Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (1)

[0] Оригиналното заглавие на пиесата е „The History of Henry IV — Part One“ — „Историята за Хенри Четвърти — част първа“. Повечето от действащите в нея лица са исторически: английският крал Хенри IV (Болинбрук от „Ричард II“) е царувал от 1399 до 1413 г. — период, изпълнен с интриги, заговори и бунтове. Първото голямо въстание на феодалите срещу престола имало за основа недоволството на могъщото на север семейство Пърси, което помогнало на Болинбрук да се възкачи на престола (вж. граф Нортъмбърланд и Хари Пърси от „Ричард II“) и сега се чувствало онеправдано от него. Към граф Нортъмбърланд, сина му Хари Пърси (Хотспър) и брат му Томас Уустър се присъединили: Йоркският архиепископ Ричард Скруп, шотландският граф Арчиболд II Дъглас и главният от уелските владетели Оуен Глендауър заедно със своя зет Едмънд Мортимър старши (граф Марч), чичо на претендента за престола Едмънд Мортимър младши, когото Хенри IV държал затворен в „Тауър“. (При Шекспир тези две исторически лица — Мортимър старши и младши — се смесват.) Въстанието било разгромено в кръвопролитната битка при Шрузбъри през 1403 г., в която загинал Хотспър.

Принц Хенри — бъдещият крал Хенри V — наистина водел в юношеските си години разпуснат живот в компания от „фалстафовски“ тип, но след това се отличил в битката при Шрузбъри. Образът на Фалстаф е плод на Шекспировата фантазия, макар че двете имена на този герой: първоначалното му — сър Джон Олдкасл, и окончателното — сър Джон Фалстаф — принадлежали на исторически лица (вж. предговора). Правилната транскрипция на Falstaff е Фолстаф. Мистрис Скокли се нарича в оригинала Quickly (бързо, пъргаво, живо). ↑