Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The History of Henry the Fourth — Part One, 1597 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Трета сцена
Бойното поле край Шрузбъри.
Влиза Кралят със своята Войска. Шум на битка. Кралят и Войската излизат. Влизат — от разни страни — Дъглас и Блънт, преоблечен като краля.
БЛЪНТ
Кажи ми: кой си и защо във боя
ме търсиш неотклонно? Каква слава
би искал да спечелиш от смъртта ми?
ДЪГЛАС
Щом питаш, знай, че аз се казвам Дъглас
и търся те, защото чух да казват,
че ти си кралят!
БЛЪНТ
Истина си чул!
ДЪГЛАС
Лорд Стафорд малко скъпо заплати
за свойта прилика със теб, крал Хенри —
тоз меч наместо теб погуби него.
Ако не искаш той и теб да свърши,
предай се в плен!
БЛЪНТ
Не съм роден за пленник.
На мене ти, шотландецо наперен,
със смърт ще заплатиш смъртта на Стафорд!
Сражават се. Дъглас убива Блънт. Влиза Хотспър.
ХОТСПЪР
О, Дъглас, ако тъй се бе сражавал
при Холмдон с нас, не щях да съм спечелвал
победа над шотландци!
ДЪГЛАС
Край! Надвихме!
Пред тебе, виж, лежи безжизнен кралят!
ХОТСПЪР
Къде?
ДЪГЛАС
Тук, ей го!
ХОТСПЪР
Кой, този? Не. Познавам го аз, Дъглас.
Храбрец той беше. Казваше се Блънт.
Доспехите му само са на краля.
ДЪГЛАС
Глупак — тоз прякор да лети с духа ти!
Ти скъпо купи тази чужда титла.
Защо ми каза, че си крал, бедняко!
ХОТСПЪР
Крал Хенри е облякъл не един
във своите доспехи.
ДЪГЛАС
А пък аз
докрай ще му нацепя гардероба!
Жив негов двойник няма да оставя,
но ще го стигна!
ХОТСПЪР
В битката! Кураж!
Така ако върви, денят е наш!
Излизат. Шум на битка.
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
Макар в Лондон да съм се измъквал често, без да плащам сметката, страх ме е, че тука ще ми я видят. Тук рабоша го бележат направо на тиквата… Стой! Кой си ти? Ха, сър Уолтър Блънт! На ти чест! Тука вече няма суета!… Горещ съм като разтопено олово. И не по-лек, ей Богу! Да ме пази Бог далеч от оловото! Стига ми тежестта на собственото ми туловище. Закарах своите дрипльовци на такова място, че добре ги насолиха. От сто и петдесет да са оцелели най-много трима, а и те цял живот ще има да протягат ръка пред градските порти. Но кой иде насам?
Влиза Принц Хенри.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Какво се маеш? Дай ми своя меч!
Мнозина наши рицари лежат
неотмъстени и врагът надменно
ги тъпче със копита. Дай си меча!
ФАЛСТАФ
О, Хал, моля ти се, позволи ми да си взема дъх! Дори оня турчин, папа Григорий[93], не е изтрепал толкова хора, колкото аз днес! И Пърси не е жив вече! Видях му аз сметката!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Той жив е и ще види твойта сметка,
ако те види тука. Дай си меча!
ФАЛСТАФ
Не, Хал! Бог вижда, щом Пърси е жив, няма да получиш меча ми. Но вземи пистолета ми, ако искаш.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Да, дай ми го! Как? Още е в кобура?
ФАЛСТАФ
Пари, пари — затова! Но вземи го! Това вътре може да просне на земята цял полк!
Принцът измъква от кобура бутилка херес.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Намерил си кога да се шегуваш!
Хвърля бутилката по Фалстаф и излиза.
ФАЛСТАФ
Добре, ако е жив Пърси, ще получи, каквото си търси!… Ако ме намери, няма как. Но не ме ли намери, да ме накълца на кайма, ако му се изпреча нарочно! Не ми харесва тази озъбена чест на сър Уолтър. Предпочитам да живея и ако успея да отърва кожата — добре; а ако не, честта ще дойде над мене, без да съм я викал!
Излиза.