Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Second Part of Henry the Fourth, 1598 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Пролог
Пред замъка на Нортъмбърланд.
Влиза Мълвата в дреха с изрисувани по нея езици.
МЪЛВАТА
Наостряйте уши, защото кой
от всички тук залостил би слуха си
за говора на шумната Мълва?
От изток чак до запад ветровете
аз сменям като пощенски коне,
за да разнасям хорските дела
по земното кълбо. На сто езика
езиците ми тъпчат непрестанно
с лъжливи вести вашите уши.
Не аз ли мир предсказвам ви, когато
враждата под залъгваща усмивка
разяжда тоя свят, и кой, не аз ли,
Мълвата пак, да стягате ви карам
войски и укрепления, защото
годината — от друго зло подута —
била забременяла според мен
от бога на войната. Аз, Мълвата,
съм свирка за догадки, страхове
и подозрения, при туй така
несложна по устройство, че на мене
невежата тълпа — това менливо
чудовище с безчислени глави! —
способна е да свири. Но защо ли
разкривам същината си пред своите
служители! Какво ме носи тук?
Аз тичам пред победата, която
крал Хенри удържа над Хари Пърси
при Шрузбъри, където угаси
пожара на метежа със потоци
метежническа кръв. Но кой ме кара
за първи път правдиво да говоря?
Не, аз ще разглася, че Хари Мънмът[1]
е бил сразен от Огнената шпора[2]
и че самият крал е преклонил
досам смъртта помазана глава
пред яростта на Дъглас. Тези вести
аз пръснах по села и градове
от лагера край Шрузбъри до тази
изгризана от червеите дупка,
в която старият баща на Хотспър,
Нортъмбърланд, без болест боледува.
Един след друг пристигат вестоносци,
но вестите си имат те от мен,
а, знайно е, утехата лъжлива
по-зле от злата истина убива.
Излиза.