Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (18)

Втора сцена

 

УОРИК

Здравейте, как се чувствате, почтени

върховни съдниче?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

                Благодаря.

А как е кралят ни?

 

УОРИК

                Съвсем добре.

Освободен от всичките си грижи.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Нима се е поминал?

 

УОРИК

                Да, той стигна

естествения край на всяка плът.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Да бе ме взел със себе си! Понеже

му служих предано, сега ще бъда

мишена за неправди.

 

УОРИК

                И аз мисля,

че младият ни крал не ви обича.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Така е, знам, но съм готов да срещна

туй ново време, тъй че то не може

да ми покаже лик, по-зъл от този,

със който го рисува мисълта ми.

 

УОРИК

Пристига натъженото потомство

на бившия крал Хенри. О, да беше

сегашният крал Хенри по характер

подобен на най-лошия от тях,

мнозина знатни щяха да запазят

местата си и нямаше сега

платна да смъкват пред нищожни люде!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

О, Господи, боя се, че светът

съвсем ще се обърка!

 

ПРИНЦ ДЖОН

                Добро утро!

Здравейте, драги братовчеде Уорик!

 

ГЛОСТЪР

Здравейте, братовчеде!

 

КЛАРЕНС

                        Добро утро!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Забравили сме сякаш да говорим!

 

УОРИК

Не сме, но туй, което ни тежи,

не позволява многословни речи!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Тогава мир на този, който стори

то тъй да ни тежи!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

                И мир на нас,

че, току-виж, ни дотежало двойно!

 

ГЛОСТЪР

Да, вий загубихте добър приятел

и тоз печален израз, убеден съм,

не е назаем взет, а си е ваш!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Макар че никой сигурно не знае

какво го чака, но за вас се готви

най-хладен прием. Просто ви окайвам.

 

КЛАРЕНС

Ще трябва против свойте сан и чувства

да бъдете учтив към сър Джон Фалстаф.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Почтени принцове, това, което

извършил съм, извършил съм го, воден

от дух на безпристрастие, и никой

не ще ме види да протягам длан

за недостойна и позорна прошка.

Не ме ли защити невинността ми,

ще ида при покойния ни крал

и ще му кажа кой ме е отправил

по неговите стъпки!

 

УОРИК

                Кралят иде!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Всевишният да пази Ваше Кралско

Величество!

 

КРАЛЯТ

Във новото и ярко облекло

на тази титла, братя, аз се чувствам

не тъй удобно, както ви се струва.

Напразно страх примесва се в скръбта ви —

това е тук английски двор, не турски,

и не Мурад Мурада наследява^[54],

а Хари — Хари. Но бъдете скръбни,

защото толкоз царствено седи ви

жалейката, че, честна дума, аз

ще облека сърцето си във нея

по ваша мода. Да, скърбете, братя,

но колкото полага се, защото

товарът на скръбта е разделен

по равно между нас. Пък аз ще бъда,

повярвайте, за вас баща и брат:

вий свойта обич дайте ми и аз

със грижите за вас ще се нагърбя.

Плачете за покойния ни Хенри,

но знайте, че е жив друг Хенри, който

тез горки ваши сълзи ще превърне

във дълъг наниз от щастливи дни!

 

ПРИНЦ ДЖОН, ГЛОСТЪР и КЛАРЕНС

Надяваме се, че ще бъде тъй,

Ваше Величество!

 

КРАЛЯТ

                Недоверчиво

ме гледат всички тук.

                И вий най-вече.

Уверен сте, че аз не ви обичам,

нали така?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

                Уверен съм, милорд,

че ако бъда съден справедливо,

крал Хенри Пети няма да намери

причина да ме мрази.

 

КРАЛЯТ

                Няма, тъй ли!

Би трябвало навярно един принц

със мойте изгледи да е забравил

обидите, които ви дължи?

Да мъмрите и хвърляте в затвора

наследника на Англия, това е

навярно дреболийка? Според вас

във Лета^[55] да я топнем и готово?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Тогава аз бях образ на баща ви

и представлявах неговата власт.

Загрижен за общественото благо,

раздавах правосъдие, когато

поиска Ваша Светлост да забрави

одеждата, в която бях облечен,

закона, по чиято буква съдех,

короната, която представлявах,

и ме удари, седнал при това

в съдийското кресло; подир което

аз пратих ви в затвора за обида

на вашия баща. Щом зле съм сторил,

навярно вий ще бъдете щастлив,

ако синът ви утре не зачита

законите, издадени от вас,

вилнее във съдебните ви зали

и смъкнал за брадите съдиите

от техните тържествени кресла,

нащърбва меча, който защитава

мира в страната и сигурността ви

и — даже нещо повече от туй —

в лицето на слугите ви обижда

делата ви и кралската ви личност?

Въобразете си, че сте баща

на син такъв и виждате властта си

така презряна, своите закони —

така оплюти, себе си самия —

така опозорен от свойто чадо,

и после представете си, че аз,

защитата ви взел, от ваше име

помоля благо този син да млъкне.

Размислили над туй, издайте свойта

присъда против мен и разгласете

от висотата си какво съм сторил

несъответстващо на мойта служба

и моя дълг на поданик към крал!

 

КРАЛЯТ

Вий, съдниче, сте прав и затова

оставям ви и в бъдеще върховен

пазител на везните и на меча.

Дано дочакате във чест и слава

синът ми — като мен — да ви обиди

и като мен да наведе глава

пред вашата присъда! И дано

и аз тогава жив съм, та да кажа

като баща си: „Колко съм щастлив,

че имам съдник, който няма страх

да съди моя син, и син, готов

да преклони високата си титла

пред сана на съда!“ Вий поверихте

мен, принца, във ръцете на ключаря

и затова във вашите ръце

аз поверявам пак тоз бляскав меч,

достойно носен досега от вас,

със предписание и в бъдно време

да действувате с него смело, твърдо

и безпристрастно, както досега!

Ръката ви! И отсега нататък

ще бъдете баща на мойта младост.

Устата ми ще казват туй, което

вий шепнете на моето ухо,

и волята си аз ще подчинявам

на вашето разумно ръководство!…

И вярвайте ми, принцове, баща ми

си е отдъхнал в гроба си, защото

аз свойте слабости погребах с него,

а в мен възкръсна неговата зрелост,

за да посрами мрачните пророци,

предсказващи провала ми, и пръсне

предубежденията срещу мен,

градени върху външния ми образ.

Кръвта ми се разливаше доскоро

в стихийни бедствия, но отсега,

сменила своя ход, ще потече

към океана, в който, щом се слее

със неговите царствени талази,

ще заструи величие. Сега

ний своя парламент ще съзовем

и изберем за кралския съвет

такива членове, че в кратко време

страната ни да се изправи редом

с най-мощните държави, и за нас

мирът, войната и сместа от двете

да са неща понятни и познати…

И затова във тоз съвет вий, татко,

ще имате решаващата дума!…

След коронацията, както казах,

ще съзовем дворянството веднага

и ако Бог целта ни приподпише,

от него никой принц не ще поиска

за Хенри смърт, с едничък ден по-близка!