Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (14)

Трета сцена

 

ФАЛСТАФ

Как се казвате, сър? Какво е званието ви и откъде сте?

 

КОЛВИЛ

Аз съм рицар, сър, и се казвам Колвил от Долината!

 

ФАЛСТАФ

Значи тъй, името ви е Колвил, званието — „рицар“ и живеете в Долината. Сега званието ви ще бъде „предател“, но името ви ще си остане същото и ще поживеете в килия, доста дълбочка, тъй че пак ще можете да се наричате „Колвил от Долината“.

 

КОЛВИЛ

Не сте ли вие сър Джон Фалстаф?

 

ФАЛСТАФ

Не по-лош мъж от него, който и да съм! Предавате ли се, сър, или ще трябва да се изпотя заради вас? В такъв случай всяка моя капка пот ще стане сълза на ваш близък, който оплаква смъртта ви! Затова треперете и молете за пощада!

 

КОЛВИЛ

Мисля, че сте сър Джон Фалстаф и при тази мисъл се предавам.

 

ФАЛСТАФ

Този мой корем разгласява името ми по-гръмко от хиляди езици. Ако беше с малко по-обикновени размери, нямаше да има по-пъргав мъж от мене в цяла Европа! Тоя търбух, тоя търбух ме съсипва!… Ха, главнокомандващият!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Горещото премина. Уестморланд,

прекъсвайте гонитбата! Отбой!

Вий, Фалстаф, къде бяхте досега?

Пристигате, когато всичко свърши.

Ще счупите с тез хитрости гръбнака

на някоя бесилка, честна дума!

 

ФАЛСТАФ

Би ме натъжило, милорд, ако не бяхте ме посрещнали така, защото винаги съм знаел, че доблестта бива награждавана с укор и обида. Приличам ли ви на лястовица, на стрела, на куршум? Мога ли при мойта възраст и телосложение да имам бързината на мисълта? Препусках насам с най-голямата скорост, възможна за мене. Извадих от строя над сто и осемдесет пощенски коня и, още мръсен от пот и прах, но чист в своята храброст, тутакси взех в плен сър Джон Колвил от Долината. Той е яростен воин и безстрашен противник, но какво от това? Щом ме зърна, той се предаде, за да мога да кажа като оня гърбонос римски приятел: „Дойдох, видях, победих!“^[51]

 

ПРИНЦ ДЖОН

Било е повече негова любезност, отколкото ваша заслуга.

 

ФАЛСТАФ

Това не знам! Ето го тук и аз ви го предавам. И умолявам Ваша Светлост да упоменете подвига ми сред другите деяния на деня или, честна дума, ще накарам да напишат за него нарочна балада с рисунка над заглавието, представяща как Колвил целува ногата ми. Принудите ли ме да го сторя, ако всички вие не заприличате редом с мене на фалшиви монети до чисто злато и ако в небосвода на славата моят блясък не надвие вашия тъй, както пълната луна надсиява небесните искрици, които изглеждат пред нея като главички на топлийки, не вярвайте от днес нататък на благородническата ми дума! Така че отдайте ми, което ми се пада, и издигнете високо заслугата ми!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Малко е тежка за издигане.

 

ФАЛСТАФ

Тогава направете я да изпъкне пред всички!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Доста е изпъкнала и така.

 

ФАЛСТАФ

Сторете с нея нещо, което да ми е от полза, пък наричайте го както щете, милорд!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Та ти се казваш Колвил?

 

КОЛВИЛ

Да, милорд!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Ти, драги Колвил, си прочут предател.

 

ФАЛСТАФ

И прочут верноподаник го плени!

 

КОЛВИЛ

Не повече от тези, Ваша Светлост,

които ме доведоха дотук.

Да бях ги водил аз, а не те — мен,

тъй евтино не бихте ги добили!

 

ФАЛСТАФ

Не знам за колко са се продал и те, но ти, като добър човек, ми се отдаде даром и аз ти благодаря за щедростта.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Приключи ли преследването, графе?

 

УЕСТМОРЛАНД

Тръбихме сбор. Изтребването свърши.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Тоз Колвил и подобните на него

да се откарат в Йорк и там да бъдат

посечени без бавене! Вий, Блънт,

водете ги под сигурен надзор!

Поемаме към двора, господа!

Баща ми, кралят, заболял е тежко

и хубаво е радостната вест

до трона му да стигне час по-скоро.

Избързайте със нея, братовчеде,

а ние ще вървим с умерен ход.

 

ФАЛСТАФ

Милорд, ще ви помоля да се върна

през Глостършир. И още, много моля,

описвайки пред трона боевете,

за мене със добро се изкажете!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Вървете, Фалстаф! Както съм настроен,

ще ви представя по-добре пред него,

отколкото заслужил сте!

 

ФАЛСТАФ

Вместо да си добре настроен, да беше по-добре устроен, та да разбираше от хумор! Бога ми, това студенокръвно хлапе не ме обича! Не можеш да го разсмееш. И нищо чудно: не пие. От тези мухльовци ни един не издържа на проверката, защото леките напитки и рибните ястия така им охлаждат кръвта, че ги хваща моминска анемия и когато се оженят, правят само момичета. Обикновено са глупави и страхливи, каквито щяха да бъдат и някои измежду нас, ако ги нямаше разпалващите напитки. Доброкачественият херес има двояко действие: първо, като се изкачи до мозъка, разгонва там всички гъсти, лепкави и тежки изпарения, които го обвиват, и го прави възприемчив, бърз, плодовит, пълен с леки, пъргави и ярки образи, които, предадени на езика, представляват това, което наричаме остроумие. Второто действие на славния сух херес е туй, че той сгрява кръвта, която, хладна и ленива преди това, е оставяла блед черния дроб, което е главен признак за плахост и малодушие. Хересът стопля кръвта и я тласка от вътрешностите към крайниците. Той запалва лицето, което като сигнален огън призовава на оръжие малката държава „човек“. И ето че населението й от жизнени сили и духове се стича около своя главнокомандващ, сърцето, което, надуло се и добило смелост от тяхното обкръжение, става способно за невероятни подвизи, и всичко това е от хереса. Тъй че бойното майсторство е нищо без хереса, защото той дава на него възможност да се прояви; а познанията в тази област са само злато, пазено от зъл дух, докато Хересът не ги изрови и пусне в обращение. Затова принц Хари е храбър, защото студената кръв, която природно е наследил от баща си, той, като суха, безплодна и гола почва, е обогатил и напоил посредством щедри и редовни вливания на все нови и нови количества живителен херес. От това е станал той буен и храбър! Ако имах хиляда синове, първото правило, което щях да им втълпя, би било да се отрекат под клетва от леките напитки и да се отдадат единствено на хереса!

Какво има, Бардолф?

 

БАРДОЛФ

Войската бе разпусната и се пръсна по домовете.

 

ФАЛСТАФ

Много й здраве! Аз ще мина през Глостършир, да посетя благородния мистър Робърт Плиткоу. Вече съм му размекнал восъка между палеца и показалеца си и сега ще го натисна с печата си. Да вървим!