Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (4)

Трета сцена

 

КРАЛЯТ

Кръвта ми бе умерена и кротка,

вълнуваща се трудно при обида,

и вий, това разбрали, съответно

използувате мойта търпеливост.

Но знайте, че от днес монархът в мен,

могъщ и страховит, ще надделее

над нрава ми, до днес по-мек от пух,

за да ми върне почитта, която

у гордите се вдъхва само с гордост!

 

УУСТЪР

Семейството на Пърси, господарю,

не заслужава да изпита бича

на кралската ви власт… на тази власт,

която вие с неговата помощ

направихте тъй силна!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Господарю…

 

КРАЛЯТ

Махни се, Уустър! В твоите очи

съзирам непокорство и заплаха.

Видът ви, сър, е твърде горд и дързък,

а кралска власт до днес не е търпяла

слугите й да мръщят срещу нея

чела като враждебни бастиони.

Свободен сте. Ще пратим да ви викнат,

когато ни дотрябвате.

                        Вий нещо

се готвехте да кажете.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                        Кралю,

пленените при Холмдон, над които

е предявил правата си престолът,

не са били отказани тъй рязко —

твърди синът ми, — както туй било е

донесено до кралския ви слух.

Тълкуване погрешно или злоба

са в корена на случая, не син ми.

 

ХОТСПЪР

Кралю, не съм отказвал да предам

шотландските си пленници на трона,

но помня, че когато подир боя,

все още жарък, изнурен до крайност,

се бях подпрял на меча си, отнейде

се появи изтънчен благородник

във фини дрехи, свеж като жених,

с брадичка модна, подкъсена, сякаш

ливада след коситба. Парфюмиран

като търговец на галантерия,

с два пръста той — бърборейки — държеше

кутийка със есенция уханна,

която ту поднасяше изящно

към своя нос, ту дръпваше от него,

пак с рядка елегантност; и когато

отряд войници покрай нас премина

с телата на убитите си, той

нарече ги „простаци“ за това, че

не бяха взели вятъра предвид,

пренасяйки такава смрад край него.

Със женствени и деликатни думи

това конте обърна се към мене

и между другото от ваше име

поиска мойте пленници и аз,

измъчен от запеклите се рани,

вбесен от тоя шарен папагал,

отвърнах му в яда си, как не помня,

дали че ще ги дам, или че няма —

бях просто полудял, като го слушах,

така натруфен и благоухаещ,

да дрънка с речник на придворна дама

за рани, барабани и окопи —

по дявола! — и да ми казва — той! —

че спермацетът бил чудесно средство

против контузии и че било

ужасно жалко, дето от чревото

на кротката земя човек извличал

ужасната селитра, чийто избух

така коварно бил погубил толкоз

левенти във разцвет, и че барута

ако го нямало, то щял да стане

войник и той! На този му брътвеж,

нахален и несвързан, аз, кралю,

отвърнах — както казах, — без да мисля,

и, моля ви, недейте позволява

на доноса да вбие клин, разцепващ

васалската ми преданост от вас!

 

БЛЪНТ

Като претеглим случката, кралю,

каквото да е казал Хари Пърси

в такова време, на такова място

и пред такава личност, най-добре е

то да умре и да не му вреди,

щом той сега отказва се от него.

 

КРАЛЯТ

Но той не иска да ни предаде

пленените освен ако откупим

веднага и със средства от хазната

безумния му шурей Мортимър,

виновника за гибелта на тези,

които бе повел против Глендауър,

защото той, граф Марч, ги е предал

на тоз магьосник, на когото зет,

узнаваме, е станал напоследък!

Нима ще празним своите сандъци,

за да си връщаме един предател?

Пари да харчим за един изменник?

Страхливци да откупваме, които

сами са се продали? Нека гине

по голите Уелски планини,

защото мой противник ще е, който

помоли ме да дам едничко пени

за този чер изменник Мортимър!

 

ХОТСПЪР

Изменник — Мортимър? Превратността

на воинското щастие, тя само

от вас го е откъснала, кралю.

И да докаже, че това е тъй,

би бил достатъчен един език

за всяка зинала безгласно рана,

която той получил е, когато

край скрития в тръстики бряг на Севърн^[27]

цял час почти във яростен двубой

сражавал се е с грозния Глендауър.

Три пъти по съгласие взаимно

отдъхвали са те, три пъти — пили

от мирната река, която, в ужас

от техните кървясали лица,

е бягала сред трепкащи тръстики

и крила свойта рошава глава

в подровения бряг, окървавен

от двамата противници. Кралю,

двуличието никога до днеска

не се е багрило с такива рани

и никога не би могъл граф Едмънд

умишлено да се сдобие с тях.

Затуй не го наричайте „изменник“!

 

КРАЛЯТ

Ти хвалиш го лъжливо, Хари Пърси.

Той никога не се е бил с Глендауър

и, казвам ти, по-скоро би се срещнал

в бой с дявола, отколкото да има

Глендауър за противник! Засрами се!

И да не съм те чул да ми говориш

от днес нататъка за Мортимър!

Прати ми свойте пленници веднага

или ще патиш! Граф Нортъмбърланд,

свободен сте да тръгнете със него…

Прати ми свойте пленници, повтарям,

или мисли му!

 

ХОТСПЪР

                Няма да ги пратя,

дори и дяволът за тях да ревне!

Ще го настигна и ще му го кажа!

Сърцето си ще облекча, пък нека

главата ми да вземе за това!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Гневът те заслепява! Твоят чичо

пристига, ей го!

 

ХОТСПЪР

                Да не съм говорил

за Мортимър! Не само ще говоря,

но Божията милост да не видя,

ако не тръгна с него! Тези вени

до сетна капка кръв ще ги опразня,

но ще издигна Едмънд Мортимър

от рова, в който стъпкан е, до трона,

на който царства тоз неблагодарник,

тоз подъл и порочен Болинбрук^[28]!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не се учудвай! Кралят, братко мой,

доведе твоя племенник до лудост!

 

УУСТЪР

Какво се случи, след като излязох?

 

ХОТСПЪР

Той иска мойте пленници и толкоз!

А аз като поисках да откупи

от пленничество брата на жена ми,

загуби цвят от страх и разтреперан,

едва не ме уби с кръвнишки поглед,

щом чу да произнасям „Мортимър“!

 

УУСТЪР

Е, да, нали покойният крал Ричард^[29]

нарече него свой най-близък сродник!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Да, беше туй в деня, когато тръгна

на поход към Ирландия, отдето

се върна без победа, за да бъде

(прости ни, Господи, греха към него!)

лишен от власт и след това убит.

 

УУСТЪР

Зарад което все със лоши думи

ни споменават хорските уста.

 

ХОТСПЪР

Но чакайте! Наистина ли Ричард

посочил е за трона моя шурей?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Наистина. Със тез уши го чух!

 

ХОТСПЪР

Тогаз не ме учудва туй, че кралят

оставя го да гине в планините,

но вий, които увенчахте този

човек със къса памет и за него

днес носите омразното петно

на кървавия заговор, нима

ще се оставите да ви проклинат,

задето сте били въжета, стълби,

палачи негови? Не се гневете,

че ви сравних с оръдия тъй долни —

желая да ви кажа колко низък

е рангът ви при този подъл крал.

Нима ще позволите да говорят

мълвата днес и хрониките утре,

че двама като вас могъщи, знатни

спомогнали са (както вие двама

спомогнахте, уви!) за туй да бъде

изскубнат Ричард, розовият храст,

и посаден на неговото място

тоз грозен трън, тоз репей Болинбрук?

И ще оставите ли вий да казват

за двоен срам, че сте били със присмех

изритани от оня, за когото

окаляли сте свойте имена?

Не, още има време да спасите

честта си унизена пред света

и да си върнете добрите чувства

на хората. Вдигнете се за мъст!

Платете с лихва срамните обиди,

които ви нанесе този крал,

чиято мисъл търси денонощно

как своя дълг към вас да погаси

със кървавата вноска на смъртта ви!

Затуй ви казвам…

 

УУСТЪР

                Племеннико, спри се!

Пред тебе тайна книга ще разтворя

и на гнева ти, възприемащ бързо,

ще прочета от нея скритни думи

за дело по-опасно и ужасно

от туй да се премине лих поток

по копие, поставено напряко!

 

ХОТСПЪР

Поставяй го! Ще минем или гинем!

Опасностите нека да се движат

от изтока към запада — честта ми

ще прекоси света от юг към север,

за да не ги изпусне! По ме радва

да срещна лъв, а не да гоня заек!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Представата за бляскавия подвиг

го кара да изгуби всяка мярка!

 

ХОТСПЪР

По дявола! Бих скочил до луната,

за да сваля честта си, бих се гмурнал

във морски бездни, гдето лот не стига,

та за косите да я извлека

като удавница, ако единствен

спасителя си тя ще увенчае —

не ща съдружества с дележ на слава!

 

УУСТЪР

Той вижда рой от образи, но само

не туй, което трябва. Драги Хари,

изслушай ме за малко!

 

ХОТСПЪР

                        Извинете!

 

УУСТЪР

Шотландците, които си пленил…

 

ХОТСПЪР

За себе си ще ги запазя всички!

Един-единствен няма да му дам,

дори да крие ключа му за рая,

кълна се в таз десница!

 

УУСТЪР

                        Ти от ярост

не чуваш туй, което ти говоря.

Шотландците, които си пленил,

ти няма да отстъпваш.

 

ХОТСПЪР

                То се знае!

Как не! На него да ги давам, който

отказва да откупи Мортимър

и забранява ми да споменавам

за Мортимър! Но аз ще го издебна,

когато спи, и ще му изкрещя

в ухото: „Мортимър!“ Скорец ще взема,

ще го обуча и ще му го пратя

подарък в клетка, тъй че през минута

да му повтаря: „Мортимър!“, та вечно

да бъде в ярост!…

 

УУСТЪР

                Племеннико, чуй ме!

 

ХОТСПЪР

От всичко друго аз ще се откажа,

освен от туй да дразня, да вбесявам

тоз Болинбрук. А оня недостоен

за герб от низша степен Уелски принц^[30],

ако не мислех, че баща му всъщност

не го обича и че би се радвал

да му се случи нещо, аз на него

бих сипал смърт във каната му с пиво!

 

УУСТЪР

Прощавай, братов сине! Ще говорим,

щом станеш по-способен да ме чуеш.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Какво те е ухапало, младежо,

че тъй като жена щръклееш, вслушан

единствено във свойте луди думи?

 

ХОТСПЪР

Ухапало? Усещам се бит с пръчки,

с коприва парен, хвърлен гол в мравуняк,

щом чуя само името на този

хитрец двуличен, Хенри Болинбрук!

По Ричардово време пред — как беше,

забравих, това място, оня замък,

там, в графство Глостър — дявол взел го! — оня

на чичо му, въртоглавия Йорк,

където първи път превих коляно

пред този крал на мазните усмивки,

тоз Болинбрук — дано го чума тръшне! —

когато вий пристигнахте със него

от Рейвънспърг^[31] пред оня замък…

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Баркли.

 

ХОТСПЪР

Да, точно Баркли. Там с какви ли думи

тоз лигав хрът не ми въртя опашка!

„Щом крехкото ми щастие укрепне…“,

„Любезни Пърси“, „Родственико мили“ —

на мили завоня родът му кучи,

във ада да гори!… Прости ми, Боже!…

Аз свърших, чичо. Говорете, моля!

 

УУСТЪР

Не, още ако имаш, продължи си!

Ний можем да почакаме.

 

ХОТСПЪР

                        Не, свърших!

 

УУСТЪР

Тогава да се върнем пак на твойте

шотландски пленници. Освободи ги

без откуп незабавно и използвай

сина на Дъглас да ти набере

войски в Шотландия, което той,

повярвай ми, охотно ще изпълни

по ред съображения, които

ще ти изложа писмено… Вий, братко,

дорде в Шотландия синът ви действа,

подмолно ще спечелите сърцето

на нашия любим и уважаван

архиепископ.

 

ХОТСПЪР

                Йоркския ли?

 

УУСТЪР

                                Да.

Той има да разчиства сметки с краля

за своя брат, лорд Скруп, посечен в Бристол.

И туй не е догадка за неща,

които ми се виждат вероятни,

а положителна осведоменост

за план премислен, уточнен, живеещ

в очакване на сгодния момент.

 

ХОТСПЪР

Подушвам го. Кълна се, ще успеем!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Пак, дивеча невдигнал, викаш „Дръж!“

 

ХОТСПЪР

Изключено е планът да е лош!

А след това шотландците и Йорк

ще се сберат със Мортимър?

 

УУСТЪР

                        Отгатна.

 

ХОТСПЪР

Замислено без грешка, честна дума!

 

УУСТЪР

И имаме причини час по-скоро

да поведем войските си, ако

скъпим главите си, защото кралят

към нас ще се усеща вечно в дълг,

а нас ще счита вечно недоволни

и колкото покорни и да бъдем,

ще търси случай как да ни погуби.

Не виждаш ли, че вече ни отхвърля

от погледа на свойта благосклонност?

 

ХОТСПЪР

Да, виждам го! Но ний ще му го върнем.

 

УУСТЪР

Е, сбогом, братов сине! Не отивай

отвъд онуй, което ще ти пиша!

Щом времето съзрее — скоро, вярвам, —

аз тайно ще избягам при Глендауър

и Мортимър, където ти и Дъглас

ще дойдете с войските си, така че

да сграбчим във десниците си здрави

съдбите си, несигурни сега!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Да, вярвам, ще успеем! Сбогом, братко!

 

ХОТСПЪР

Прощавай, чичо! И дано по-скоро

стенания и гръм надлъж и шир

дадат сигнал за славния турнир!