Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (4)

Втора сцена

 

ФАЛСТАФ

Е, великане: какво казва лекарят за моята пикоч?

 

ПАЖЪТ

Каза, сър, че тя, сама по себе си, е отлична, здрава пикоч, но че този, от когото е взета, има може би повече болести, отколкото науката му знаела.

 

ФАЛСТАФ

Няма човек на тоя свят, който да не счете, че е чест за него да се подиграе с мене. Мозъкът на този къс от тъпа глина, наричан „човек“, не е способен да измисли нищо смешно освен онова, което аз съм измислил или е измислено по мой адрес. Аз не само съм духовит, но правя да се ражда и духовитостта на другите. Ето ме, вървя отпреде ти като свиня, която е смачкала всичките си прасенца освен едно. Капка разум да нямам, ако принцът не те е избрал да ми служиш само за да подчертаваш обема ми. Кучо коренче от мандрагора^[6], ти би стояло по-добре забодено като брошка на шапката ми, отколкото да вървиш по петите ми. Никога досега не съм бил обслужван от човече колкото фигурка от камея, но аз ще те обрамча не в злато или в сребро, а в най-долна дрешка и ще те върна като скъпоценен дар на твоя скъпоценен господар, принца, това хлапе без косъм по страните. Аз ще си пусна брада по дланите, преди тя да му поникне по бузите. И въпреки това той не се свени да твърди, че имал лик за монети. Бог може би ще завърши лицето му някога, но сега-засега не се вижда лишно косъмче по него. Да си го пази за златните монети, защото сега никой бръснар не би могъл да изкара и шест медни пенса от него. А пък се перчи, сякаш е бил мъж, преди баща му да се ожени. Може утре негова милост да се подписва „Ние“, но сега ние му се подписваме, че е на път да загуби нашата милост. Даде ли ти майстор Дребсън атлаза за плаща и гащите ми?

 

ПАЖЪТ

Не, сър. Каза, да сте му намерили по-сигурен поръчител от Бардолф. Не иска да приеме нито неговия, нито вашия подпис. Не го убеждавала гаранцията ви.

 

ФАЛСТАФ

Дано гори в пъкъла като богатия от притчата^[7]! По да му пари на езика, отколкото на оня! Ах, кучия му Ахитофел^[8]! Ах, мазния му „Точно тъй, уважаеми“! Случил му се веднъж един благородник, а той му иска поръчителства! Тези кучи стригани глави^[9] са тръгнали вече с високи обувки и ключове на пояса и речеш ли да сключиш с тях една честна сделка на кредит, те ти искат поръчителство! По-добре да ми натъпчат устата с мишеморка, отколкото да ми я запушат с тази дума „поръчителство“. Чаках го да ми прати двайсе и два ярда атлаз, като на честен рицар, а той ми праща „поръчителство“! Аз ще му поръчителствам, че рогът на изобилието му стърчи на челото и светостта на жена му свети в него като свещ във фенер, а той въпреки това нищо не вижда. Къде е Бардолф?

 

ПАЖЪТ

Отиде в Смитфилд^[10] да купи кон за ваша милост.

 

ФАЛСТАФ

Аз го наех в „Свети Павел“^[11], той ми купува кон в Смитфилд — да можех и да си намеря съпруга в някой бардак, щях да съм цъфнал откъм слуга, кон и жена!

 

ПАЖЪТ

Сър, иде негова светлост, който нареди да затворят принца, защото му беше ударил плесница заради Бардолф.

 

ФАЛСТАФ

Стой пред мене — не ми се ще да го срещам!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Кой се измъква там?

 

ПОМОЩНИКЪТ

Фалстаф, ваша милост.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Оня, който беше заподозрян в грабеж?

 

ПОМОЩНИКЪТ

Да, милорд. Но той след това се отличи при Шрузбъри и сега чух, че отивал с някакво поръчение при принц Джон Ланкастър.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Как, в Йорк? Върнете го!

 

ПОМОЩНИКЪТ

Сър Джон Фалстаф!

 

ФАЛСТАФ

Момче, кажи му, че съм глух!

 

ПАЖЪТ

Трябва да говорите по-силно — господарят ми е глух!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сигурно — когато трябва да чуе нещо добро… Дръпнете го за лакътя!

 

ПОМОЩНИКЪТ

Сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

Как? Млад човек, здрав и прав, да проси? Не сме ли военно време? Няма ли служба за вас? Може би кралят не се нуждае от поданици? Или на бунтовниците не им трябват войници? Макар че е срам да си на друга страна, освен на страната на едного, още по е срамно да просиш, дори да е тази страна по-лоша от онова, което думата „бунт“ може да изкаже!

 

ПОМОЩНИКЪТ

Не съм какъвто ме мислите, сър.

 

ФАЛСТАФ

Защо, нима съм казал, че сте порядъчен човек? Като оставим настрана моята рицарска и воинска чест, щях да съм излъгал най-позорно, ако бях казал такова нещо.

 

ПОМОЩНИКЪТ

Тогава, сър, моля ви да оставите настрана своята рицарска и воинска чест и ми позволите да ви заявя, че лъжете най-позорно, ако казвате, че не съм порядъчен човек.

 

ФАЛСТАФ

Аз да ти позволя да ми заявяваш такова нещо? И да оставя настрана това, което е неделима част от моята личност? Да ме обесят, ако получиш каквото и да е позволение от мене! И да те обесят, ако сам си го вземеш! В грешна следа душиш, копой! Марш! Изчезвай!

 

ПОМОЩНИКЪТ

Сър, моят господар иска да говори с вас.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сър Джон Фалстаф, две думи.

 

ФАЛСТАФ

Това сте вие, милорд! Господ да ви дава здраве! Радвам се, че ви виждам на крак. Чух, че ваша светлост е заболяла. Надявам се, че сте напуснали стаята с лекарско знание. Ваша светлост, макар да е още в пределите на младите години, все пак показва някой и друг признак на възрастта, чувства се тя в това-онова и аз смирено моля ваша светлост да има грижа за драгоценното си здраве.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сър Джон, пратих да ви повикат, преди да тръгнете за Шрузбъри.

 

ФАЛСТАФ

С ваше разрешение, милорд, чух, че Негово Величество се е завърнал от Уелс леко неразположен.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Не ви говоря за Негово Величество. Вие не се явихте, когато ви повиках.

 

ФАЛСТАФ

И нещо повече, чувам, че Негово Величество пак бил изпаднал в онази куча апоплексия.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Да го пази Бог! А сега позволете ми да поговоря с вас.

 

ФАЛСТАФ

Апоплексията, доколкото разбирам, е един вид летаргия, ако ваша светлост разреши да се изразя така, нещо като дрямка на кръвта, някаква проклета сънливост.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

За какво сте седнали да ми говорите? Оставете апоплексията на мира!

 

ФАЛСТАФ

Тя се получава от много грижи, умствена работа и мозъчно разстройство. Чел съм у Гален^[12] за причините на нейните последствия. Тя е един вид глухота.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Вие навярно страдате от нея, защото не чувате какво ви говоря.

 

ФАЛСТАФ

Отлично казано, милорд, отлично казано! Но, с ваше разрешение, аз по-скоро страдам от неспособност да давам ухо, да обръщам внимание на това, което ми казват.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Ако ви стегнем глезените, ще ви се разпуснат ушите, вярвам. И аз ще се радвам да стана ваш лекар.

 

ФАЛСТАФ

Аз наистина съм беден като Йов^[13], милорд, но не и търпелив като него. Ваша светлост може да ми предпише едно горчиво лекарство в затвора, заради моята бедност, но дали аз ще имам търпение да следвам предписанията ви, по това, ако претеглим въпроса на аптекарски везни, съществува известна доза съмнение.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Пратих да ви извикат за разговор с мене във връзка с обвинение, предвиждащо смърт.

 

ФАЛСТАФ

А пък този законовед в ножницата ме посъветва да не се явявам.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Слушайте, сър Джон! Вие живеете в пълно безчестие.

 

ФАЛСТАФ

При човек с обхвата на моя колан, ваша светлост, всичко е пълно.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Кесията ви е лека, а живеете богато.

 

ФАЛСТАФ

Бих искал да е обратното: кесията ми да е богата, а животът — лек.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Вие отклонихте младия принц от правия път.

 

ФАЛСТАФ

Тъкмо наопаки, той отклони мен. Аз не мога да виждам от шкембето си къде вървя и той ме водеше, както куче — слепец.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Добре. Не искам да развреждам свежо зараснала рана. Вашите заслуги в деня при Шрузбъри позагладиха подвизите ви от нощта при Гадсхил^[14]. Благодарете на тежките времена, че всичко ви се размина леко.

 

ФАЛСТАФ

Милорд?…

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Миналото — минало, но внимавайте за в бъдеще! Не си търсете насила белята!

 

ФАЛСТАФ

Да си търсиш насила белята, ваша милост, е толкоз празна работа, колкото да търсиш под вола теле.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Как? Я се вижте — вие сте свещ, която е вече към края си!

 

ФАЛСТАФ

Празнична свещ, милорд, цяла от лой и не за аналой, а за весела трапеза!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Тези бели косми би трябвало да ви придават малко тежест.

 

ФАЛСТАФ

Още тежест, милорд? Какво говорите?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Вие следвате на всяка крачка младия принц като негов зъл дух.

 

ФАЛСТАФ

Не е вярно, милорд. Духовете са същества леки и който ме погледне, ще ви каже, че не съм от тях, без да ме слага на теглилка. И все пак прав сте, духът на времето е такъв, че хората от моя вид не тежат много. Цената на доблестта е така спаднала в този бакалски век, че на храбреца му остава един занаят: да показва мечки по панаирите. Бързият ум е запасал престилка и се хаби в събиране на кръчмарски сметки. Всички останали дарби на човека са така изкълчени от злобното ни време, че вече не струват изпито яйце. Вие, старите, не можете да оцените качествата в нас, младите. Вие съдите за жарта на нашата кръв по горчивината на своите жлъчки. А пък ние, от авангарда на младежта, признавам, сме понякога малко палави.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

И смеете да включвате името си в списъка на младите, вие, върху когото старостта се е подписала с всичките си букви? Не си ли виждате сухата ръка, влажното око, жълтото лице, бялата брада? Ами тънките ви крака и дебелият корем? Или нямате пресипнал глас и късо дихание, двойна брадичка и презполовен ум? Целият сте разкапан от старост, а смеете да се наричате млад! Пфу, засрамете се, сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

Милорд, аз съм се родил в три часа след пладне с бяла косица и малко закръглено коремче. Колкото до гласа ми, загубил съм го от приветствия към ближния и пеене на псалми в черква. Не ще привеждам други факти, доказващи моята младост. Истината е, че аз съм стар по ум и по разсъдък, но ако някой иска да се състезава по танц с мене на хиляда марки, може да ми ги брои направо и да си върви. Що се отнася до плесницата, която получихте от принца, той ви я зашлеви като невежлив принц, а вие я приехте като чувствителен лорд. Аз го смъмрих за нея и младият лъв се кае, вярвайте, макар не във власеница и с пепел на главата, а в коприна и с херес в чашата.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Да даде Бог на принца по-добър приятел!

 

ФАЛСТАФ

Да даде Бог на приятеля му по-добър принц! Не мога да се отърва от него.

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Сега вече кралят ви разлъчи. Чувам, че заминавате с принц Джон Ланкастър против архиепископа и граф Нортъмбърланд.

 

ФАЛСТАФ

Да, за това трябва да благодаря на вашите любезни старания. Но бъдете така добри, вие, които оставате по домовете си в обятията на Мадам Спокойствие, молете Бога да не се случи битката в зноен ден, защото взимам само две ризи със себе си и не искам да се потя повече от обикновено. Ако денят се окаже горещ и аз размахвам друго освен бутилка, треска да ме тресе цял живот! Щом се зададе някое опасно предприятие, и веднага хвърлят мен в него. Ами че аз не съм вечен! Това си е стар наш английски недостатък: падне ли ни нещо добро, дай да го хабим за щяло и не щяло! Казвате, че съм бил стар — тогава дайте ми почивка! Бог вижда, че бих искал името ми да не пълни с такъв трепет враговете! Предпочитам да ме разяде до смърт ръждата, отколкото да се изтрия докрай от непрестанна употреба!

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Добре, добре, само бъдете порядъчен! Да благослови Бог похода ви!

 

ФАЛСТАФ

Ваша светлост, дали бихте ми заели хиляда фунта за снаряжение?

 

ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ

Нито пени! Нито пени! Вие и тъй носите доста тежест, за да ви обременявам с дългове. На добър път! Поздравете от мен братовчед ми Уестморланд!

 

ФАЛСТАФ

Ако го направя, да ме треснат със стенобойна машина! Старостта е неразделна от скъперничеството, както младостта — от сладострастието. Но подаграта яде старика, а френската болест — младежа, така че и двете възрасти си получават заслуженото и без моите проклятия… Хей, момче!

 

ПАЖЪТ

Да, сър?

 

ФАЛСТАФ

Колко пара има в кесията ми?

 

ПАЖЪТ

Два шилинга и шест пенса, сър.

 

ФАЛСТАФ

Не мога да намеря цяр против тази охтика на кесията. Заемите само продължават срока на болестта, но тя си остава неизлекувана… Отнеси това писмо на лорд Ланкастър, това на принца, това на граф Уестморланд, а това на старата мистрис Урсула, на която давам брачни обещания всяка седмица, откак видях първия бял косъм в брадата си.

Френската да я хване тая подагра! Или подаграта да я хване тая френска, защото не знам коя от двете ме върти в палеца на крака! Нищо! Какво, че съм щял да куцам — ще го трупна на войната и ще имам по-голямо право на пенсия. Умният знае да извлече полза от всичко и аз ще превърна и болестите си в източник на печалба.