Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (3)

Втора сцена

 

ФАЛСТАФ

Е, Хал, кажи ми колко е часът, момчето ми!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ти така си затлъстял в мозъка от смукане на стар херес^[9], разкопчаване на гащите след вечеря и търкаляне по пейките подир пладне, че не помниш вече как да питаш за това, което наистина те интересува. За кой дявол ти е дотрябвало да знаеш колко е часът? Виж, ако часовете бяха чаши вино, минутите — кокошки, стрелките — своднически езици, кадраните — фирми на публични домове, а самото Божие слънце — едно хубаво и горещо девойче в огнена тафта, тогава бих могъл да разбера защо толкоз държиш да узнаеш колко е часът!

 

ФАЛСТАФ

Тука си прав, Хал. Честна дума, близо си до истината. Защото ние, приятелите на чуждите кесии, се водим по луната и седемте звезди на Мечката, а не по Феб^[10], този „странстващ рицар на синия свод“. И ще те помоля, гълъбче, когато станеш крал — да пази Бог тогава Твоя Кралска Милост… Величество, искам да кажа, защото ти никаква милост няма да имаш…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как никаква?

 

ФАЛСТАФ

Никаква, ей Богу! Дори не и толкоз, колкото човек си изпросва от Бога, преди да хапне яйце с масло.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, продължавай! Нататък!

 

ФАЛСТАФ

Нататък исках да те помоля, гълъбче, като станеш крал, да направиш тъй, че ние, които сме войници на нощта, да не бъдем наричани пладнешки разбойници. Нека ни титулуват „гонци на ловджийката Диана“^[11], „рицари на мрака“, „пажове на луната“. И да казват, че сме порядъчни хора, тъй като следваме — като моретата — порядъка, установен от нашата благородна и целомъдрена господарка, Луната, под чието покровителство крадем.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре го каза и сравнението ти се държи, защото при нас, поданиците на Луната, богатството също си има приливи и отливи, причинени от нея, като морските. И ето ти доказателството: кесията, придобита без страх в понеделник вечер, е вече пръсната без сметка във вторник сутрин. Спечелили сме я с вик: „Избирай!“ и я загубваме с рев: „Сервирай!“ И днеска сме проснати ниско под стълбата, утре — издигнати високо до бесилката.

 

ФАЛСТАФ

Ей Богу, говориш чиста правда, момчето ми!… А кажи как намираш кръчмарката ни? Сладко парченце, а?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Като меда от Хибла^[12], дърти еретико. А ти как намираш онези сладки приятели в кожените униформи^[13]?

 

ФАЛСТАФ

Какво, какво? Пак ли започваш със своите намеци и двусмислици? Какво общо имам аз с кожените униформи, чумата да ги тръшне!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А какво общо имам аз със стопанката, френската^[14] да я изрине!

 

ФАЛСТАФ

Ами толкоз пъти си я викал при себе си да й оправяш сметката.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Е, да не съм те карал някога да ми помагаш?

 

ФАЛСТАФ

Не, което си е право, тази работа тук си я вършил винаги сам.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тук и вся къде, когато са ми били пълни кесиите. А когато не са били, използвал съм кредита си.

 

ФАЛСТАФ

И то така издъно, че ако не беше кралска издънка… Но кажи ми, гълъбче, ще продължават ли бесилките да красят нашата Англия, когато станеш крал, и все така ли ръждивата юзда на тоя смахнат дъртак, Закона, ще пречи на храбростта да си получава заслужената награда? Когато бъдеш крал, не беси крадците, моля те!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тази работа ще я оставя на тебе.

 

ФАЛСТАФ

Наистина ли? О, чудесно! Кълна се в небето, ще бъда безпогрешен съдия!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Вече направи първата грешка. Исках да кажа, че ти собственоръчно ще ги бесиш. От тебе ще стане рядък палач.

 

ФАЛСТАФ

Добре, Хал, и така може. Това ще ми приляга почти толкоз, колкото да служа в двореца ти, можеш да ми повярваш!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И да услужваш на тез, които се стремят към повишение, така ли?

 

ФАЛСТАФ

Да, защото така ще повишавам към въжето тези, които не се стремят към него. Дявол взел го, чувствам се меланхоличен като котарак или като мечка с верига на носа.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А може би като стар лъв? Или като лютня на влюбен?

 

ФАЛСТАФ

Да, или като ручилото на линкънширска^[15] гайда!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А какво ще кажеш за меланхолията на есенния заек? Или за тъгата на Мурдичкия канал^[16]?

 

ФАЛСТАФ

Ти, Хал, винаги ще измислиш някое смрадно сравнение за ями или канали и си, мога да ти го кажа, най-сладкият каналия от кралски род, най-находчивият, непоносим и симпатичен млад принц, който съм срещал някога. Но, моля ти се, Хал, стига си ме отвличал със светски суети. Да ще Бог да ни каже къде бихме могли да си купим с тебе по някое добро име. Знаеш ли, мили мой, че един стар лорд от съвета ме смъмри завчера на улицата заради тебе? Само че аз не му обърнах внимание. А говореше мъдро, и то пред всички на улицата.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И добре си сторил, защото казано е, че мъдростта говори по улиците, а никой не я чува^[17].

 

ФАЛСТАФ

О, ти с проклетото си умение да извърташ Евангелието можеш да развратиш и светец. Ти ми влияеш много зле, Хал, дано Бог ти прости! Преди да те срещна, момчето ми, нищо лошо не знаех, а сега, ако трябва да кажа истината, не съм много по-добър от някой кривоверец. Трябва да се откажа от лошия път, и ще се откажа! Ей Богу, ако не съм годен да го направя, значи съм негодник! Няма да си погубя душата и за най-добрия кралски син на християнския свят!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А къде можем да се сдобием утре с една кесия, Джак?

 

ФАЛСТАФ

Поврага, където кажеш, момчето ми! С тебе съм! Ако те излъжа, наречи ме мошеник и ме обеси с главата надолу^[18]!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре се поправяш, виждам — от светиите към кесиите!

 

ФАЛСТАФ

Какво да правя, Хал, като ми е такова призванието! Не е грях да правиш това, за което си призван!…

Ха, Пойнс! Сега ще узнаем дали Гадсхил е скроил нещо. О, ако отвъдният живот зависеше само от заслугите ни^[19], нямаше да има пещ в ада, достатъчно гореща за него! Това е най-великият мерзавец между всички, които някога са викали „Стой!“ на честен пътник!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Здравей, Нед!

 

ПОЙНС

Здравейте, сладки Хал! Какво говори нашият Рицар на Угризението? Все това ли, че е ерес да се пие херес? Я разкажи, Джак, как я уредихте ти и дяволът с душата ти, която му обеща навръх Разпети петък срещу една студена кокоша кълка и чаша мадейра^[20]?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сър Джон държи на думата си и дяволът ще си получи уговореното. Няма да седне той да дяволува с дявола!

 

ПОЙНС

Тогава, дъртако, ще идеш в ада, задето си удържал думата си към Нечистия.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Иначе пък би отишъл в ада, затова, че го е излъгал.

 

ПОЙНС

Момчета, да оставим това! Утре в четири часа сутринта среща при Гадсхил^[21]! Предвиждат се поклонници на път за Кентърбъри^[22] с богати дарове и търговци на път за Лондон с тлъсти кесии. Аз имам маски за всички ви, а всеки има кон за себе си. Гадсхил ще спи тази нощ в Рочестър^[23]. Вече съм поръчал за утре вечеря в Истчийп^[24]. Работата е в кърпа вързана. Ако сте съгласни, ще ви натъпча кесиите догоре, ако не — стойте си у дома и вървете да се обесите!

 

ФАЛСТАФ

Слушай ме, Едуард, ако аз остана у дома си, ще избеся вас всички, задето не сте ме извикали!

 

ПОЙНС

Така те искам, тлъсто!

 

ФАЛСТАФ

Хал, идваш, нали?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Кой? Аз — крадец? Аз — разбойник? За нищо на света!

 

ФАЛСТАФ

Ти не знаеш какво е нито честност, нито храброст, нито приятелство! В твоите жили не се пени за пени^[25] кралска кръв, щом не смееш да размениш една корона за пет шилинга^[26]!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, ще направя една лудория в живота си!

 

ФАЛСТАФ

Ха така! Чудесно!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не, да става каквото ще, не мърдам от къщи!

 

ФАЛСТАФ

Тогава, кълна се, когато станеш крал, аз ще бъда първият заговорник срещу трона!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не искам!

 

ПОЙНС

Сър Джон, моля ти се, остави ни за малко сами с принца. Аз ще му изсипя толкоз доводи, че той ще се включи като нищо!

 

ФАЛСТАФ

Добре, да даде Господ на тебе дух да убеждаваш, а на него слух, за да извлича полза, та ти каквото кажеш, да го вълнува, а той да вярва, каквото чува, така че принцът по кръв да вземе, за забава, образ на кръвник; защото малките волности по наше време не могат без голямо покровителство. Сбогом! Ще ме намерите в Истчийп!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сбогом, късна пролет! Сбогом, циганско лято!

 

ПОЙНС

Послушайте ме, мой мили, мой драгоценни принце, елате утре с нас! Намислил съм една шега, която не мога да изпълня сам. Фалстаф, Бардолф, Пето и Гадсхил ще оберат пътниците, за които сме заложили клопката; ние няма да сме с тях; а щом те грабнат плячката, ние ще скочим отгоре им и отрежете това от раменете ми, ако тя не стане наша!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

А как ще се отделим от тях на тръгване?

 

ПОЙНС

Много просто: ще им кажем, че ще тръгнем преди или след тях и ще им определим място за среща. Ще закъснеем за нея и тогава те, четиримата, ще се решат да действат без нас, а щом свършат работата, ние веднага — хоп, отгоре им!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ще ни познаят по конете, дрехите и такъмите.

 

ПОЙНС

Ами, ще ни познаят! Конете ни няма да видят — аз ще ги вържа в гората. Маските ще си сменим с други, след като се разделим, а съм приготвил наметала от зебло, за да скрием под тях дрехите си.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Това е добро, но дали ще се справим с тях?

 

ПОЙНС

Ние ли? За двама от тях знам, че са най-чистокръвните пъзльовци измежду всички, които някога са давали гръб на противник, а третият, ако продължи да се бие миг след като е престанал да вижда смисъл в това, аз ще си счупя шпагата завинаги. Върхът на шегата ще бъдат невероятните измислици, които тоя шишкав негодяй ще ни разправи, когато се сберем на вечеря: за това как се е сражавал с най-малко трийсетина, какъв гард е приложил, какви удари е нанесъл, от какви страшни опасности се е измъкнал! И големият смях ще бъде, когато го изобличим в лъжа.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре, ще дойда с тебе. Погрижи се за всичко необходимо и утре вечер ме търси в Истчийп. Там ще вечерям. Сбогом!

 

ПОЙНС

Сбогом, господарю!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Добре ви знам и временно участвам

във вашите разюздани забави,

но, правейки го, само подражавам

на слънцето, допускащо мъглите

и облаците, носещи зарази,

да скриват хубостта му от света,

та щом поиска сетне да покаже

на хората сияйния си блясък,

да бъде срещнато с по-жива радост,

когато, дълго липсвало, проблесне,

разсеяло душащите го пари.

Ако годината се състоеше

от празници без работа, те щяха

да бъдат тягостни като труда,

а както са, ги чакаме, защото

човек на рядкото се радва само.

Така, когато някой ден отхвърля

от себе си разгулния живот

и изплатя нечакано дълга си,

светът ще бъде толкоз по-учуден

от моя образ, колкото по-лоша

съдба съм го подвел да ми предрича,

и тъй — като руда сред долна глина —

аз повече очи ще привлека

от тез, които нямат върху що

по-ярко да изпъкнат; и така,

греховното използвайки умело,

ще смая тоя свят със благо дело!