Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (5)

Първа сцена

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Ехей! Да ме обесят, ако не е вече четири! Мечката е над новия комин, а конят ми още не е натоварен!… Ей, конярю!

 

КОНЯРЯТ (зад сцената)

Сега, сега!

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Слушай, Том, поначукай самара на моя Сивчо и му подложи малко дреб под лъка. Бедният, съвсем се е охлузил между плешките.

 

ВТОРИ КОНЕВОД

Грахът и бобът тук са кучешки влажни, а това е най-добрата храна за коня, ако искаш да му напълниш корема с глисти. Този дом се е обърнал надолу с главата, откак се спомина старият Робин.

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Горкият, светът му стана черен, като поскъпна овесът. Това го умори него!

 

ВТОРИ КОНЕВОД

Мисля, че тази странноприемница е най-набъканата с бълхи от всички по лондонския път. Целият съм на точки като пъстърва.

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Като пъстърва ли? Честен кръст, по целия християнски свят не можеш намери друг — дори и крал да е, — когото бълхите да са яли като мене, от първи петли досега!

 

ВТОРИ КОНЕВОД

Ами като се скъпят за едно нощно гърне! Пикаем в камината, а в пикнята бълхите се въдят като попови лъжички!

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Хей, конярю! Идвай тука, дано те обесят! Идвай тука!

 

ВТОРИ КОНЕВОД

Трябва да закарам два чувала джинджифил и един пушен свински бут чак до Черинг Крос^[32].

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Дявол взел го, пуйките в моя кош берат душа от глад! Хей, конярю! Чума да те тръшне, ти очи нямаш ли? Глух ли си? Негодник да съм, ако да ти пукне човек главата, не е дело праведно като къркането! Идвай тука, да те обесят макар! Няма ли съвест в тебе?

 

ГАДСХИЛ

Добро утро, приятели, колко е часът?

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Трябва да има два.

 

ГАДСХИЛ

Бъди добър, услужи ми с фенера си да видя кобилата в конюшнята!

 

ПЪРВИ КОНЕВОД

Как не! Я го гледай ти! Знам ги тези номера по-добре от тебе!

 

ГАДСХИЛ

Дай ми ти своя!

 

ВТОРИ КОНЕВОД

Да съм му дал фенера си! Нещо друго? Ще ти го дам, когато те зърна на въжето!

 

ГАДСХИЛ

А по кое време, друже, смяташ да си в Лондон?

 

ВТОРИ КОНЕВОД

По такова, че да си легна на свещ… Хайде, Мъгс, да будим господата — те искат да пътуват заедно, защото носят тежка пара.

 

ГАДСХИЛ

Хей, прислужнико!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

„Тука сме вече! — разбойникът рече.“

 

ГАДСХИЛ

Можеш да казваш и „прислужникът рече“, защото се отличаваш от разбойника толкоз, колкото този, който праща съобщението, от онзи, който извършва изпълнението.

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Наслука, Гадсхил! Нещата са, както ти казах снощи. У нас е отседнал един земевладелец от Кент, който носи със себе си двеста фунта в злато. Това го съобщи на един друг снощи, когато вечеряха. Той е пък нещо като данъчен чиновник и също мъкне сума пари — кой го знае колко. Те вече са станали и се обадиха за бъркани яйца — скоро ще поемат.

 

ГАДСХИЛ

И ако не срещнат по пътя си монасите на свети Николай^[33], ще ти дам този врат!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Дотрябвал ми е вратът ти! Запази си го за бесилката, защото те знам, че служиш на този светец на разбойниците тъй честно, както само един безчестник може да му служи.

 

ГАДСХИЛ

Няма опасност от бесилка! Ако аз увисна, ще й натежи много, защото с мене ще трябва да намаже въжето и дъртият сър Джон, а ти го знаеш, че не е от мършавите. Хе! Освен това в тази работа са замесени и неколцина, дето не си ги сънувал, които за забава охотно оказват чест на занаята ни; а пък те — ако работата замирише — ще я потулят, за да опазят името си. Аз не дружа с разни дрипави скитници и кокошкари, с разни нехранимайковци, дето за шест пени ти пречукват човека с тояги, с разни мустакати и червеноноси къркачи; моите приятели са все господа знатни и тежки, големци и кметове, които умеят да пазят тайна и предпочитат да удрят, вместо да викат „стой!“; да викат „стой!“, вместо да пият; и да пият, вместо да се молят… но не, тук излъгах, защото те непрекъснато се молят на своята светиня, Обществото, и не толкоз му се молят и го умоляват, колкото го колят и умаляват.

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

А ще ги измъкне ли светинята, като загазят в тинята?

 

ГАДСХИЛ

И още как! Ботушите на Правосъдието, когато са добре намазани, не пропускат и те винаги излизат сухи от водата. Ние, драги, грабим при пълна безопасност, без риск, сякаш имаме шапки-невидимки.

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Пък аз мисля, че за тази своя невидимост повече сте длъжни на тъмнината, отколкото на шапките си.

 

ГАДСХИЛ

Дай си ръката! Ще имаш своя дял от прихода, давам ти думата си на честен човек!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Ти дай ми по-добре думата си на безчестен разбойник!

 

ГАДСХИЛ

Хайде, хайде! Всички носим едно име — homo^[34]. Кажи на коняря да изведе кобилата ми! Сбогом, мръсни мошенико!