Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (15)

Четвърта сцена

 

КРАЛЯТ

Да, лордове, ако даде ни Бог

победа в спора, който лее кръв

пред прага ни, ний нашите младежи

ще поведем към по-високи битки

и мечове ще вадим вече само

от кръста осветени. Всичко в ред е:

войската — сбрана, флотът — също стегнат,

заместниците ни — снабдени с власт,

и всичко тъй е, както го желаем,

освен това, че ни е нужно здраве

и че преди да тръгнем, се налага

да усмирим васалите, които

оръжие са взели против нас.

 

УОРИК

Ще имате вий скоро, господарю,

и здраве, и победа!

 

КРАЛЯТ

                Сине Хъмфри,

къде е брат ти, Уелският ни принц?

 

ГЛОСТЪР

На лов във Уиндзор струва ми се, татко.

 

КРАЛЯТ

А със кого?

 

ГЛОСТЪР

        Не зная, господарю.

 

КРАЛЯТ

Не е ли с него брат му, Томас Кларенс?

 

ГЛОСТЪР

Не, Кларенс, господарю, е до вас.

 

КЛАРЕНС

Какво желаете, любезни татко?

 

КРАЛЯТ

Доброто ти и само него, Томас.

Защо не си с наследния ни принц?

Той търси те, а ти го пренебрегваш!

В сърцето му сред всички свои братя

ти, Томас, имаш най-доброто място.

Скъпи го и ще можеш след смъртта ми

да служиш за посредник между тях

и кралското величие. Така че

не го избягвай и не си отнемай

предимствата на бъдната му милост

с нехаен хлад към днешната му воля,

защото той е нежен и добър,

когато са внимателни към него,

сълза за милост има и ръка,

готова да помогне; но когато

го разгневят, по-твърд е и от кремък,

от зимата по-пълен е с прищевки,

по-режещ е от ледните й вихри,

преди зора да пукне. Затова

пригаждай се към неговия нрав:

упреквай го за грешките му меко,

когато е игрив и добродушен,

но мрачен ли е, давай му да буйства,

дорде гневът му, като кит на суша,

издъхне от вилнеене. Тъй действай,

мой синко Томас, и ще бъдеш после

крило за свойте братя, златен обръч,

тъй стегнал кадуса им с братска кръв,

че колкото във него — неизбежно —

сплетни странични да цедят злъчта си,

да не пропусне той, па ако ще

да бъдат те по-подли от отрова,

по-гибелни от избух на барут!

 

КЛАРЕНС

Ще бъда с него ласкав и грижлив.

 

КРАЛЯТ

Защо сега не си във Уиндзор с него?

 

КЛАРЕНС

Той също не е там. Обядва в Лондон.

 

КРАЛЯТ

А може би узнал си със кого?

 

КЛАРЕНС

Със Пойнс и още други от кръга му.

 

КРАЛЯТ

Богата почва бързо буренясва

и той, ликът на младите ми дни,

е цял във плевели. Затуй с печал

аз гледам времето подир смъртта ми.

Сърцето ми кърви, когато в свойто

въображение съзирам дните

на безначалие и общ разпад,

които ще настъпят, щом аз легна

при своите предци, понеже зная:

не стяга ли разгула му юзда,

съветват ли го само буйни чувства,

добие ли права за слободия,

ще литне той, на страсти воля дал,

към гибел зла и сигурен провал!

 

УОРИК

Превратно съдите за принца, сър.

Той само изучава тези свои

разпуснати приятели, тъй както

се учи чужд език. Тоз, който иска

да овладее непозната реч,

е длъжен да заучи и запомни

и грозните й думи, за да може

след туй да ги презира и избягва.

Така, като безсрамни думи, принцът,

щом времето съзрее, ще отхвърли

приятелите си, за да си служи

със спомена за тях като с мерило,

когато съди хората край трона,

и с туй ще извлече добро от злото.

 

КРАЛЯТ

Пчелата, свикнала да смуче мед

от мършата, не я напуска лесно!…

Кой иде там? Не е ли Уестморланд?

 

УЕСТМОРЛАНД

Сърдечно ви желая крепко здраве,

Ваше Величество, и светла радост,

прибавена към таз, която нося!

Принц Джон целува вашата ръка.

Бунтовниците Хейстингз, Моубри, Скруп

и всички други чакат строгостта

на кралския закон. Метежен меч

не бляска нийде, а навред шумят

маслинените клонки на мира.

Ваше Величество ще може тука,

когато има време и възможност,

да прочете подробности по всичко.

 

КРАЛЯТ

О, Уестморланд, ти птиче си, което,

щом свършва зимата, посреща първо

зората с песни!

                Още новини!

 

ХАРКОРТ

Да пази Бог престола от врази,

а появят ли се, да имат края

на тези, за които ще ви кажа!

Бунтовните Нортъмбърланд и Бардолф

с войска от англичани и шотландци

са влезли в бой със Йоркския шериф^[52]

и той ги е разбил на пух и прах!

Това писмо съдържа, господарю,

обстойно описание на боя.

 

КРАЛЯТ

Защо ми стана зле от толкоз радост?

Нима Фортуна никога не пръска

със две ръце, а винаги надписва

най-светлия си дар с най-черни букви?

Тя дава здрав стомах, но не и хляб

на бедните; или трапеза пищна,

но не и здрав стомах — на богаташа,

живеещ в изобилие без радост.

Би трябвало да ме възрадва тази

чудесна вест, а вие ми се свят

и ето, причерня пред очите!

О, Господи! Елате! Зле ми става!

 

ГЛОСТЪР

Ще мине, господарю!

 

КЛАРЕНС

                Скъпи татко!

 

УЕСТМОРЛАНД

Недейте пада духом, господарю!

 

УОРИК

Спокойно, принцове! Ний всички знаем,

че тези пристъпи се случват често

със Негово Величество. Ще мине!

Не се тълпете! Дайте му да диша!

 

КЛАРЕНС

Не, не, той няма да изтрае дълго!

Неспирните му умствени тревоги

са изтънили тъй зида, ограждащ

душата му, че вече тя през него

надзърта и се готви да изскочи!

 

ГЛОСТЪР

Тревожат ме мълвите сред народа:

чудовища се раждали, жените

забременявали без мъжка помощ,

четирите годишни времена

са се объркали, като че ли,

додето два-три месеца са спели,

прескочил ги е тайно календарът.

 

КЛАРЕНС

И Темза вече три пъти без отлив

излиза от законния си бряг,

а старите — тез живи документи

за миналите дни — твърдят, че тъй

било е и преди да се помине

прадядо ни, великият крал Едуард^[53].

 

УОРИК

По-тихо, моля! Кралят се съвзема!

 

ГЛОСТЪР

Тоз удар непременно ще го свърши.

 

КРАЛЯТ

Вдигнете ме оттук и отнесете

във друга стая… По-полека, моля!