Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (9)

Първа сцена

 

МОРТИМЪР

Съюзът ни е здрав, словата — твърди,

началото е пълно със надежди.

 

ХОТСПЪР

Лорд Мортимър и вие, чичо Уустър,

седнете, моля! Сроднико Глендауър,

и вие също… Дявол да го вземе,

забравих картата!

 

ГЛЕНДАУЪР

                Не, ей я тука.

И вий седнете, Хотспър… Щом дочуе

тоз прякор ваш, беднякът Ланкастър^[59] —

със шпората си сякаш сте го парнал —

от ярост блед, с въздишка ви желае

да идете във рая.

 

ХОТСПЪР

                Вам пък — в ада,

щом само чуе името Глендауър.

 

ГЛЕНДАУЪР

Разбирам го. Когато съм се раждал,

огньове са браздели небесата

и цялата земя издън основи

при моята поява се е тресла

като страхливка!

 

ХОТСПЪР

                Би се тресла пак,

ако не бяхте се родили вие,

а котката на майка ви се беше

окотила по същото туй време.

 

ГЛЕНДАУЪР

Аз казвам, че земята се е тресла,

когато съм се раждал!

 

ХОТСПЪР

                Пък аз казвам,

че ако тя от вас се е бояла,

то ний се различаваме със нея!

 

ГЛЕНДАУЪР

Небето е било в огньове цяло,

земята се е тресла!

 

ХОТСПЪР

                Значи тя е

треперела от страх пред тез огньове,

а не, милорд, от вашата поява.

В човека често болестта избива

в избухвания странни. Като нас

прамайката Земя е също често

измъчвана от колики и спазми,

дължащи се на пакостния въздух,

затворен във търбуха й, и който,

стремейки се към свобода, разтърсва

нещастната старица и събаря

вековни кули и камбанарии,

обвити в мъх. Родили сте се вие,

когато тя е имала навярно

подобен напън.

 

ГЛЕНДАУЪР

                Родственико Пърси,

такива прекословия понасям

от твърде малко хора! Позволете

отново да ви кажа, че небето,

когато на света съм се явил,

било е набраздено от огньове,

козите са напускали във ужас

планинските си царства, а полята

били са огласени от мучене

на сплашени говеда. Тези знаци

ме сочат като личност извънредна,

а и животът ми говори ясно,

че аз не съм обикновен човек.

Къде на тази твърд сред океана,

чиято ярост блъска бреговете

на Англия, Шотландия и Уелс,

ще се намери някой, който може

да каже, че е в нещо мой учител?

Не е известен син на смъртна, който

в науките могъл би да ме следва

и с мен да спори в тайните изкуства!

 

ХОТСПЪР

Ни който тъй — по уелски — да се перчи.

Отивам да вечерям.

 

МОРТИМЪР

                Стига, зетко!

Ще го вбесиш.

 

ГЛЕНДАУЪР

                Аз духовете мога

да викам от незнайните им бездни!

 

ХОТСПЪР

И аз, и всеки може да ги вика,

но идват ли, когато ги зовете?

 

ГЛЕНДАУЪР

Аз, свате, бих могъл да те науча

да станеш господар на Сатаната!

 

ХОТСПЪР

Пък аз могъл бих да науча тебе

да го посрамваш. Начинът е прост:

приказвай само истина! Викни го

и аз ще го посрамя и прогоня.

Да, родственико, истината казвай

и с нея ще посрамиш всеки дявол!

 

МОРТИМЪР

Прекъсвайте тез празни препирни!

 

ГЛЕНДАУЪР

Три пъти Хенри Болинбрук поведе

войска срещу войската ми и трижди

надвит край бреговете песъчливи

на Уай^[60] и Севърн, плю си на петите

и в дъжд и буря върна се без нищо!

 

ХОТСПЪР

Нима е бягал бос? И в дъжд и буря?

По дявола, че как не е настинал?

 

ГЛЕНДАУЪР

Елате, ето картата! Да видим

какво от нея всеки ще получи

по нашата тристранна уговорка.

 

МОРТИМЪР

Тя вече разделена е по равно

от Архидякона: на юг и изток

от Трент^[61] и Севърн Англия е моя;

Уелс, западно от Севърн, и към него

богатите земи във тази област,

владение ще бъдат на Глендауър;

а всичко друго, северно от Трент,

ще бъде твоят дял, мой драги Пърси.

В три преписа тоз договор е вече

изготвен и когато го скрепим

с печатите на трима ни — което

и тази вечер можем да извършим, —

ний с вас, любезни зетко, и лорд Уустър

ще тръгнем утре сутрин, за да срещнем

баща ви и шотландските войски

при Шрузбъри^[62], тъй както бе решено.

Почтеният ми тъст не е готов,

но помощта му тези две недели

не ни е толкоз нужна… Лорд Глендауър,

в тоз срок, аз вярвам, ще сберете свойте

приятели, васали и съседи.

 

ГЛЕНДАУЪР

По-рано, господа, ще ви зарадвам

със себе си и с вашите съпруги,

които тук без сбогом, тихомълком —

за да спестим потопа от сълзи, —

предлагам да оставите при мене.

 

ХОТСПЪР

Но моят пай тук, северно от Бъртон^[63],

е според мен по-малък по повърхност

от вашите. На, вижте как реката,

описвайки дъга, ми взема тука

грамаден полумесец ширна площ,

и то от най-добрата ми земя.

Ще я заприщя ето тука точно

и сребърният Трент ще потече

във ново, по-естествено русло,

без вече да се вдава тъй дълбоко

във тази явно моя равнина.

 

ГЛЕНДАУЪР

Как няма да се вдава? Ще се вдава!

 

МОРТИМЪР

На, вижте как по-долу той извива

в обратната посока и отхапва

подобна площ от другата страна!

 

УУСТЪР

Да, с малко средства тук ще се отбие,

на север тоя клин ще се прореже

и Трент ще тръгне в прав и равен ход.

 

ХОТСПЪР

Ще го направя! Няма да е скъпо.

 

ГЛЕНДАУЪР

А аз не ща промени на реката!

 

ХОТСПЪР

Не щете?

 

ГЛЕНДАУЪР

        Да! И няма да се правят!

 

ХОТСПЪР

А кой ще ми попречи?

 

ГЛЕНДАУЪР

                Кой ли? Аз!

 

ХОТСПЪР

Не ви разбрах. Кажете го по уелски!

 

ГЛЕНДАУЪР

Английски аз говоря като вас,

защото във английския ви двор

възпитан бях и там във свойта младост

на арфа сложих не една, не две

изящни песни в полза и украса

на вашия език, със дар, какъвто

у вас не сме усетили до днес.

 

ХОТСПЪР

И слава Богу! Бих желал по-скоро

да бъда коте и да викам „мяу!“,

отколкото да съм един от тези

сладникави драскачи на балади.

Дори когато с нож чегъртат свещник

или скрибуца колело на сухо,

това от кожата не ме изкарва,

тъй както някой префърцунен стих,

насилен като тръс на куца кранта!

 

ГЛЕНДАУЪР

Отбийте Трент! По вашему да бъде!

 

ХОТСПЪР

Не искам вече! На добър приятел

ще дам трикратно повече земя,

но знайте, че започнем ли да спорим,

и аз ще цепя косъма на девет!

Къде са тез спогодби? Ще вървим ли?

 

ГЛЕНДАУЪР

При таз луна вий можете отлично

да тръгнете веднага. Аз ще ида

да попришпоря писаря и също

да съобщя на вашите съпруги

за туй, че заминавате. Боя се,

че мойта дъщеря ще полудее,

тъй силно тя ви люби, Мортимър.

 

МОРТИМЪР

Срам, зетко Пърси! Колко дръзко ти

ядосваш тъста ми.

 

ХОТСПЪР

                Не мога инак.

Той непрекъснато ядосва мен

със приказки: за мравката и кърта;

за вашия Мерлин^[64] и туй, което

той бил предсказал; за безпери риби,

за грифове^[65] с подрязани криле;

за гарвани проскубани и други

хералдики^[66] със дракони и разни

катерещи се лъвове и котки

и тям подобни врели-некипели,

да се побъркаш просто! Ще ви кажа,

че миналата нощ той девет часа

ми изброява дяволите разни,

които му слугували! Аз казвах

ту „хъм!“, ту „после?“, без да слушам даже.

Нечувана досада! По е лош

от каталясал кон, от зла жена,

от димна къща! Бих живял по-скоро

на сирене и чесън, сам-самичък

във мелница със тракащи крила,

отколкото в разкошен летен дом,

но с твоя учен тъст за събеседник.

 

МОРТИМЪР

Заклевам се, че той е рядък мъж,

високообразован и владеещ

потайните науки, лъвски храбър,

невероятно приветлив и щедър

като индийски рудник. Вярвай, зетко,

от уважение към твоя нрав

той своя обуздава с доста труд.

Повярвай ми, че друг не би могъл

да се заяжда с него като тебе

и да не бъде скастрен и наказан.

Та, моля те, и ти не прекалявай!

 

УУСТЪР

Наистина за своето упорство

вий укор заслужавате, милорд.

Откак сте тука, дразните го само

и щяхте да успеете за малко

да го вбесите. Тоз си недостатък

вий трябва да изправяте, милорд.

При все че той понякога е признак

за смелост, горда кръв и благородство —

и вас във този смисъл украсява, —

по-често той свидетелства за грубост,

невъзпитание, несдържан нрав,

надменност, самомнение, гневливост —

все свойства неприятни, от които

най-дребното отблъсва от човека

сърцата на околните и черни

приятните му качества дотам, че

лишава от признание и тях.

 

ХОТСПЪР

Поучих се. Дано любезността

ви донесе успех! Жените идат!

Да се сбогуваме!

 

МОРТИМЪР

Едно ни мъчи с моята съпруга —

аз уелски не говоря, тя — английски.

 

ГЛЕНДАУЪР

Ридае и не иска да ви пусне.

Желае с вас да дойде на война.

 

МОРТИМЪР

Кажете й, че тя и леля Пърси^[67]

ще дойдат с вас във лагера ни скоро.

 

ГЛЕНДАУЪР

Отчаяна е. Опако глупаче,

което, щом си нещо науми…

 

МОРТИМЪР

Разбирам те и тъй. За мен е ясна

таз дивна уелска реч, която лее

подпухналият твой небесен взор.

Аз сам на тоз език ти бих отвърнал,

ако не бе срамът да ме възпира.

Разбирам и целувките ти, както

ти моите разбираш. Но все пак

езика ви усърдно аз ще уча,

защото той във твойте устица е

тъй сладък, сякаш прелестна кралица

в беседката си лятна е запяла

мотив чаровен в съпровод на лютня.

 

ГЛЕНДАУЪР

Щом вий се стапяте, то тя ще пламне!

 

МОРТИМЪР

О, Господи, не й разбирам нищо!

 

ГЛЕНДАУЪР

Предлага да полегнете до нея

и в скута й да сложите глава,

а тя със вашата любима песен

да увенчае бога на съня,

омайвайки кръвта ви в мека дрямка,

ни сън, ни яве, както е часът

ни нощ, ни ден, преди да се покаже

на изток Аполоновият впряг^[68].

 

МОРТИМЪР

Със радост ще послушам песента й.

В туй време, вярвам, нашите спогодби

ще бъдат доизготвени.

 

ГЛЕНДАУЪР

                        Отлично!

Свирачите, които подир малко

ще бъдат тук, за да я съпровождат,

в тоз миг се реят на безчетни левги

далеч от нас. Седнете тук. И тихо!

 

ХОТСПЪР

Кет, лягай! Ти си в лягането бърза.

Ела да сложа в скута ти глава!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Не те е срам, лудетино!

 

ХОТСПЪР

                        Я, гледай!

Излиза, дяволът разбирал уелски.

И как не ще е пълен със прищевки,

при този дар за музика^[69]!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

                        Тогава,

какъвто си капризен, ти ще трябва

да бъдеш ненадминат музикант.

Легни, разбойнико, и слушай тихо —

да чуем как любезната ни лейди

ще пее на уелски!

 

ХОТСПЪР

Предпочитам да слушам как моята кучка Лейди вие на ирландски^[70]!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Искаш да ти счупя главата?

 

ХОТСПЪР

Не.

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Тогаз лежи, без да шаваш!

 

ХОТСПЪР

И това не искам. То е женски недостатък.

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Тогава бягай оттук!

 

ХОТСПЪР

В леглото на тази уелска лейди?

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Какво, какво?

 

ХОТСПЪР

Тихо! Тя пее!

Хайде, Кет! Твой ред е да ми попееш!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Не, Бога ми!

 

ХОТСПЪР

„Бога ми!“ Пиленце, изразяваш се като жена на сладкар: „Бога ми“, „Честна дума“, „Кълна се“, „Небето вижда“…

Кълнеш се с тюлено-зефирни клетви,

като че ли не си видяла свят

оттатък Финсбъри^[71]. Кълни се здраво,

със тлъста, сочна клетва, подходяща

за лейди като теб, и остави

тез „Бога ми“ и другите такива

изящно захаросани преструвки

за разните търговки и търговци

в неделно кадифе! Е, почвай, пей!

 

ЛЕЙДИ ПЪРСИ

Не искам!

 

ХОТСПЪР

Това е най-добрият начин да стане човек шивач или учител на пойни птички!… Ако споразуменията са готови, след два часа съм на път! Вие тръгвайте, когато щете.

 

ГЛЕНДАУЪР

Вървете подир него, зетко мой!

Вий тъй сте бавен, както бърз е той.

Спогодбите навярно са готови.

Да ги скрепим и тръгвайте!

 

МОРТИМЪР

                        Със радост!