Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (8)

Четвърта сцена

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ела, Ела, Нед! Измъкни се от тая залоена дупка, да се посмеем заедно!

 

ПОЙНС

Отде идеш, Хал?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

От компанията на три-четири букови глави и трийсет-четирийсет дъбови бъчви. Този път докоснах най-низката струна на смирението. Побратимих се с тройка кръчмарски слуги и добих правото да ги наричам на кръщелно име: Том, Дик и Франсис. Те се заклеха в спасението на душите си, че аз, макар и само принц на Уелс, вече съм бил крал на сърдечността и ме похвалиха, че не съм надут пуяк като Фалстаф, а голям веселяк, огън-момче, велик сладур — честна дума, така ме нарекоха! — и затова, когато съм станел крал на Англия, цялата славна младеж на Истчийп щяла да бъде готова да мине през огън и вода за мене. Вместо „да пийнем“, те казват: „да навапцаме носовете“ и, когато отлепиш устни от чашата, за да си вземеш дъх, реват: „До дъно!“, докато те накарат да я пресушиш. Накратко казано, за четвърт час аз се просветих тъй много, че цял живот ще мога да се черпя с кой да е медникар в Англия на собствения му език. Казвам ти, Нед, много слава загуби от туй, че не беше с мен в това сражение. Но слушай, сладки мой — и за да се доподсладиш, дръж тази захар за пени, която току-що ми мушна в ръката едно момче от тези, които през целия си живот не са казвали нищо друго освен: „Осем шилинга и шест пенса!“ и „Заповядайте, господа!“, последвано от крясък: „Сега, моля! Пинта^[41] испанско за стаята с полумесеца^[42]!“ или нещо подобно — та, казвам ти, сладки ми Нед, за да убием времето, докато чакаме нашия шишко, мини в съседната стая и когато аз ще разпитвам тоя фъстък с каква цел ми е дал захарта^[43], ти викай: „Ей, Франсис!“, така че той да трябва да ми отговаря между безброй: „Сега, моля!“ Върви и ще видиш какво ще стане!

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Отлично!

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ФРАНСИС

Сега, сега, сър! Ралф, бягай в стаята с нара!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ела насам, Франсис!

 

ФРАНСИС

Да, милорд?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Колко време ти остава да чиракуваш, Франсис?

 

ФРАНСИС

Пет години, милорд, и още толкоз…

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ФРАНСИС

Сега, сър!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Пет години! Честна дума, дълъг срок за едно дрънкане на канчета! Чувай, Франсис, ще имаш ли достатъчно смелост, за да се уплашиш от своя договор и да му покажеш петите си?

 

ФРАНСИС

О, милорд, кълна се във всички библии на Англия, че в сърцето ми има достатъчно…

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ФРАНСИС

Сега, сър!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А на колко си години, Франсис?

 

ФРАНСИС

Че на колко бях? Сега на Архангеловден ще навърша…

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ФРАНСИС

Сега, сър!… Извинете за малко, милорд!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не, слушай, Франсис, онази захар, която ми даде, струваше пени, нали?

 

ФРАНСИС

О, Господи, бих искал да са две!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ще ти дам за нея хиляда фунта. Кажи само кога ги искаш и ще ги имаш.

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ФРАНСИС

Сега, сега!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сега ли? А, не, Франсис, сега не мога. Но утре, Франсис, да. Или в четвъртък, а, Франсис? Изобщо, Франсис, когато искаш. Само че, Франсис…

 

ФРАНСИС

Да, милорд?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Съгласен ли си да преметнеш онази кожена куртка със стъклените копчета, оная стригана глава, оня пръстен с ахат, оня вълнен чорап, оня просташки жартиер, оня мазен език, оная кесия от испанска кожа^[44]?

 

ФРАНСИС

О, Господи, за кого говорите, сър?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре тогава, пий си евтиното вино! Защото, Франсис, инак ще си изцапаш бялата жилетка. В Берберия, господинчо, това не струва толкоз много.

 

ФРАНСИС

Кое, сър?

 

ПОЙНС (зад сцената)

Франсис!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Махай се, негоднико! Не чуваш ли, че те викат?

 

СТОПАНИНЪТ

Какво чакаш, дръвнико? Чуваш, че те викат и не мръдваш! Обслужи господина оттатък!

Милорд, старият сър Джон и петима-шестима негови приятели стоят пред входа. Да ги пусна ли?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да почакат малко и после им отвори!

Пойнс!

 

ПОЙНС (зад сцената)

Сега, сега, сър!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Фалстаф и другите разбойници са пред входа. Ще се веселим ли, а?

 

ПОЙНС

Като щурци! Само че, кажете ми, защо ви трябваше тази шега с момчето? Да чуем: каква ви беше ползата от нея?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Днес съм готов за всички шеги, които са носили това име от старите времена на благоверния Адам до крехката възраст на днешния среднощен час.

Колко е часът, Франсис?

 

ФРАНСИС

Сега, сега, сър!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как е възможно този дръвник да разполага с по-малко думи от един папагал и пак да е роден от жена! Умението му се състои само в това да търчи на горе на долу по стълби, красноречието му — в изричането на една сметка!… Още не съм на едно мнение с Пърси, онази Огнена шпора от Севера, който изпотрепва шест-седем дузини шотландци за закуска, измива си ръцете и казва на жена си: „Омръзна ми този мирен живот! Ръцете ме сърбят!“ — „О, сладки ми Хари — казва тя, — колко уби днеска?“ — „Да напоят Пъстрия! — казва той и след час й отговаря: — Петнайсетина. Дребна работа!“… Извикай Фалстаф! Аз ще играя Пърси, а тоя проклет шопар ще бъде жена му, мадам Мортимър. „Rivo^[45]!“ — както викат пияниците. Викни я тази мас, викни я тази сланина!

 

ПОЙНС

Добре дошъл, Джак! Къде се загуби?

 

ФАЛСТАФ

Чума да тръшне всички страхливци, казвам, огън да ги гори! Амин, Богородице! Давай чаша херес, момче! По-добре да плета чорапи, да ги кърпя и пети да им слагам, отколкото да продължавам да водя този живот! Чумата да тръшне всички страхливци! Давай чаша херес, негоднико! Няма ли вече храброст на тоя свят?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Виждал ли си как жаркият Феб целува паница с масло и как то се стапя под огнените му слова? Ако не си виждал, хвърли взор на тази смес от мазнини!

 

ФАЛСТАФ

Негодник! В това вино има вар!^[46] Какво може да се очаква от мошеници освен измама! И все пак дори хересът с вар е за предпочитане пред страхливеца, пред жалкия пъзльо! Върви, върви да мреш, стари Джак! Ако мъжеството, доброто старо мъжество, не е изчезнало от лицето на земята, то аз съм сушена херинга! В цяла Англия има-няма трима мъже на място необесени и единият от тях е затлъстял и старее. Да ги пази Господ! Лош, лош свят, ей! Ще взема да стана тъкач, да си мятам совалката и да пея псалми^[47]. Пак казвам, чумата да ги тръшне всички страхливци!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Какво ти е, Джак? Защо мърмориш, чувал с дреб?

 

ФАЛСТАФ

И това ми било кралски син! Ако не те пропъдя от кралството ти с дървен меч и не подгоня пред тебе като диви гъски всичките ти поданици, да не нося косъм на лицето си, докато съм жив! Ти — Уелски принц?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Защо, какво има, кучи сине? Какво е станало, буре валчесто?

 

ФАЛСТАФ

А не си ли страхливец? Това ми кажи! Ти и тоя Пойнс до тебе!

 

ПОЙНС

Бога ми, шкембе лоено, ако още веднъж ме наречеш страхливец, ще те наръгам!

 

ФАЛСТАФ

Аз да съм те нарекъл страхливец? В ада да те видя, преди да те нарека страхливец, но ще дам хиляда фунта да мога да бягам бързо като тебе! Добре сте сложени в плешките и не се срамувате да си показвате гърбовете. Значи това сте разбирали, като казвахте, че ще се нагърбите с тях! Огън да ви гори и нагърбването, и помощта! Предпочитам противника пред такива съюзници!… Ей, дай тука чаша херес! Да пукна, ако съм турнал днес капчица в устата си!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Още не си си избърсал устните от последната чаша, негоднико!

 

ФАЛСТАФ

Няма значение! (Пие.) Чумата да тръшне всички страхливци, пак казвам!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Какво се е случило?

 

ФАЛСТАФ

Какво се е случило ли? Тук има четирима души, които пипнаха тази сутрин хиляда фунта злато!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И къде е то? А, Джак? Какво стана с него?

 

ФАЛСТАФ

Какво стана ли? Взеха ни го, това стана! Сто души срещу нас четиримата!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сто души? Какво говориш?

 

ФАЛСТАФ

Да пукна, ако не се сражавахме два часа без почивка, лице срещу лице, с цяла дузина от тях! Само по чудо отървах кожата. Имам осем дупки в куртката и четири по-долу! Щитът ми е на парчета, а мечът — назъбен като трион — ecce signum^[48]! Ни веднъж, откак съм мъж, не съм се бил така добре, но и това не помогна! Чумата да тръшне всички страхливци! Нека те ви кажат! Ако кажат нещо повече или по-малко от истината, ще бъдат разбойници и изчадия на мрака!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Разказвайте, господа! Как стана всичко?

 

ГАДСХИЛ

Ние четиримата нападнахме една дузина…

 

ФАЛСТАФ

Бяха най-малко шестнайсет, милорд!

 

ГАДСХИЛ

… и ги завързахме…

 

ПЕТО

Не, не сме ги връзвали!

 

ФАЛСТАФ

Завързахме ги, негоднико! Всички до един, ако не е тъй, дваж евреин да стана!

 

ГАДСХИЛ

… И като почнахме делбата, отнейде изскочиха шестима или седмина други, с пресни сили…

 

ФАЛСТАФ

И освободиха вързаните. А после довтасаха и другите!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И вие се бихте с толкова хора?

 

ФАЛСТАФ

„Толкова!“ Не зная какво разбираш под „толкова“, но ако не съм се сражавал поне с петдесетина, да съм връзка кухи репички! Ако не бяха петдесет и двама или петдесет и трима^[49] срещу бедния стар Джак, човек да не съм!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да молим Бога, дано не си убил някого!

 

ФАЛСТАФ

Късно е за молитви! Двамина оставих на място. На двама негодници, облечени в зебло, им светих маслото, сигурен съм! Ще ти кажа нещо, Хал — и ако те излъжа, заплюй ме в лицето и ме наречи магаре! — ти знаеш стария ми гард. Заставам така, с върха на меча натам. Четирима негодници в наметала от зебло ме нападат…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как четирима? Преди малко каза „двама“!

 

ФАЛСТАФ

Четирима, Хал. Казах, четирима.

 

ПОЙНС

Да, да, четирима каза.

 

ФАЛСТАФ

И тези четирима застанаха с лице към мене и се нахвърлиха отгоре ми! Аз, без да трепна, срещнах с щита си седемте им шпаги, ей така…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как „седемте“? Току-що бяха четирима?

 

ФАЛСТАФ

Тези в зебло?

 

ПОЙНС

Да, „четирима в наметала от зебло“, тъй каза.

 

ФАЛСТАФ

Седмина бяха, кълна се в дръжката на меча си! Ако не, негодник да съм!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ (настрани към Пойнс)

Остави го да говори! След малко ще станат още повече!

 

ФАЛСТАФ

Чуваш ли какво ти говоря, Хал?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И то много внимателно, Джак.

 

ФАЛСТАФ

И добре правиш, защото си заслужава да бъде чуто. Значи тези деветимата в зебло…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Така, вече с двама повече.

 

ФАЛСТАФ

… като им се счупиха шпагите…

 

ПОЙНС

Паднаха им гащите!

 

ФАЛСТАФ

… почнаха да отстъпват, но аз не им позволих да се измъкнат и в близък бой, бърз като мисъл, проснах седмина от единайсетте на земята!…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Чудовищно! От двамата в зебло се наплодиха единайсет!

 

ФАЛСТАФ

… Но дяволът се намеси и трима кривозаченати негодници в зелено кендалско сукно^[50] ненадейно ме нападнаха откъм гърба; защото беше такава тъмница, Хал, че човек ръката си не можеше да види.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тези лъжи са се метнали на родителя си: дебели са като него, огромни като планина и личат отвсякъде. Ах ти, туловище безмозъчно, ти, наденицо тлъста, ти, мръсна, сладострастна грамадо от лой за свещи!

 

ФАЛСТАФ

Какво? Защо? Луд ли си! Истината си е истина!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А как си разбрал, че са в зелено кендалско, когато е било така тъмно, че ръката си не си можел да видиш? Хайде, дай обяснение! Какво ще кажеш?

 

ПОЙНС

Обясни, Джак! Да те видим!

 

ФАЛСТАФ

Как? С насилие? На колело да ме разтегляте, в стеги да ме мачкате, аз насила нищо няма да ви кажа! Дори да имах толкоз оправдания, колкото пияници има в Дания^[51], пак не бих издал нито едно от тях насила! Ха!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не искам да го тласкам повече в греха. Този руменобуз пъзливец, този трошач на кревати, този съкрушител на конски гръбнаци, тази планина от мазно месо…

 

ФАЛСТАФ

А ти си един слабак, хилава змиорка, сушен волски език! Ти си една миша опашка, пушена херинга — дъх не ми стига да изброя всичко, на което мязаш — шивашки аршин, ножница празна, рапира ръждясала!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, отдъхни си и продължи, а когато ти се изчерпят глупавите сравнения, спри да чуеш какво ще ти кажа!

 

ПОЙНС

Дай му ухо, Джак!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ние двамата видяхме как вие четиримата нападнахте четирима и как ги вързахте и им взехте парите. Сега гледай как един прост разказ ще те просне на земята! Тогава ние двамата ви нападнахме — вас, четиримата! — и с един вик ви разгонихме от плячката, която можем да ви покажем тук. А вие, сър Джон, понесохте своя търбух така пъргаво и с такава завидна лекота и така мощно мучахте за пощада, да, препускахте и мучахте, както не съм чувал теле да мучи! И какъв си ми подлец — да нащърбиш сам меча си и да казваш, че се е нащърбил в бой! Каква нова лъжа, каква измислица, каква вратичка ще си намериш, за да се измъкнеш от този явен и очевиден позор?

 

ПОЙНС

Хайде, да чуем, Джак! Каква хитрост ще измъдриш?

 

ФАЛСТАФ

Кълна се в Небето, че те познах веднага, както не би те познал оня, който те е правил! Я си помислете вие двамата: нима можех да убия сина на своя крал? Да вдигна ръка срещу законния престолонаследник? Ти, Хал, знаеш, че съм храбър като Херкулес, но забравяш за инстинкта. Лъвът никога не напада един принц по кръв. Инстинктът е велико нещо и аз инстинктивно действах като страхливец. И така моето мнение за мене и за тебе порасна още повече: докато съм жив, ще зная за себе си, че съм безстрашен лъв, а пък за тебе — че си принц по кръв! Но, ей Богу, момчета, радвам се, че парите са у вас. Стопанко, пускай резетата! Да бдим тази нощ и да се молим утре сутрин^[52]! Смелчаци, приятели, славни момчета, златни сърца, да бъдат ваши всички титли на добрата дружба! Е, ще се веселим ли? Ще импровизираме ли някаква комедия?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Съгласен! И темата ще бъде днешното ти припкане!

 

ФАЛСТАФ

О, стига за това, Хал, ако си приятел!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, Господи Исусе! Светли принце…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А, мадам стопанката? Какво има?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, милорд, има един знатен благородник от двора. Стои на входа и иска да говори с вас! Вика, че го бил пратил татко ви!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Дай му на този знатен един златен и го прати при майка ми!

 

ФАЛСТАФ

Какъв е на вид?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Стар човек.

 

ФАЛСТАФ

Какво ли търси негова Старост далеч от леглото си посред нощ? Да му отговоря ли, както заслужава?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да, върви, Джак!

 

ФАЛСТАФ

Ще го накарам да се омете набързо!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И така, господа, ей Богу, вие се сражавахте блестящо. Ти, Пето, и ти, Бардолф, вие също се оказахте лъвове от тези, дето бягат по инстинкт и не закачат принцове. Пфу!

 

БАРДОЛФ

Бога ми, побягнах, като видях другите.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сега ми кажете честно: от какво се е нащърбил тъй мечът на Фалстаф?

 

ПЕТО

Той сам го нащърби с кинжала си и заяви, че щял да се кълне, докато прогони истината от Англия, но щял да ви убеди, че го е нащърбил в бой. Увещаваше и нас да направим същото.

 

БАРДОЛФ

Да, и да си разкървавим ноздрите с репей, да си нацапаме дрехите с нашата кръв и после да твърдим, че е кръв на честни хора. Като го слушах, направих нещо, което от седем години не съм правил: поруменях от безчестието му!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Лъжеш, негоднико! Ти преди осемнайсет години открадна чаша херес и откак тогава те хванаха на място, руменееш по свое желание. Я си виж носа — въоръжен си не само с меч, но и с огън, и пак побягна. Кой инстинкт те подгони?

 

БАРДОЛФ (показва лицето си)

Милорд, виждате ли тези алени сияния? Виждате ли тези огнени излъхвания?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Виждам ги.

 

БАРДОЛФ

За какво, мислите, говорят те?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

За тежък чер дроб и лека кесия.

 

БАРДОЛФ

За избухливост, милорд. Аз се вбесявам от нищо!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И ще те обесят за нещо.

Ето го и мършавия Джак! Живият скелет се завръща. Е, как е, двуноги чувале? От колко години не си си виждал коленете?

 

ФАЛСТАФ

Коленете? Когато бях на твоите години, Хал, бях тънък в кръста като орлов нокът, можех да се провра през пръстен на общински съветник. Проклети да са скърбите и въздишките — от тях човек се подува като мехур!… Нося лоши новини, Хал! Баща ти е пратил сър Джон Брейси. Трябва утре сутрин да се явиш в двореца. Тоя щурак от Севера, Пърси, и оня, другият, от Уелс, който е пребил с тояга дявола, сложил втори рога на Луцифер и накарал Сатаната да му се закълне във вярност върху една уелска канджа^[53], как му беше името, огън да го гори!…

 

ПОЙНС

Оуен Глендауър.

 

ФАЛСТАФ

Оуен. Да, той и неговият зет Мортимър, и старият Нортъмбърланд, и оня луд шотландец Дъглас, който можел да се изкачва в галоп по отвесен склон…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И, препускайки, да застреля с пищов летящо врабче.

 

ФАЛСТАФ

Точно той. Вярно улучваш.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

По-вярно, отколкото той — врабчетата.

 

ФАЛСТАФ

Все пак тоя разбойник си го бива, изглежда. Не е от тези, дето лесно бягат.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Но и тебе, разбойнико, си те бива — защо го хвалеше тогава, че майсторски препускал?

 

ФАЛСТАФ

Майсторски на кон, мухльо. Спешен, не мърдал от мястото си.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Освен по инстинкт, нали, Джак?

 

ФАЛСТАФ

По инстинкт — да. Та и той бил с тях и освен него някой си на име Мордейк с хиляда синьошапковци^[54]. Уустър е избягал тази нощ. Брадата на баща ти била побеляла от тези новини. Земята ще стане сега по-евтина от вмирисаната скумрия!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И ако този юни бъде горещ и тази междуособна тупаница се проточи, може да купуваме моминствата, както се купуват гвоздеи за подкови — на стотици!

 

ФАЛСТАФ

Кълна се в светата служба, вярно говориш! Сделките по тази част ще потръгнат. Но я си признай, Хал: не си ли страшно уплашен? Ти като престолонаследник не би могъл да си намериш по целия свят други трима противници като тоя зъл дух Дъглас, тоя бяс Пърси и тоя сатана Глендауър. Не те ли е страх, кажи си? Не ти ли се смръзва кръвта, а?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ни най-малко, честна дума! Не ми достига от твоя инстинкт.

 

ФАЛСТАФ

Добре, но да знаеш, че утре те чака здраво мъмрене от баща ти. Ако ме обичаш, подготви си отговора!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Бъди тогаз баща ми и почни да ме разпитваш за подробности от живота ми!

 

ФАЛСТАФ

Може ли? С удоволствие тогава! Този стол ще бъде тронът ми, този нож — моят скиптър, а тази възглавница — короната ми.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ (настрани)

Твоят кралски трон се оказва за тях кръчмарски стол, златният ти скиптър — ръждясал нож, а блестящата ти корона — лъскаво плешиво теме!

 

ФАЛСТАФ

Добре, ако искрата на Божията благодат не е съвсем угаснала в тебе, ще успея да те трогна. Дайте ми чаша херес, за да ми се зачервят очите, сякаш съм плакал. Защото трябва да говоря с чувство, в стила на цар Камбиз^[55].

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, ето ти моя поклон.

 

ФАЛСТАФ

И ето ти моето слово… Настрани, благородници!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, Господи Исусе, каква чудесна забава!

 

ФАЛСТАФ

„Мадам, недейте ля напразни сълзи!“

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, Божичко! Колко е важен само!

 

ФАЛСТАФ

„Велможи, отведете тази горест,

в чиито очни шлюзи плач напира!“

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, Господи Исусе, съвсем е като някой от ония скитници-комедианти!

 

ФАЛСТАФ

Мълчи, пръстено канче! Мълчи, оловено половниче!… Хари, удивлява ме не само това къде прекарваш времето си, но и компанията, която си избрал. Защото, макар лайкучката да расте толкоз по-буйно, колкото по я тъпчем, младостта, колкото по-безразсъдно я пилеем, толкоз по-бързо се похабява. В това, че ти си мой син, ме убеждават донейде както думите на майка ти, така и някои мои съображения, но че не се лъжа, ми доказват преди всичко това твое разбойническо подмигване с едното око и глупашки провисналата ти долна устна. А ако ти си мой син и надежда на английската ни пръст, то защо си се запуснал така безнадеждно, че да те сочи с пръст цяла Англия? Може ли небесното око да забрави за определения си път и да тръгне да скита, където му око види? Излишен въпрос! Може ли слънцето на английската корона да забрави дълга си и да краде чужди кесии с корони? Въпрос, който не е излишен! Има едно вещество, Хари, за което ти често си чувал и което на мнозина в нашата страна е известно под названието „катран“. Катранът — както за това свидетелстват древните автори — има свойството да цапа. Същото свойство има и компанията, в която се движиш. И аз ти казвам това, Хари, не на шега, а със тъга; не след херес, а със горест; и не за смешка, а с въздишка! И все пак аз често съм виждал в твоята компания един добродетелен мъж, чието име не зная.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ще благоволи ли Ваше Величество да ми каже: как изглежда той?

 

ФАЛСТАФ

Едър и, честна дума, представителен мъж, с добре запълнена снага, жизнерадостен вид, приветлив поглед и извънредно благородна осанка. Трябва да е към петдесетгодишен… или клони към шейсетте. Да, сега си спомням, че името му беше Фалстаф. Ако този човек се окаже склонен към разгула, измамил съм се много, защото, повярвай ми, Хари, съзрях в очите му добродетелност. Да, ако дървото се познава по плода, както плодът — по дървото, то аз решително заявявам: този Фалстаф е изпълнен с ценни качества! Него дръж близо до себе си, а останалите прогони! А сега кажи ми, празноскитащи негоднико, къде се губи този месец?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Де се е чувало крале да говорят тъй? Ела ти на моето място, а аз ще представям баща си!

 

ФАЛСТАФ

Искаш да ме смъкнеш от престола ми? Ако бъдеш наполовина колкото мене величествен и царствен в думи и държание, окачи ме за петите като зайче-сукалче на месарска кука!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре. Ето ме седнал.

 

ФАЛСТАФ

А ето ме и мене — прав… Бъдете съдии, господа!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Е, Хари, откъде идеш?

 

ФАЛСТАФ

От Истчийп, Ваше Величество.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

До слуха ми стигнаха сериозни оплаквания от тебе.

 

ФАЛСТАФ

Господ да ме убие, Ваше Величество, всички са лъжливи!… Сега ще ти изиграя един такъв принц, че ще има да се кикотиш!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Още и сквернословиш, безбожни хлапако? От днес нататък да не си ме поглеждал в очите! Ти си отскубнат насилствено от Божията благодат. Примамил те е някакъв дявол, взел образа на един дърт дебелак. Ти си се сприятелил с една двукрака бъчва. Защо дружиш с този чувал, пълен с болести, с този сандък за смет, натъпкан със скотски желания, с този мех, надут от воднянка, с тази дамаджана, преливаща от херес, с този денк, набит с черва, с този печен на шиш панаирски вол, с този шерден, набъкан с дреболии, с този остарял Порок, с тази плешива Кривда, с това одъртяло Грубиянство, с това Тщеславие^[56] в преклонна възраст? За какво го бива освен да си налива херес и да се налива с него? В какво е ловък и изящен освен в това да разрязва печени кокошки и да се тъпче с тях? В какво е изкусен освен в хитростите? В какво е хитър освен в подлостите? В какво е подъл освен във всичко? И в какво — добродетелен освен в нищо?

 

ФАЛСТАФ

Бих замолил Ваше Величество да ми изясни: за кого става дума?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

За този гаден и противен развратител на младежта Фалстаф, за този стар белобрад Сатана!

 

ФАЛСТАФ

Господарю, аз зная този човек.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Това ми е известно.

 

ФАЛСТАФ

Но ако кажа, че го зная като по-голям грешник от мене, ще съм казал повече, отколкото зная. За това, че той е стар — и поради това заслужаващ само състрадание, — свидетелстват белите му власи, но това, че той е — извинете за израза — курвар, аз отхвърлям най-решително. Ако да пиеш подсладен херес, е престъпно, Бог да пази престъпниците! Ако да си стар и весел, е грях, на мнозина мои познати кръчмари в ада ще им пари! Ако да си тлъст, значи да си непременно омразен, то ще трябва да обичаме мършавите крави на фараона^[57]! Не, добри ми господарю, прогонете Пето, прогонете Бардолф, прогонете Пойнс, но милия Джак Фалстаф, добрия Джак Фалстаф, верния Джак Фалстаф, храбрия Джак Фалстаф, чиято храброст е при това дваж по-ценна, защото той е още и старият Джак Фалстаф, него не прогонвайте от компанията на вашия Хари, не, не го прогонвайте от компанията му. Прогоните ли шишкавия Джак, ще прогоните за сина си целия свят!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ще го направя. Непременно.

 

БАРДОЛФ

О, милорд, милорд! Шерифът с огромна стража е пред входа!

 

ФАЛСТАФ

Махай се, мерзавецо! Да си довършим пиесата! Имам още много да казвам в защита на този Фалстаф!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

О, Господи Исусе! Милорд, милорд!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Кой е пристигнал? Дяволова булка на лък за цигулка?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

Шерифът и цялата градска стража са пред входа! Идат да претърсят дома! Да ги пусна ли?

 

ФАЛСТАФ

Чувай, Хал, да не кажеш за златната монета, че е фалшива! Ти си по същина благороден, макар да не ти личи!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А ти си по сърцевина пъзльо, макар и инстинктивен!

 

ФАЛСТАФ

Отхвърлям главната ти предпоставка и ако и ти така отхвърлиш шерифа и тези, над които е предпоставен — добре ще е. Ако не пък — пусни го! Кучета яли цялото ми възпитание, ако не съумея да се държа в колата на палача достойно като всеки друг! Надявам се, че клупът няма да ме души по-дълго от другите!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Скрий се зад гоблена! Всички други — горе! И вземете вид на хора с достойнство и чиста съвест!

 

ФАЛСТАФ

И двете ги притежавах някога, но срокът им изтече и затова ще се скрия!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Повикайте шерифа!

Какво желаете от мен, шерифе?

 

ШЕРИФЪТ

Простете, принце! Неколцина души,

преследвани от хайка, са били

видени, като влизат в тази кръчма.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Какви са те?

 

ШЕРИФЪТ

                Единият от тях

известен е на всички, Ваша Светлост —

един дебел старик.

 

КОНЕВОДЪТ

                Парче сланина!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Въпросното лице го няма тук,

защото — гарантирам ви — аз лично

го пратих другаде; но давам дума,

че утре по обяд ще се яви

пред вас или пред вашия заместник

и отговор ще ви даде обстоен

по всичко, във което обвинен е.

Сега освободете този дом!

 

ШЕРИФЪТ

Разбрано, Ваша Светлост! Тази сутрин

били са похитени двеста марки

на двама господа.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

                Навярно тъй е.

И ако той замесен е в тоз обир,

ще отговаря. Тръгвайте сега!

 

ШЕРИФЪТ

Веднага, Ваша Светлост! Лека нощ!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

По-правилно ще бъде „добро утро“.

 

ШЕРИФЪТ

Наистина, милорд. Часът е два.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Този тлъст негодник е по-известен от катедралата „Свети Павел“! Кажи му да излезе!

 

ПЕТО

Фалстаф!… Заспал е. Хърка като кон!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И колко тежко бере въздух! Пребъркай го!… Какво намери?

 

ПЕТО

Само някакви хартийки, милорд.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да видим какво има в тях. Я чети!

 

ПЕТО (чете)

„Кокошка — два шилинга и два пенса; сос — четири пенса; два галона херес — пет шилинга и осем пенса; аншоа и херес, след вечеря — два шилинга и шест пенса; хляб — половин пени.“

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

О, чудовищно! Хляб за половин пени към такова невероятно количество херес! Запази останалите сметки — ще ги разчетем друг път, при сгода. И го остави да хърка, докато се съмне. Тази сутрин ще се явя в двореца. Всички ще идем на война и ти ще получиш висока длъжност. А този тлъст негодник ще наредя да го зачислят офицер в пехотата — зная, че двеста крачки пеш са смърт за него. Парите ще се върнат с надбавка. Ти бъди при мене още в зори. И тъй, до утре, Пето!

 

ПЕТО

До утре, господарю!