Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (10)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Сега, почтени лордове, ще моля

да ни оставите да поговорим

със уелския ни принц; но тук бъдете,

защото ще ни трябвате след малко.

Не знам дали за някаква простъпка,

противна нему, Бог е пожелал

да изкове от родното ми чедо

оръдие за свойта справедливост,

но ти със начина си на живот

ме караш да повярвам, че нарочно

създаден си да бъдеш пръчка Божа,

небесен бич, възмездие сурово

за мойте прегрешения. Как инак

такива безразборни, низки страсти,

такива грозни действия, такива

позорни и безнравствени забави,

такова недостойно общество,

с каквото обкръжил си се и сраснал,

как цялата таз кал, кажи, могла би

да се размесва с кралската ти кръв,

до висшия ти сан да се издига?

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Бих бил щастлив да мога, господарю,

да оправдая всичките си грешки

тъй лесно, както мога туй да сторя

за много, във което обвинен съм,

но моля да погледнете към мене

със снизхождение, та щом отхвърля

потока приказки, които често

величествата трябва да изслушват

от разни услужливи блюдолизци

и мазни разносвачи на сплетни,

разкайвайки се искрено, да видя

от вас простено някое и друго

младежко отклонение, което

наистина съм сторил по незрелост.

 

КРАЛЯТ

Бог нека ти прости! Но позволи ми

да се учудя, Хари, на това, че

по склонности така си се откъснал

от примера на своите предци:

в съвета ни ти бе лишен за грубост

от мястото, което днес заема

по-младият ти брат, и си почти

напълно чужд за целия ни двор

и всички принцове от наша кръв.

Надежди и очаквания ти

опропасти и всички във страната

със сигурност предричат ти провал.

Ако навремето аз бях раздавал

присъствието си с такава щедрост,

че то да стане евтино, познато

за погледа на всеки, похабено

от дружбата с пиячи и пройдохи,

общественото мнение, което

проправи ми пътека към престола,

останало би предано на моя

предшественик, а мене би държало

до смърт в изгнание, човек без стойност.

Явявайки се рядко, аз извиквах —

като комета — смайване у всички,

така че на децата си бащите

ме сочеха: „Това е той!“, а други

се питаха: „Къде е? Кой от тези

е Болинбрук?“, а аз тогаз открадвах

любезността на ангелите Божи

и се обличах в толкоз мила скромност,

че, станал драг на хорските сърца,

дори пред коронования крал

приветствията жънех на тълпата.

Така опазвах образа си свеж

като одежда папска, на която

народът се учудва, щом я види,

и колкото по-рядко се показвах,

по-пищен беше празникът, във който

превръщаше се моята поява.

Скокливият ни крал в туй също време

танцуваше насам-натам сред свита

от остроумци, блясващи за миг

и гаснещи след малко, като съчки,

и с туй протърка кралския си сан,

снизи се сам до ранга на глумците

и дал им свобода да му се смеят,

превърна свойта титла във мишена

за дръзките сравнения на всеки

безбрад подиграван. И тъй, понеже

го виждаха по улиците често,

очите на народа постепенно,

поглъщайки лика му всеки ден,

накрая се преситиха от него

тъй, както прекалим ли със меда,

и малкото във повече е вече

премного много. И така народът

започна да го слуша, както слуша

през юни кукувицата; да гледа

лицето му със вял, обръгнал поглед,

забравил за възторга, с който бива

приветствано коронното светило,

когато то явява се нарядко.

Посрещаха го, спуснали клепачи,

безстрастни и дори със неприязън,

понеже, както казах, бяха пълни,

преситени, претъпкани със него!

По този път и ти си тръгнал, Хари.

Правата си на принц ти сам зачеркна,

общувайки със измета, и всички

очи във таз страна са уморени

от често виждане на твоя образ

освен тез две, жадуващи, напротив,

по-често да те виждат и които

сега са заслепени, без да искат,

от глупава разнеженост към теб!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

От днеска, господарю, аз ще бъда

по-верен на това, което съм!

 

КРАЛЯТ

Заклевам се, че Ричард беше точно

какъвто ти си днес, когато стъпнах

във Рейвънспърг, а като мен тогава

е Пърси днес. Залагам този скиптър

и своята душа, че той сега е

далече по-достоен за престола

от теб, невзрачна сянко на наследник,

защото, без да има помен даже

от право над короната ни, виж го,

изпълнил е страната ни с войници

и храбро срещу лъвската ни паст,

не по-богат от тебе на години,

епископи и лордове повел е

към ручеи от кръв и звън от брони!

С каква безсмъртна чест покри се той

във битките с прославения Дъглас,

чиито ослепителни победи,

безстрашни набези и лична храброст

го бяха увенчали с гръмко име

на пръв и недостигнат пълководец

във всички кралства, тачещи Христа.

Трикратно този малолетен Хотспър,

тоз Марс във пелени обърка всички

кроежи на шотландеца, плени го

и после, дал му волност, го привърза

към себе си със цел да разгори

метежа във страната и раздруса

основите на нашия престол.

И ето новината: тези двама

във сговор с Йоркския архиепископ,

Нортъмбърланд и Мортимър са сбрали

войски срещу властта ни… Но защо ли

разправям всичко туй на тебе, Хари,

на теб, най-близкия и скъп за мен

от моите противници? Кой знае

дали — от страх, от подлост, от прищявка —

и ти, поел под знамето на Пърси,

не ще се вдигнеш срещу мен, пълзейки

в краката му и махайки опашка,

когато е сърдит, за да докажеш

догде си стигнал в свойта извратеност!

 

ПРИНЦ ХЕНРИ

Туй няма да се случи, господарю!

Не го мислете! Господ да прости

на тез, които тъй са ме лишили

от милостта ви. С гибелта на Пърси

аз лошото ви мнение за мен

ще излича и някой славен ден,

завръщайки се в кървави доспехи

и с маска от съсиреци, която,

измита, ще измие и срама ми,

ще дръзна да ви кажа: „Татко мой!“;

защото този ден ще е денят,

във който този галеник на Марса,

тоз рицар всеизвестен, този Хотспър,

тъй огнено пришпорил свойта слава,

ще срещне в бой презрения ви Хари.

О, как бих искал неговата чест

да е стократна и да бъде двоен

позорът ми, защото в този ден

ще разменим с тоз нагъл северняк

безславие за слава! Той е мое

подставено лице, което трупа

за мене подвизи, и скоро аз

ще му поискам най-подробна сметка

и или той на мен ще изплати

да, всяка — и най-дребната! — похвала,

която е получил, или аз

ще бръкна за тефтера си в гръдта му!

Пред Бога обещавам да го сторя

и ако той ръката подкрепи ми,

ще моля, господарю, в паметта си

да изцерите всички стари рани,

отворени от моето безпътство.

Ако ли не, то краят ще зачеркне

младежките ми дългове. Кълна се,

за всяка буква в тоя свой обет

хиляда смърти съм готов да срещна!

 

КРАЛЯТ

И нека носи той хиляда смърти

за подлите метежници! Ще имаш

върховна власт в сраженията с тях!

Докладвай, Блънт! Познава се, че бързаш.

 

БЛЪНТ

Не аз, кралю, а вестите ми бързат:

лорд Мортимър Шотландски^[72] съобщава,

че нашите бунтовници и Дъглас

на единадесети този месец

са слели вече своите войски

при Шрузбъри. Такава страшна сила —

ако съюзът им излезе здрав —

до днес не е заплашвала престола!

 

КРАЛЯТ

Граф Уестморланд със своите войски

пое таз сутрин. С него е синът ми,

Джон Ланкастър. Вестта на Мортимър

е стара от пет дни. Ти, Хари, тръгваш

през Глостършир^[73] във сряда. Ний — в четвъртък.

Целта на трите армии е Бриджпорт —

по нашите пресмятания трябват

дванайсет дни, за да се срещнем там

и съберем в едно ядро войските.

И тъй, на път! Делата ни зоват!

Щом ний се маем, радва се врагът!