Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (16)

Пета сцена

 

КРАЛЯТ

Да няма шум, приятели, освен

ако една ръка погали сънно

със нежни звуци морния ми дух!

 

УОРИК

Извикайте свирачите оттатък!

 

КРАЛЯТ

Короната ми поставете тук,

върху възглавката!

 

КЛАРЕНС

                О, как е бледен

и колко са му хлътнали очите!

 

УОРИК

По-тихо!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

        Да сте виждали дук Кларенс?

 

КЛАРЕНС

Аз тук съм, братко, потопен във сълзи.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Дъжд в стаята, без вънка да вали?

Баща ни как се чувства?

 

ГЛОСТЪР

                        Много зле.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Узнал ли е добрата новина?

Ако не е, кажете му я бързо!

 

ГЛОСТЪР

Влоши се той, когато я узна.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

От радост щом е, и без лек ще мине.

 

УОРИК

По-тихо, моля! Той заспива май!

 

ГЛОСТЪР

Да се отдръпнем във съседна стая!

 

УОРИК

Ще дойдете ли с нас, любезни принце?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не, аз оставам тук да бдя над краля.

Защо ли до главата си е сложил

короната, когато, знаем, тя е

така тревожна дружка по легло?

О, лъскав страх, о, златно безпокойство,

което през тъй много дълги нощи

на бдение, отворени оставяш

вратите на ума!… Ти спиш със нея,

но не така дълбоко и съвсем

не толкоз сладко, колкото тоз, който

нахлупил грубия калпак за сън,

прохърква цяла нощ!… О, кралска власт,

за тоз, когото твоят знак пристяга,

ти тежка броня си във жарък ден,

която пари, бранейки!… Лек пух

е кацнал върху неговата устна

съвсем бездвижен. Тоз въздушен гост,

ако горкият дишаше, би трепкал!

О, скъпи господарю, татко мой,

сънят ти е наистина дълбок —

до днеска той разлъчил е тъй много

крале на Англия от туй блестящо

кръжило до главата ти! Мой дълг

към тебе, татко, е реката сълзи,

която с обич и синовна нежност

над твоя гроб ще лея изобилно;

а твоят дълг към мен е таз корона,

която по закон и кръв се пада

на мен като на пряк наследник твой.

Ха, ето я! Да ми я пази Господ!

Цял свят мощта си да сбере в една

ръка на великан, не ще успее

да ми отнеме тоз наследствен символ

и както ти го даваш днес на мен,

синът ми ще го има някой ден!

 

КРАЛЯТ (събужда се)

Къде си, Уорик? Где сте, Глостър, Кларенс?

 

КЛАРЕНС

Извикахте ли, скъпи господарю?

 

УОРИК

Какво ви стана, господарю? Как сте?

 

КРАЛЯТ

Защо ме изоставихте? Где бяхте?

 

КЛАРЕНС

Оставихме във стаята ви брат си.

Той каза, че ще бодърства до вас.

 

КРАЛЯТ

Принц Хенри ли? Къде е? Не го виждам!

 

УОРИК

Вратата е отворена. Навярно

излязъл е оттук.

 

ГЛОСТЪР

                Не е минавал

през стаята, в която бяхме ний.

 

КРАЛЯТ

Короната ми! Кой я взе оттука?

 

УОРИК

Когато се оттеглихме, милорд,

тя беше на възглавката ви.

 

КРАЛЯТ

                        Принцът!

Той взел я е! Да дойде незабавно!

Нима е толкова нетърпелив,

че е помислил моя сън за смърт?

Вървете, Уорик! Вижте го къде е

и строго му кажете, че го викам!

Със тази си постъпка той помага

на страшната ми болест да ме свърши.

На, вижте се какво сте, синове!

Природните ви чувства в миг се стапят,

щом златото ви стане главна цел.

Затуй бащите ви в безумна обич

са претоварвали съня си с мисли,

ума си — с грижи, костите си — с труд;

затуй са трупали проклето злато,

спечелено със мъки и със пот,

и давали са ви с безкрайни жертви

образование и бойна степен!

Като пчели ний сбираме нектар

от цвят на цвят и, пълни с мед и восък,

се връщаме към кошера, където

като че ли сме търтеи, децата

избиват ни в отплата за труда ни.

Да, с горък вкус отиват си бащите

от този свят!

                Е, где е тоз, комуто,

се вижда тъй ленива мойта болест?

 

УОРИК

Милорд, намерих принца тук наблизо

с разплакано лице, в тъй чиста скръб,

че даже най-ужасният насилник,

пил цял живот невинна людска кръв,

съзре ли го, ще си измие ножа

с човечни сълзи. Иде ей сега.

 

КРАЛЯТ

Защо е взел короната тогава?

Ха, ето го! Ела към мене, Хари!…

А вие оставете ни сами!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не мислех, че отново ще ви чуя.

 

КРАЛЯТ

Желанието ти е породило

таз мисъл в тебе. Застоях се, зная,

но толкоз ли за трона ми си жаден,

че искаш да се видиш преди срока

със знака на властта ми? Глупав момък,

величието търсиш ти, което

ще ти сломи врата! Изчакай малко!

Властта ми като облак е, поддържан

от тъй безсилен дух, че много скоро

ще легне на земята. Аз залязвам.

Открадна ти това, което щеше

законно да е твое подир час,

и с туй преди смъртта ми потвърди

това, което чакал съм от тебе.

Животът ти говореше ми ясно,

че ти не ме обичаш и сега

си искал да умра уверен в туй.

Умът ти е наточил сто кинжала

о камъка на твоето сърце,

за да пронижеш с тях баща си само

на час от края му! Да не изтраеш

едничък час! Тогаз какво стоиш?

Върви, върви да ми копаеш гроба

и нареди камбаните да бият

за коронясване, а не за смърт!

И нека сълзите, които трябва

да ръсят моя гроб, са свято миро

над твоята глава! С праха смеси ме,

на червеите дай това, което

на теб живот е дало! Отстранявай

слугите ми, наредбите ми късай —

дошъл е ден за гавра със реда!

На трона е възлязъл Хари Пети!

Ликувай, суета! Загивай, слава!

Съветници разумни, марш от двора!

Събирайте се в славния Уестминстър,

маймуни от различните страни!

Чистете се, съседи, от сметта си!

Тежи ви някой ваш негодник, който

пиянства, кълчи се, крещи, ругае,

краде, убива и по нова мода

извършва всички стари грехове?

Не бойте се! Спасени сте от него!

Във Англия ще бъде той отрупан

за всяка мръсотия с чисто злато,

във Англия ще бъде той обсипан

със служби, почести, награди, власт,

защото Хари Пети ще е пуснал

развалата да тича без намордник

и тази бясна кучка ще разкъсва

невинните! О, бедно мое кралство,

не те спасиха кралските ми грижи

от смутове; какво ще стане с теб,

когато смутът бъде кралска грижа?

О, ти ще станеш дива пустош пак,

населена от вълци, както нявга!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Простете ми, мой скъпи господарю!

Ако не бяха сълзите — тез влажни

прегради за словата ни, — аз бих

предотвратил суровия ви упрек,

преди да сте изрекли вий скръбта си

и аз да съм я чул със толкоз мъка.

Вземете си короната и нека

направи да я носите за дълго

Тоз, който носи своята навеки!

Обичам я аз само като знак

на вашето могъщество и слава —

ако не е така, да си остана

навеки коленичил, в този израз

на моето съзнание за дълг!

Бог вижда, че когато влязох тук

и ви помислих бездиханен вече,

хлад сви сърцето ми. Ако ви лъжа,

да свърша във разпуснатост, не смаял

недоверчивците с обрата, който

задал съм си за благородна цел!

Щом влязох и помислих ви за мъртъв,

при тази мисъл полумъртъв сам,

към вашата корона, сякаш тя

могла би да ме чуе, се обърнах

и тъй й казах: „Грижите по теб,

изпиха всички сили на баща ми.

Затуй е твойто злато вредоносно,

макар най-чисто. Златото, което

приемаме в целителен разтвор,

по-ниско по карати, по е ценно

от теб, което, чисто по състав,

прочуто, славено, отрови своя

злочест носител!“ И при тези думи

аз сложих я на своята глава

като наследник честен, който влиза

в двубой с противника, убил баща му.

Ако в кръвта ми тя е вляла радост;

в ума ми ако вдъхнала е гордост;

ако във мен бунтарство и суетност

със капка задоволство са приели

властта, която се съдържа в нея,

Бог нека я държи далеч от мене

и стори ме най-низкия васал,

пред нея коленичещ в страх и трепет.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Синко мой,

сам Бог ти е подсказал да я вземеш,

за да спечелиш с тази си защита,

сърцето на баща си! Пристъпи,

седни до мене, Хари, и изслушай,

съвета, който искам да ти дам,

последен може би. Бог знае, синко,

какви извити пътища използвах,

за да се срещнем с таз корона тук

а сам аз зная как неустойчиво

стоеше тя на моята глава.

Над твойта тя ще легне по-спокойно,

с по-пълно одобрение, по-чиста,

защото всичко низко, със което

тя стана наша, с мен ще слезе в гроба.

При мен тя беше слава, похитена

от груб насилник, и мнозина живи

ми спомняха, че с тяхната подкрепа

я бях достигнал — нещо, от което

се раждаха вражди и кръвнини,

увреждащи покоя на страната.

Ти виждаш, сине мой, че тез заплахи

успявах да отблъсна с много мъка,

защото мойто кралствуване беше

пиеса все на тази главна тема.

Сега смъртта ми ще смени стила й:

което бе при мене придобито,

при теб ще е венец, унаследен

и с блясък чист. Но въпреки че ти

ще властваш по-устойчиво от мене,

все пак ще имаш трудности, защото

обидите ще зеят още пресни

и ще се помни още как били са

изтръгнати зъбите и жилата

на моите поддръжници, с които

и ти ще трябва да поддържаш дружба.

Издигнаха ме те със свойта мощ

и аз страхувах се, че с нея могат

отново да ме смъкнат; и затуй

едни унищожих, а други мислех

да поведа към Божи гроб, така че

да нямат време да се ровят много

във моите дела. Ти също, Хари,

старай се всякак да държиш заети

горещите глави с войни в чужбина,

така че да разсейваш злия спомен

с деятелност, изнесена навън.

Бих искал да ти кажа още много,

но нямам дъх за думи, сине мой.

Короната е твоя. Дано Господ

на мене как добих я да прости

и стори с нея в мир да властваш ти!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

От вас добита и крепена здраво,

на мен, кралю, тя пада се по право

и аз против цял свят ще съумея

да браня свойта собственост над нея!

 

КРАЛЯТ

Ха, кой пристига! Брат ти Джон е тук!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Мир, щастие и здраве, скъпи татко!

 

КРАЛЯТ

Ти мир и щастие ми носиш, сине,

но, младокрило, здравето излитна

от сухия ми ствол и твоят образ

е точката на моя жизнен разказ.

Граф Уорик где е?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

                Пристъпете, Уорик!

 

КРАЛЯТ

Не носи ли название отделно

таз стая, във която днес припаднах?

 

УОРИК

Да, носи, сър. „Ерусалим“ й викат.

 

КРАЛЯТ

Хвала на Бога! В нея ще издъхна.

Предречено ми беше от години:

„В Ерусалим ще свършиш своя път!“

и аз напразно мислех, че ще свърша

живота си край гроба на Христа.

Носете ме във смъртната ми стая —

„Ерусалим“ бил тук, сега го зная!