Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (2)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

Макар с потресен дух и грижен лик,

ний даваме на погнатия мир

възможност, взел си дъх, да заговори

с пресекващ глас за подвизи, които

ни чакат край далечни брегове.

От днес таз жадна пръст не ще мърси

устата си с кръвта на своите рожби;

къртицата война не ще разравя

с окопи грозни нейните полета;

копита подковани няма вече

цветята й да тъпчат; и очите,

които като ярки метеори,

макар с еднакво потекло и корен,

се сблъскваха и счепкваха до вчера

във кървави вражди, обединени

от обща цел, ще тръгнат в строен ред

и няма срещу себе си да виждат

приятели, съмишленици, братя.

Войната няма вече, като нож

във ножница несигурна, да мушка

в бедрото господаря си. И тъй,

приятели, към гроба на Христа

ний, негов воин, свързан от обета,

под чистия му кръст да се сражава,

ще поведем войска от англичани

с десници, още в майчиното лоно

определени свише да изгонят

неверника от светите места,

по чийто прах са стъпвали нозете,

проводени от гвоздеи преди

четиринайсет века, за да бъде

изкупен първородният ни грях…

Но вече от години всичко туй

известно е и не за да ви кажем,

че ще вървим, събрали сме ви тук.

Да чуем, братовчеде Уестморланд,

с какви решения съветът снощи

е ускорил туй дело, драго нам!

 

УЕСТМОРЛАНД

Със тях се занимахме, господарю,

и вече бяхме уточнили даже

подробности по разходи и служби,

когато изведнъж от Уелс^[1] пристигна

вестител с лоши вести, от които

най-лошата бе таз, че Мортимър,

повел войската си от херфордширци^[2],

за да смири разбойния Глендауър,

е сам попаднал в грубите ръце

на дивия валиец; над хиляда

от неговите хора са изклани

и върху техните тела били са

извършени от уелските жени

жестоки издевателства, които

човек без срам не може да опише!

 

КРАЛЯТ

И тази вест изместила е значи

въпроса за свещения ни поход?

 

УЕСТМОРЛАНД

Тя заедно със други, господарю,

защото нови мрачни новини

дойдоха ни от север; стана ясно,

че Хари Пърси, Огнената шпора,

и гордият шотландец Арчиболд^[3]

са сблъскали войските си при Холмдон^[4]

навръх Кръстовден в битка, явно тежка

за двамата, защото новината

била е изкрещяна с две-три думи

сред трясък на оръдия и който

донесе я до нас, бе яхнал коня

в разгара на сражението, още

преди да види неговия изход.

 

КРАЛЯТ

А този тук е нашият приятел

сър Уолтър Блънт; спешил се току-що

и в пръски кал от всичките земи

по пътя му от Холмдон чак до Лондон,

той носи пък приятни новини:

граф Дъглас е разбит. Сър Уолтър лично

видял е десет хиляди шотландци

и двадесет и двама знатни войни

натрупани един връз друг да квасят

със кървища Холмдонското поле.

В плен Огнената шпора взел е Мордейк,

граф Файфски, старши син на Арчиболд,

и с него Етол, Мъри, Ангъс, Ментийт —

все графове от стар шотландски корен.

Това е според нас отлична плячка.

Не е ли тъй? Кажете, братовчеде!

 

УЕСТМОРЛАНД

Със нея даже принц се би гордял!

 

КРАЛЯТ

Виж, с туй ме натъжи и ме въведе

в греха на завистта! Нортъмбърланд

родител е на син, чието име

е всеки ден в устата на Честта,

син — първи ствол в леса на младежта ни,

любимец на Фортуна^[5], пък аз трябва,

докато слушам как отвред го хвалят,

уви, да гледам как разгул и буйства

печатат срамен знак върху челото

на моя Хари. О, да би могло

да се окаже, че среднощна фея

чадата ни е в люлка разменила

и моя син направила е Пърси,

а неговия син — Плантадженет^[6]!

Тогаз бих взел аз неговия Хари,

а той пък — моя… Точка по това!

Не мислите ли, драги братовчеде,

че този Пърси младши твърде горд е?

Пленените при Холмдон той задържа

за себе си, а мене известява,

че щял съм да получа само Мордейк!

 

УЕСТМОРЛАНД

Подучил го е чичо му. Той, Уустър,

подобно на планета, зла за вас^[7],

го кара да се перчи и да вдига

против короната петелски гребен.

 

КРАЛЯТ

Изпратих да го викнат незабавно,

но трябва временно да се откажем

от своя поход към Ерусалим.

За сряда, братовчеде, назначавам

съвет във Уиндзор^[8]. Сам го съобщете

на всички лордове, но след това

върнете се без бавене при нас,

защото има работи, които

не бих желал да казвам и решавам

във миг на гняв.

 

УЕСТМОРЛАНД

                Отивам, господарю!