Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (17)

Втора сцена

 

УУСТЪР

Не, не, сър Ричард, казвам ви отново:

не бива моят племенник да знае,

че кралят ни предлага мир и милост!

 

ВЪРНОН

Не, трябва да го знае според мен.

 

УУСТЪР

Това ще значи край на всички нас.

Изключено е кралят да ни стане

приятел, както казва. Той до края

ще се бои от нас и ще накаже

за нови грешки стария ни грях.

Стооката му мнителност до гроба

ще ни следи, защото на изменник

се вярва толкоз, колкото се вярва

на питомна лисица, чийто нрав

остава си докрай със дива жилка.

И тъй, какъвто израз и да вземем —

печален или весел, — все превратно

ще бъде той тълкуван; и ще знаем,

че — както е с говедата в обора —

щом най ни гледат, най е близък ножът.

Грехът на моя племенник ще бъде

забравен може би: ще го опазят

и младостта, и буйната му кръв,

и прякорът му — Огнената шпора,

е действувал, без много да му мисли! —

но неговият грях ще се стовари

изцяло върху мене и баща му —

от нас е той възпитан и понеже

покварата си значи нам дължи,

ще трябва ние, изворът на всичко,

да заплатим за всичко. Затова

повтарям пак: ни думица пред Хари

за милостта, предложена от краля!

 

ВЪРНОН

Докладвайте му, както сам решите,

и думите ви аз ще потвърдя.

Той иде!

 

ХОТСПЪР

        Моят чичо се е върнал!

Пуснете Уестморланд да си върви!…

Какви са новините?

 

УУСТЪР

Крал Хенри предизвиква ни на бой!

 

ДЪГЛАС

Предайте му по Уестморланд да тръгва!

 

ХОТСПЪР

Разбира се! Кажете го на графа!

 

ДЪГЛАС

Със най-голяма радост, честно слово!

 

УУСТЪР

И не видях ни капка милост в краля!

 

ХОТСПЪР

Не сте я просили от него, вярвам!

 

УУСТЪР

Когато казвах му защо роптаем

и стигнах до лъжливата му клетва,

с лъжлива клетва пак отрече всичко,

нарече ни изменници и каза,

че щял да начертае тази титла

със огнен меч по нашите чела.

 

ДЪГЛАС

Веднага на оръжие! На кон!

Заложникът ни Уестморланд отнесе

такова оскърбление към краля,

че той не може да избегне боя!

 

УУСТЪР (към Хотспър)

Пред него Хари Уелски ти отправи

покана да се срещнете в двубой.

 

ХОТСПЪР

Да беше предоставен спорът само

на мен и Мънмът^[92], та на никой друг

днес в битката дъхът да не пресекне!

И как ме предизвика? Горделиво?

 

ВЪРНОН

Кълна се, не! В живота си не помня

тъй скромно предизвикване на бой.

Брат брата си така приканва само

на мирно състезание. Той щедро

отдаде ви дължимото на рицар,

с език на принц изтъкна храбростта ви,

заслугите ви изброи подробно —

същински летописец! — и в прибавка

възнесе ви над своите похвали,

наричайки словата им оскъдни

за вашите достойнства. И — което

наистина прилягаше на принц —

към себе си отправи румен укор

и порица ленивата си младост

така изящно, сякаш в също време

си бе възпитаник и възпитател.

Не каза друго. Ала аз ще кажа,

че ако злият мраз на този ден

не го попари, Англия ще има

най-светлата от своите надежди

във този юноша, така погрешно

осъждан за безпътство!

 

ХОТСПЪР

                Братовчеде,

вий май сте влюбен в неговите буйства.

Не помня да е имало друг принц,

разхайтен като него. Но да бъде

какъвто ще, аз днеска в тез прегръдки

ще го притисна тъй, че да се сгърчи

от моята любезност! По конете!

Въоръжавай се! Войници, братя,

не чакайте да ви разпалва моят

неповратлив език — сами решете

какво ви повеляват чест и дълг!…

 

ПЪРВИ ПРАТЕНИК

Милорд, писмо за вас!

 

ХОТСПЪР

                Сега не мога!…

Приятели, животът ни е кратък,

ала, живян безславно, той би бил

премного дълъг, даже ако яхнал

стрелката на часовника, би свършвал

със свършека на час. Ако живеем,

живеем, за да мачкаме монарси;

ако ще мрем, то принцове ще мрат

с нас заедно! А съвестта решава,

че мечът чист е, щом целта е права!…

 

ВТОРИ ПРАТЕНИК

Гответе се, милорд! Врагът настъпва!

 

ХОТСПЪР

Благодаря му, че ме спря навреме.

Не съм по речите. Ще кажа само:

сражавайте се мъжки! И с това

измъквам меча, който ще обагря

с най-знатната противникова кръв!

Без страх след мене! „Пърси! Esperance!“

Да затръбят военните тръби

и нека при звука им се прегърнем,

защото някой тук за сетен път

притиска мъжка гръд до мъжка гръд!