Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (10)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

Извикай тук граф Съри и граф Уорик!

Преди да тръгнат, нека хвърлят поглед

и поразмислят върху туй писмо!

О, колко много хиляди най-скромни,

най-бедни мои поданици спят

във този час! О, Сън, о, сладък Сън,

любезни наш хранителю природен,

с какво те сплаших, та не искаш вече,

натегнал върху морните ми клепки,

да потопиш ума ми във забрава?

Защо по-често лягаш, сладък Сън,

във димни хижи, върху сламен одър,

приспиван от бръмчащи насекоми,

отколкото в богатските покои,

където под уханни балдахини

зове те отдалече нежен звук?

О, глупав бог, защо си всяка нощ

във смрадната постеля на бедняка

и, изоставил кралския дворец,

превръщаш го във караулна будка,

в тиктакаща кутия на часовник?

Клепачите на мъничкия юнга

залепваш ти високо горе, в коша

на шеметната и скриптяща мачта,

и люшкаш уморения му мозък

във люлката на гневното море,

разклащана от бурите бавачки,

които, намотали за косите

зелените талази, ги закачат

за бягащите облаци, сред грохот,

способен да събуди и Смъртта!

Защо, кажи ми, о, пристрастен Сън,

на мокрото моряче даваш отдих

в тъй страшен час, а в нощи като таз,

в която всяко нещо тук те кани,

отказваш го на краля му? Така е:

спят лошо самодръжците, защото

короните им пречат във леглото!

 

УОРИК

Добър ви ден, върховни господарю!

 

КРАЛЯТ

Нима дошъл е той?

 

УОРИК

                Един минава.

 

КРАЛЯТ

Тогава на вас трима добър ден!

Прочели сте, надявам се, писмото,

което ви изпратих?

 

УОРИК

                Да, кралю.

 

КРАЛЯТ

Тогава знаете каква зараза

във кралството ни действа и го трови

с опасност за самото му сърце.

 

УОРИК

Не, то е като тяло с лека болест,

чието здраве лесно ще възвърнат

добър съвет и някое лекарство.

Повярвайте ми, граф Нортъмбърланд

ще бъде охладен и не след много.

 

КРАЛЯТ

Ако човек могъл би да съгледа

във тайнствената книга на Съдбата

как времето във своите промени

равнява върховете с низините,

как сушата, след време, досадена

да бъде все така недвижно твърда,

се стапя в океана; а след туй пък

как пясъчният пояс се оказва

широк за изтънелите бедра

на Посейдон^[41]; как случаи, промени,

превратности, иронии съдбовни

изпълват ни бокала на живота

с различни питиета! Боже мой,

тогава и най-жизненият момък,

видял живота си изпълнен цял

с нещастия, изминати и бъдни,

би хлопнал книгата и би умрял!

Десетилетие не е изтекло,

откакто Ричард и Нортъмбърланд

пируваха приятелски и само

след две години бяха в кръвна свада.

Тогава Пърси беше моят първи

приятел и довереник; той с пламък

се бореше за личното ми дело,

опълчвайки се даже срещу Ричард,

щом бе въпрос за мен. Но кой от вас

присъстваше…

                май вие, драги Невил —

когато Ричард — през сълзи, защото

Нортъмбърланд го беше срязал грубо,

изрече тез пророчески слова:

„Нортъмбърланд, ти, стълбо, по която

се качва братовчед ми Болинбрук

към моя трон… — макар че, знае Бог,

тогава нямах помисли такива

и само висшата необходимост

наложи мойто сливане с властта —

ще дойде ден — тъй каза той, — когато

от този гнойник общата зараза

ще плъзне по кръвта!“ — и продължи

да предвещава днешните раздори

и края на предишната ни дружба.

 

УОРИК

Да, има в многото съдби човешки,

еднакъв разказ, обрисуващ вярно

природата на миналите дни,

по който е възможно доста точно

да се предвиждат тез неща, които

не са видели свят, но вече чакат

стаени във зародиш или в семе.

Във своя полог Времето след време

ще ги излюпи. Неизбежността

на тоз вървеж могла би да предскаже

на Ричард, че лъжливият към него

Нортъмбърланд след време ще отгледа

от семето на своята лъжливост

лъжливост по-голяма, чийто корен

във вас единствен ще намери почва.

 

КРАЛЯТ

Нима са неизбежни тез неща?

Добре! Като такива да ги срещнем!

Днес точно тази дума „неизбежност“

крещи над нас: епископът и Пърси

били набрали, както се говори,

четирсет хиляди^[42].

 

УОРИК

                Не е възможно.

Мълвата удвоява като ехо

числото на противника. Милорд,

легнете си! Душата си залагам,

че силите, изпратени от вас,

ще потушат без трудности метежа.

И за да бъдете съвсем спокоен,

ще ви предам напълно достоверна

и важна вест. Глендауър е умрял.

Две седмици сте болен, господарю,

и тез безсънни нощи несъмнено

ви действат зле.

 

КРАЛЯТ

                Добре, ще ви послушам.

А щом настане мир по тез места,

ще тръгнем ний към гроба на Христа!