Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (11)

Втора сцена

 

ПЛИТКОУ

Заповядайте, заповядайте! Дайте си ръката, дайте си ръката, сър! Ранобудник, ей Богу! Как сме, драги братовчеде Мълч?

 

МЪЛЧ

Добрутро, драги братовчеде Плиткоу!

 

ПЛИТКОУ

А как е вашата съпруга и моя братовчедка? А прелестната ви дъщеря, кръщелницата ми Елен?

 

МЪЛЧ

Уви, все същото диваче, братовчеде!

 

ПЛИТКОУ

А братовчед ми Уилям, смея да вярвам, е станал добър учен. Той е все още в Оксфорд, нали?

 

МЪЛЧ

Там е. На мои разноски.

 

ПЛИТКОУ

Значи скоро ще постъпи в адвокатски колеж. Аз завърших „Свети Климент“ и, вярвам, там още помнят лудетината Плиткоу.

 

МЪЛЧ

Прякорът ви беше Плиткоу Веселяка.

 

ПЛИТКОУ

Какви ли прякори нямах! И какви ли лудории не правех, като си спомня само! С мене бяха още малкият Джон Кутри от Стафордшир и черничкият Джордж Стадоу, и Франсис Свидли, и Уил Пъзлю от Котсуълд^[43]. Четирима подобни разбойници не можете намери сега в никой правен колеж и ще ви кажа, че знаехме къде мъркат котенцата и че най-сладките от тях бяха на нашите услуги. Джак Фалстаф — сега сър Джон — тогава беше момче и служеше като паж при Томас Моубри, дук Норфък.

 

МЪЛЧ

Кой сър Джон? Тоя ли, който е дошъл тук да набира войници?

 

ПЛИТКОУ

Той, същият! Като сега го виждам как пукна главата на Грубс пред входа на колежа. А беше още ей такъв палавник. Същия ден, помня, аз пък се бих със Самсон Чироуз, един, който продаваше плодове зад Грейз-ин. Исусе Христе, като си помисля за онези луди години! И като се огледам и видя колко тогавашни приятели ги няма вече!

 

МЪЛЧ

Всички сме за там, братовчеде.

 

ПЛИТКОУ

То се знае, то се знае. Съвършено вярно. Както казва псалмът: „Всички сме смъртни, всички ще умрем.“ Как върви сега впрягът добри волове на Стамфордския панаир?

 

МЪЛЧ

Не знам. Не съм ходил още.

 

ПЛИТКОУ

Всички сме смъртни. А старият Хийтри от вашия град жив ли е още?

 

МЪЛЧ

Не, умря.

 

ПЛИТКОУ

Исусе Христе, умрял! Такъв майстор на лъка и умрял! Добър, отличен стрелец беше! Джон Гонт^[44] го обичаше много и сума пари залагаше на него по състезанията. Умрял! От двеста и четирийсет ярда улучваше мишената в центъра, а тежка стрела изпращаше на двеста и осемдесет, двеста и деветдесет, да ти е драго да го гледаш! А овцете как вървят?

 

МЪЛЧ

Според стоката. Дузина добри овце могат да струват шест фунта.

 

ПЛИТКОУ

А Хийтри умрял, а?

 

МЪЛЧ

Идат, ако не се лъжа, двамина от хората на сър Джон.

 

БАРДОЛФ

Добър ден, почтени господа! Кой от вас, моля ви, е съдията Плиткоу?

 

ПЛИТКОУ

Аз съм Робърт Плиткоу, сър, скромен благородник от това графство и кралски мирови съдия. С какво мога да ви бъда полезен?

 

БАРДОЛФ

Моят капитан, господине, ви поздравява. Моят капитан е сър Джон Фалстаф, храбър рицар, кълна се в небето, и смел пълководец!

 

ПЛИТКОУ

Благодаря му за поздрава, сър. Помня го като отличен фехтовач. Как е той със здравето? Мога ли да запитам как е уважаемата му съпруга?

 

БАРДОЛФ

Извинете, сър, но по женската част военните са по-добре устроени от цивилните.

 

ПЛИТКОУ

Много вярно, честна дума, и много добре казано! „По-добре устроени!“ Отлично, дори превъзходно! Изисканите фрази винаги са били и ще бъдат полезни. „Устроен“ иде от строй. „Аз съм добре устроен“ — добра, чудесна фраза!

 

БАРДОЛФ

Извинявайте, сър, но съм чувал думата от други. Не знам дали е фраза, но с меча си ще докажа, че „устроен“ е честна, строева войнишка дума! Казваме за човека, че е устроен, по оная част, когато, както се казва, се е устроил или поне има възможност да твърди, че се е устроил, което също е отлично.

 

ПЛИТКОУ

Точно тъй!… А ето го и уважаемия сър Джон! Дайте си ръката, сър, дайте си ръката, уважаеми сър! Ей Богу, добре изглеждате, отлично си носите годинките. Добре дошъл, драги сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

Радвам се, че ви виждам в добро здраве, драги мистър Плиткоу. Мистър Кентфлош, ако не се лъжа?

 

ПЛИТКОУ

Не, сър Джон, това е братовчед ми мистър Мълч, мой колега мирови съдия.

 

ФАЛСТАФ

Драги мистър Мълч, полага ви се — с това име — да бъдете мирови съдия.

 

МЪЛЧ

Добре дошли, ваша милост!

 

ФАЛСТАФ

Уф! Каква жега, господа! Събрахте ли ми половин дузина годни мъже?

 

ПЛИТКОУ

Разбира се, сър. Ще седнете ли?

 

ФАЛСТАФ

Покажете ми ги, моля ви!

 

ПЛИТКОУ

Къде е списъкът? Къде е списъкът? Да видим, да видим! Така, така, така! Ето го, сър! Почваме… Ралф Мухъл! Всеки, щом си чуе името, да пристъпва напред! Веднага щом си чуват имената, да излизат! Да видим кой е Мухъл?

 

МУХЪЛ

Аз, ваша милост!

 

ПЛИТКОУ

Как го намирате, сър Джон? Снажен, млад, силен и от добро семейство.

 

ФАЛСТАФ

Казваш се Мухъл, така ли?

 

МУХЪЛ

Точно тъй, ваша милост!

 

ФАЛСТАФ

Май отдавна не си служил, а?

 

ПЛИТКОУ

Ха-ха-ха! Отлично, ей Богу! Щом нещо е мухлясало, значи не е било в употреба. Рядка шега! Бога ми, остроумно казано. Сър Джон, много остроумно!

 

ФАЛСТАФ

Сложете му знак!

 

МУХЪЛ

Много пъти са ми го слагали, можехте да ме оставите този път! Старата ми майка ще се разсипе сама и вкъщи, и на полето. Има по-годни от мене!

 

ФАЛСТАФ

Мълчи, Мухъл! Трябва да дойдеш, няма връщане.

 

МУХЪЛ

Как няма връщане?

 

ПЛИТКОУ

Тихо, момче! Застани настрана! Знаеш ли пред кого се намираш? Да видим следващия… Саймон Сенкоу!

 

ФАЛСТАФ

Ще го взема, за да си седя под него! Но нещо много хладен ми се вижда.

 

ПЛИТКОУ

Кой е Сенкоу?

 

СЕНКОУ

Аз, сър!

 

ФАЛСТАФ

Сенкоу, ти чий син си?

 

СЕНКОУ

На майка си, сър.

 

ФАЛСТАФ

Личи си, мамин сине! Бил си „слънцето на мама“, а си станал само сянка на баща си. Така е често — малко от веществото на бащите минава в синовете им.

 

ПЛИТКОУ

Харесва ли ви, сър Джон?

 

ФАЛСТАФ

Тази сянка ще послужи през лятото. Запишете го — полковата ни книга и тъй е пълна само със сенки.

 

ПЛИТКОУ

Томас Бенк!

 

ФАЛСТАФ

Кой е?

 

БЕНК

Аз, сър!

 

ФАЛСТАФ

Казваш се Бенк, така ли?

 

БЕНК

Да, сър!

 

ФАЛСТАФ

Малко космата бенка ми се виждаш.

 

ПЛИТКОУ

Да му драснем ли знака, сър?

 

ФАЛСТАФ

Излишно е — толкоз е кекав, че сам ще драсне при първия знак.

 

ПЛИТКОУ

Ха-ха-ха! Бива си ви по шегите, сър, бива си ви! Поздравявам ви!… Франсис Хилъф!

 

ХИЛЪФ

Аз, сър!

 

ПЛИТКОУ

Какъв ти е занаятът, Хилъф?

 

ХИЛЪФ

Дамски шивач, сър.

 

ПЛИТКОУ

Да го сложим ли в списъка, сър?

 

ФАЛСТАФ

Да. Но ако беше мъжки шивач, вие щяхте да сте в неговия… Можеш ли да направиш толкоз пролуки във вражите укрепления, колкото правиш в женските фусти?

 

ХИЛЪФ

Ще се старая, сър! Толкоз, че повече не може да искате!

 

ФАЛСТАФ

Мъжки думи, дамски шивачо! Силно казано, храбрецо Хилъф! Ти ще се сражаваш като гневно гълъбче, като яростно мишле! Няма да страдате за него много дълбоко, мистър Плиткоу.

 

ХИЛЪФ

Защо не вземете Бенк?

 

ФАЛСТАФ

Защото не си мъжки шивач, та да го закърпиш тъй, че да може да се държи на краката си. И не мога да запиша като прост войник един, който води със себе си пълчища^[45]. Задоволи се с това, геройо Хилъф!

 

ХИЛЪФ

Задоволявам се, сър.

 

ФАЛСТАФ

Много съм ти задължен, боецо Хилъф. Кой е следващият?

 

ПЛИТКОУ

Питър Бичи!

 

ФАЛСТАФ

Добро име. Да го видим това биче!

 

БИЧИ

Аз, сър!

 

ФАЛСТАФ

Бога ми, бива си го! Хайде, мистър Плиткоу, боднете го с перото да измучи!

 

БИЧИ

О, Господи Боже, милостиви капитане!…

 

ФАЛСТАФ

Как? Мучиш, преди да са те боднали?

 

БИЧИ

О, Боже мой, сър, аз съм болен човек!

 

ФАЛСТАФ

Каква ти е болестта?

 

БИЧИ

Проклета простуда, сър. Кашлям, сър, откак бих черковната камбана в деня, когато коронясваха краля.

 

ФАЛСТАФ

Добре, ще ти разрешим да воюваш по халат. Скоро ще се отървеш от кашлицата и аз ще се погрижа твоите другари да бият камбаната за тебе… Това ли е всичко?

 

ПЛИТКОУ

Извиках двама повече, отколкото искахте. Трябват ви само четирима. Тъй че, моля ви да заповядате в къщи на обяд.

 

ФАЛСТАФ

Ще пийна с вас, но за обяд нямам време. Честна дума, радвам се, че се срещнахме, мистър Плиткоу!

 

ПЛИТКОУ

Спомняте ли си, сър Джон, оная нощ до зори във вятърната мелница в Сент Джордж’с Фийлд?

 

ФАЛСТАФ

Да не говорим за нея, мистър Плиткоу!

 

ПЛИТКОУ

Ама каква весела нощ беше! А жива ли е Джейн Легни?

 

ФАЛСТАФ

Жива е, мистър Плиткоу.

 

ПЛИТКОУ

Не можеше да ме издържа тя.

 

ФАЛСТАФ

Вярно, все казваше: „Не мога да го понасям този мистър Плиткоу!“

 

ПЛИТКОУ

Кълна се в службата Господня, умеех аз да я разпалвам. Беше добро парче тогава. Как се държи сега?

 

ФАЛСТАФ

Стара е вече, стара, мистър Плиткоу!

 

ПЛИТКОУ

Ами как няма да е стара! Стара ще е, то се знае, като беше родила вече Робин Легни от стария Легни, преди да постъпя в „Свети Климент“!

 

МЪЛЧ

Значи преди петдесет и пет години.

 

ПЛИТКОУ

Ех, братовчеде, да беше видял ти онова, дето ние с негова милост сме видели! А, сър Джон, право ли говоря?

 

ФАЛСТАФ

Слушали сме ние неведнъж полунощните камбани, мистър Плиткоу!

 

ПЛИТКОУ

Слушали сме ги, слушали, честна дума, сър Джон! Слушали не, ами оттатък! Паролата ни беше тогава „До дъно, момчета!“ Да вървим на обяд, да вървим! Исусе Христе, какви дни бяха! Да вървим!

 

БИЧИ

Уважаеми мистър капрал Бардолф, ето ви четири Хенрита и десет шилинга във френски корони, за да ми помогнете. Предпочитам да ме обесят, но да не вървя на война. И ако ме питате, не ме е толкова грижа за мене си, ами ако искате да знаете, не ми се ще да отивам, а ми се иска да си стоя при момите, а иначе, ако ме питате, не ми е толкоз за мене.

 

БАРДОЛФ

Добре, застани встрани!

 

МУХЪЛ

Помогнете и на мене, мистър капитан Капрал, заради старата ми майка. Ако замина, няма да има кой да се грижи за нея, а пък е стара и не може да се оправя без чужда помощ. Ще ви дам четирсе шилинга, сър.

 

БАРДОЛФ

Добре, застани встрани!

 

ХИЛЪФ

Аз пък пет пари не давам! Веднъж се мре! Всички дължим Господу по една умирачка. Никога няма да се покажа пъзливец. Ако остана жив, добре; ако не, пак добре. Всички сме длъжни да служим на краля си и да става каквото ще! Който умре тази година, е гарантиран за другата!

 

БАРДОЛФ

Добре го рече! Харесваш ми!

 

ХИЛЪФ

Ей Богу, не съм пъзливец!

 

ФАЛСТАФ

Е, кого от тях да взема, сър?

 

ПЛИТКОУ

Четирима, които си поискате.

 

БАРДОЛФ

Една дума, сър! (Настрани, към Фалстаф.) Получих три фунта, за да освободим Мухъл и Бичи.

 

ФАЛСТАФ

Добре, дръпни се!

 

ПЛИТКОУ

Е, сър Джон, кои ще вземете?

 

ФАЛСТАФ

Изберете ги вие вместо мен!

 

ПЛИТКОУ

Добре. Тогава Мухъл, Бичи, Хилъф и Сенкоу.

 

ФАЛСТАФ

Мухъл и Бичи. Ти, Мухъл, си стой в къщи, докато станеш негоден за служба! А пък ти, Бичи, расти, докато станеш годен за нея! Не ви искам двамата.

 

ПЛИТКОУ

Сър Джон, сър Джон, какво правите? Тези двама са най-годните от всички, а аз бих искал да ви услужа с отбрани войници!

 

ФАЛСТАФ

Нима ще ме учите, мистър Плиткоу, как се набират войници? Какво значение имат мускулната сила, телосложението, ръстът, осанката на един мъж? Духът му е важен за мене, мистър Плиткоу! Ето го тази Бенка! Виждате го какъв е дрипльо. Но той ще стреля и зарежда бързо като медникарско чукче и ще търчи насам-натам като чирак в пивоварна! Или тази безплътна Сенка! Такива ми трябват на мене! Той изобщо не представлява цел за врага. Противниковият стрелец може да го улучи толкоз, колкото ще улучи острие на бръснач. А този Хилъф, дамски шивач, как ще търчи той при сигнала за оттегляне! На мене ми трябват мърши — с тях работа се върши! Бардолф, дай един мускет на Бенк!

 

БАРДОЛФ

Дръж, Бенк!… Мирно!… Ходом марш!… Така, така!

 

ФАЛСТАФ

Хайде! Направи хватките!… Тъй!… Много добре!… Браво!… Много добре!… Превъзходно! О, да имах повечко такива дребни, хилави, стари, сбръчкани и плешиви майстори на стрелбата! Чудесно, Бенко! Много добре, честна дума! Рядък израстък си ти! На ти шест пенса за награда!

 

ПЛИТКОУ

Не е добър в хватките, не ги изпълнява правилно. Спомням си, на Майлендските ливади, когато бях в „Свети Климент“ — тогава играх шута Дагонет в кралартуровските надстрелвания^[46] — имаше там един — педя-човек, ама чевръст! Какви чудеса правеше само с мускета, как го въртеше насам-натам, как стреляше, зареждаше, напред, назад, и сам си викаше: „Ра-та-та-там! Пиф-паф! Скок-отскок! Ето ме тук! Ето ме там!“ Втори такъв няма да видя!

 

ФАЛСТАФ

Тези приятели ще ми свършат добра работа, мистър Плиткоу. Бог да е с вас, мистър Мълч! Вашето име не обича многото думи. Сбогом и на двама ви, благородни господа! Благодаря ви. Тази нощ ме чакат над десет мили път. Бардолф, раздай дрехи на новобранците!

 

ПЛИТКОУ

Да ви благослови Бог, сър Джон! И да помогне на делата ви! Да ни даде небето мирни времена! На връщане елате ми на гости, да възобновим старото приятелство! Може да се случи и аз да дойда с вас в двора.

 

ФАЛСТАФ

Бог ми е свидетел, от сърце го желая!

 

ПЛИТКОУ

Хайде, хайде! Казах го само така. Да ви пази Бог!

 

ФАЛСТАФ

Прощавайте, любезни господа!

Хайде, Бардолф! Води хората!

На връщане ще ги подстрижа тези двама съдии. Виждам му ясно дъното на този Плиткоу. Господи, колко сме склонни ние, старите хора, към лъжата! Този постал съдия ми зае цялото време с празни брътвежи за буйната си младост и за подвизите си из бардаците на Търнбул-стрийт и на всяка трета дума изплащаше по една лъжа на слушателя си, по-точен от данъкоплатец на султана. Спомням си го в „Свети Климент“ — приличаше на човечетата, които изрязваме след ядене от кората на сиренето. Гол беше съвсем като раздвоена репичка, на която с нож сме изрязали муцунка. И така мършав, че само човек с остро зрение можеше да го види. Истинско въплощение на глада, ей Богу, но похотлив като маймуна и курвите му викаха Мандрагората. Винаги се мотаеше нейде в обоза на модата и пееше на своите доста шибани… с камшик по площадите приятелки^[47] разни песнички, подслушани от коларите, като им се кълнеше, че били романси и серенади, които сам бил съчинил. И сега този шутовски дървен меч е станал благородник и така фамилиарно говори за Джон Гонт, сякаш е бил побратим с него, а аз съм готов да се закълна, че го е виждал само веднъж, и то беше на един турнир по фехтовка, когато Джон Гонт му пукна кратуната, задето се беше присламчил към хората на лорд-маршала. Аз бях там и казах на Джон Гонт, че не е прав да го бие, защото такъв мършав тип има право да бъде в мършалската свита. Той наистина беше толкоз тънък, че би могъл да влезе с дрехите си в кожа на змиорка, а пък в калъф за обой би се чувствал просторно като в дворец. А сега този господин има земя и стада. Добре, добре! Ако се върна, ще се сприятеля с него и човек да не съм, ако не го пипна за кесията с двата му философски камъка^[48]! Щом младото кленче е лакомство за старата щука, не виждам защо да не искам и аз, по природния закон, да се стрелна към съдията Плиткоу! Само времето да му дойде и готово!