Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (19)

Четвърта сцена

 

КРАЛЯТ

Дръпни се, Хари, целият си в кръв!

И ти, Джон Ланкастър, върни се с него!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Когато бъда цял във кръв и аз!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Вървете сред войската, господарю!

Войниците без вас ще паднат духом.

 

КРАЛЯТ

Веднага ще го сторя. Уестморланд,

върнете го в палатката му!

 

УЕСТМОРЛАНД

                        Хайде!

Елате с мен, милорд! Ще ви помогна.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Да ми помогнете? Как? Хенри Уелски

за дребна драскотина да напусне

поле като това, в което тънат

сред кърви толкоз предани бойци,

а мечът на метежа тържествува?

 

ПРИНЦ ДЖОН

Починахме си, графе Уестморланд.

Дългът ни вика. Да вървим, за Бога!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Измами ме ти, Ланкастър, ей Богу!

Не мислех, че си мъж с подобен дух.

До днеска те обичах като брат,

сега от дън душа те уважавам!

 

КРАЛЯТ

Видях го преди малко да оказва

на Пърси съпротива, честна дума,

учудваща за тъй невръстен рицар!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Момче, а дава дух на всички нас!

 

ДЪГЛАС

Отново крал? Те никнат непрестанно,

като че ли сека глави на хидра^[94]!…

Пред теб е Дъглас, гибелен за всички,

облечени във тези цветове!

Ти кой си, подражание на крал?

 

КРАЛЯТ

Самият крал, дълбоко съжаляващ,

че ти, граф Дъглас, досега си срещал

все неговите сенки, а не него!

Аз имам двама сина — теб и Пърси

те дирят в боя под дърво и камък,

но тъй като, за щастие, те срещнах,

ще пробвам твойто рицарство. Брани се!

 

ДЪГЛАС

Страхувам се, че пак ще бъдеш призрак,

макар да чувствам: имаш нещо кралско…

Но който и да си, ти мой ще бъдеш

и туй ще го докаже!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Вдигни глава, шотландецо, че инак

не ще я вдигнеш вече! В таз десница

са мишците на Шърли, Стафорд, Блънт!

На бой те вика Хенри Уелски, който

не казва слово, без да го изпълни!

Какво ви е, кралю? Главата горе!

Сър Никлъс Гоузи вика за подкрепа.

И Клифтън — също. Трябва да вървя!

 

КРАЛЯТ

Постой да си отдъхнеш, сине мой!

Ти върна блясъка на свойто име

и с помощта, която ми оказа,

доказа, че желаеш да съм жив.

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Клеветник бил е, който ви е шепнал,

че някога жадувал съм смъртта ви!

Да беше истина, не бих възпрял

десницата на Дъглас, чийто удар,

по-бърз и от най-бързите отрови,

спестил би на сина ви доста труд.

 

КРАЛЯТ

Да бързаме към другите тогаз!

Към Клифтън — ти, към Никлъс Гоузи — аз!

 

ХОТСПЪР

Не се ли лъжа, че си Хари Мънмът?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Тъй питаш, сякаш нявга съм го крил!

 

ХОТСПЪР

Пък аз съм Хари Пърси!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

                Значи виждам

най-храбрия метежник с това име!

Пред теб стои наследникът на трона

и не мисли, че с него, Хари Пърси,

ти слава ще делиш и занапред!

Не могат две звезди да се въртят

в една и съща сфера^[95] и не може

една и съща Англия да носи

и двама ни!

 

ХОТСПЪР

                И няма да ни носи!

Дошъл е краят на един от нас.

Защо не беше бойната ти слава

наравно с мойта!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

                Тя ще порасте,

като оголя шлема ти от лаври

и увенчая челото си с тях!

 

ХОТСПЪР

Не мога да понасям самохвалци!

 

ФАЛСТАФ

Отлично, Хал! Дръж, Хал! Не, това не е детска игра, мога да те уверя!

 

ХОТСПЪР

О, Хари, ти пресече младостта ми!

От туй, че взе ми крехкия живот,

не страдам толкоз, колкото от туй,

че славните ми титли стават твои!

Да, твоят меч плътта ми не прободе,

тъй както ме пробожда тази мисъл!

Но мислите са роби на живота,

животът — шут на времето, и даже

то, времето, свидетел на света,

ще има край… Могъл бих да предсказвам^[96],

ала смъртта завързва с хладни пръсти

езика ми. О, Пърси, ти си вече

храна за…

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

За червеите, храбри Пърси! Сбогом!

Да спи във мир великият ти дух!

О, честолюбие, как много сви се

накриво изтъканият ти плат!

Когато дух живееше в туй тяло,

не го побираше и царство цяло —

сега са му достатъчни две крачки

презряна пръст. Но тази твърд, която

притискаш мъртъв ти, не носи жив

друг рицар, благороден като тебе!

Да чуваше хвалбите ми, не щях

да те обсипвам тъй обилно с тях,

но нека шарфът ми укрие твоя

посечен лик и аз от твое име

ще си изкажа топла благодарност

за тоя знак на дружба. Сбогом, Пърси!

Носи в небето светлата си слава,

а, премълчан в надгробния ти надпис,

позорът ти да спи в земята с теб!

А, стари друже! Толкоз много плът

без капчица живот? Прощавай, Джак!

Бих повече щадил друг по-добър.

Да бях на твоите леки нрави в плен,

ти тежка загуба би бил за мен,

защото днес ще легнат в тази пръст

по-храбри много, ни един по-тлъст!

Спи в кръв до Пърси! Мъртвите са братя.

След час да те изкормят^[97] ще изпратя.

 

ФАЛСТАФ

Да ме изкормят? Ако ти ме изкормиш днес, ще ти разреша да ме осолиш и да ме изядеш утре! Поврага, добре че прибягнах към преструвката, иначе този бесен шотландец щеше да си направи от търбуха ми мех за гайда! Преструвка ли? Какво говоря! Аз не съм се преструвал. Умрелият се преструва, защото наподобява човек, а пък не е такъв, понеже няма живот в него; а когато човек се направи на умрял и благодарение на това остане жив, тогава неговото не е преструвка, а най-истинската и непристорена проява на живота. Най-доброто на храбростта е нейното благоразумие, и тъкмо това най-добро нейно качество ми спаси живота. По дявола, страх ме е от този барутен погреб, Пърси, макар да е мъртъв. Ами ако и той се е престорил? Какво ще стане, ако рече да стане? Кълна се, че ще се окаже по-живият от двама ни! Я да взема аз да го довърша, а после ще се закълна, че съм го убил сам. Така де, защо да не може да се надигне и той като мене? Само очевидец би могъл да ме уличи, а тук никой не ме вижда. Затова, драги, ето ти още една рана в бедрото (Пробожда трупа) и тръгвай с мене!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Върви с мен, Джон! Ти своя девствен меч

отлично днес обагри!

 

ПРИНЦ ДЖОН

                Кой е този?

Не ми ли каза ти, че си видял

тоз шишко мъртъв?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

                Да, и беше мъртъв!

Лежеше тук, недишащ, в локва кръв…

Какво си, жив човек или измамна

забава на фантазията? Казвай!

Очите, без слуха, не ми достигат,

за да повярвам в теб. Не си ли призрак?

 

ФАЛСТАФ

Не, гарантирам ти! Никакъв призрак не съм! Ако не съм Джак Фалстаф, да съм първи негодник! Ето ви го вашия Пърси! (Хвърля на земята трупа.) Ако баща ти ме възнагради, както трябва — добре, ако не, следващия Пърси да си го убива сам! Разчитам да стана или граф, или дук, уверявам ви!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как може, като аз убих го сам,

а теб видях умрял!

 

ФАЛСТАФ

Истина ли казваш? Боже, Боже, колко е лъжлив тоя свят! Признавам, че по едно време лежах на земята, останал без дъх. И той — също. Но после и двамата скочихме на крака и се сражавахме цял час по часовника на Шрузбъри. Ако ми повярват — добре, ако не — тези, които трябва да възнаграждават рицарската храброст, да му берат греха. Кълна се в живота си, че му нанесох тази рана в бедрото! Ако беше жив и речеше да го отрече, Бога ми, бих го накарал да глътне парче от меча ми!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Учудваща история все пак!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

И който я разказва, е чудак…

Сега метни товара си на гръб

и го носи тържествено след нас!

Ако ти трябва някоя лъжа,

от мен я имаш, при това цветиста.

Тръбят отбой! Победата е наша!

Ела да се качим на оня рид

и видим кой е жив и кой — убит!

 

ФАЛСТАФ

Ще ги последвам, както се вика, за своя пай. Който ме награди — Господ да го награди! Ако натежа в двора, ще олекна на тегло. Защото ще трябва да се покая, да зарежа хереса и да живея умерено, както всеки благородник… би трябвало да прави.