сте, че синът ви може

да падне от сляп удар, като всеки;

че ще пълзи по тесен ръб, по който

по-лесно ще му бъде да се хлъзне,

отколкото да мине; че плътта му

все пак е уязвима, а духът му —

такъв, че ще го тласка там, където

би срещнал най-голямата опасност;

и все пак вий му казахте: „Върви!“,

без тези страхове да притъпят

решението ви. Какво сега

е станало извън онуй, което

сте знаели, че може би ще стане?

 

ЛОРД БАРДОЛФ

На всички нас, единни в неуспеха,

бе ясно, че се впускаме в моря,

изпълнени с опасности, където

възможността да се спасим е десет

срещу едно, но тръгнахме, защото

очакваната при успех печалба

надви у нас страха от неуспеха.

Затуй, загубили, да сложим всичко —

имот, живот — на следващата карта!

 

МОРТОН

И крайно време е. Почтени графе,

до мен достигна достоверна вест

за туй, че Йоркският архиепископ

е сбрал добре въоръжена сила

за бой със краля. Той чрез своя сан

обвързва с двойна връзка свойте хора.

Покойният ви син държеше здраво

телата на бойците си, но в боя

те бяха сенки, призраци, защото

самата дума „бунт“ бе разделила

у тях телесни действия от дух

и те се биеха почти с погнуса,

насила, както пием гаден цяр,

дотам, че сякаш мечовете бяха

оставени сами да се сражават,

а колкото до техните души,

таз дума „бунт“ ги беше замразила

подобно риби в езеро. Сега

архиепископът превръща бунта

във дълг за всички вярващи. Понеже

го смятат с чисти помисли и свят,

те духом са му предани и телом,

а той ги ръси със кръвта на Ричард

от плочите на Пъмфретския замък^[5],

извежда свойто право от небето,

говори им, че крачел по земя,

потънала във кръв и задушена

от Болинбрук; и мало, и голямо

се стича на тълпи и тръгва с него.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Бях чул за туй, но право да си кажа,

скръбта сега изтри го от ума ми.

Да влезем и подирим най-добрата

възможност за отбрана и за мъст!

Разпращайте писма! Търсете спешно

приятели навред! О, как е жалко,

че тъй ни трябват днес, а тъй са малко!