Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (14)

Трета сцена

 

ХОТСПЪР

Нападаме таз вечер!

 

УУСТЪР

                Ще е грешка!

 

ДЪГЛАС

Врагът печели инак!

 

ВЪРНОН

                Ни най-малко!

 

ХОТСПЪР

Как „ни най-малко“, като чака помощ!

 

ВЪРНОН

Ний — също!

 

ХОТСПЪР

                Но той свойта ще дочака,

а ний — кой знае!

 

УУСТЪР

                Племеннико мой,

послушай ни, не почвай тази вечер!

 

ВЪРНОН

Не бива, сър!

 

ДЪГЛАС

                Не сте добър съветник —

страхът говори с вашите уста!

 

ВЪРНОН

Недейте ме обижда, храбри Дъглас!

Кълна се във живота си — и с него

готов съм да докажа свойте думи —

щом трезвата ми чест поиска нещо,

страха аз питам колкото и вие,

и всеки друг шотландец! Кой се плаши,

ще видим утре!

 

ДЪГЛАС

                Или тази вечер!

 

ВЪРНОН

Съгласен!

 

ХОТСПЪР

                Тази вечер, казвам аз!

 

ВЪРНОН

Не, не, почакайте! Не бива тъй!

Учудва ме как опитни военни,

каквито сте и двамата, не виждат,

че толкоз доводи ни увещават

да не избързваме. Не е дошла

голяма част от конните отреди

на братовчед ми. Днес едва пристигна

очакваната конница на Уустър

и толкова е смазана от пътя,

че всеки конник в нея е загубил

три четвърти от туй, което е.

 

ХОТСПЪР

На краля конниците са такива:

отслабени от пътя и без дух.

А нашите са — повечето — бодри!

 

УУСТЪР

Противникът е числено по-силен.

За Бога, драги племеннико, нека

не почваме, преди да се сберем!

 

БЛЪНТ

Дошъл със предложения от краля,

очаквам уважение и слух!

 

ХОТСПЪР

Добре дошъл, сър Уолтър Блънт! Да бяхте

на нашата страна — мнозина тук

обичат ви, но даже и на тях

са днес омразни вашите заслуги,

защото сте в такъв съдбовен час

със нашите врази, а не със нас!

 

БЛЪНТ

И Бог опазил ме от друго място,

додето вдигате бунтовни сили

против миропомазаната власт!…

Но към целта. Изпратен съм от краля

да чуя, недоволни от какво,

във лоното на гражданския мир

издувате омрази и метежи,

с които учите на кръвожадност

смирения народ. Ако престолът

е пренебрегнал вашите заслуги,

които са — известно е — големи,

той моли само свойте недоволства

да му разкриете и незабавно

ще имате възмездие със лихва

и опрощение за вас и всички,

повели се по вашия съвет.

 

ХОТСПЪР

Добър е кралят и отлично схваща

в кой ден да обещава, в кой — да плаща:

баща ми, моят чичо и аз лично

му дадохме венеца, който носи.

Когато с има-няма двайсет души,

без ранг, без дом, злочест, извън закона,

от всекиго забравен клет изгнаник,

той върна се във Англия, баща ми

го срещна на брега с „добре дошъл!“

и щом го чу да се кълне пред Бога

с невинни сълзи и горещи думи,

че е дошъл единствено за герба

на Ланкастър и че желае само

да си измоли ленните земи

и сключи мир с тогавашния крал,

баща ми със доброто си сърце,

разчувстван, се закле да му помогне

и устоя на дадената клетва;

а щом видяха, че Нортъмбърланд

клони към него, лордове, барони —

големи, малки — втурнаха се всички

да го приветстват коленопреклонни

и гологлави. Чакаха го с трепет

по пътища, в села и градове,

тълпяха се пред порти и мостове,

посрещаха го с дарове и речи,

изпращаха му свойте синове

да служат като пажове при него,

вървяха по петите му във златни,

шумящи множества. И както става,

величието щом се осъзнава,

прекрачи той над думата, която

бе дал, злочест просител, пред баща ми

на пясъчния Рейвънспъргски бряг

и хитро обеща да промени

законите, притиснали народа,

зарони сълзи над злочестините

на своята страна и с тази маска

на справедливец леко си спечели

сърцата на тълпите, към които

бе хвърлил свойте въдици… А после

един след друг изпрати на дръвника

онез, които кралят бе оставил

да го заместват тук, докато сам

воюваше в Ирландско…

 

БЛЪНТ

                Стига толкоз!

Не съм дошъл да слушам за това!

 

ХОТСПЪР

Тогаз към главното: след кратко време

той първо смъкна краля от престола,

а после го лиши и от живот,

и, стегнал в клуп от данъци страната,

като капак на всичко туй остави

граф Марч (чието място е на трона,

ако на мястото си беше всеки!)

да гасне, неоткупен, в уелски плен.

Обиди мен, когато побеждавах,

шпиони прати да ми слагат клопки,

прогони от съвета моя чичо,

във гняв от двора отстрани баща ми

и след безброй погазени обети

и сторени неправди ни принуди

спасение да търсим в таз война

и заедно с това да понадникнем

в правата му, които според нас са

премного косвени, за да са трайни.

 

БЛЪНТ

Така ли отговаряте на краля?

 

ХОТСПЪР

Не, не, сър Уолтър. Ще размислим още.

Върнете се при него. Нека някой

ни бъде даден във залог за туй, че

посланикът ни ще се върне читав

и утре сутрин ще ви пратим свойте

условия по моя чичо. Сбогом!

 

БЛЪНТ

Дано приемете таз кралска милост!

 

ХОТСПЪР

Това не е изключено.

 

БЛЪНТ

                Дай Боже!