Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (8)

Трета сцена

 

БОЛИНБРУК

Далеч ли сме от Баркли, драги графе?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Аз чужденец съм в Глостършир, милорд,

а тези голи тягостни бърда

разтягат всяка миля и превръщат

пътуването в мъка. И все пак

за мен речта ви сладка беше захар,

подслаждаща умората от пътя,

и мисля си: кой знае колко тежко

за Рос и Уилоби ще бъде туй

пътуване от Рейвънспърг до Котсуълд^[20]

без вашата компания, която,

кълна ви се, немалко облекчи

за мене изнурителния преход;

но техният ще бъде подсладен

от мисълта, че ще получат туй,

което имам аз понастоящем,

а мисълта за бъдещата радост

е радостна като самата нея,

така че и за тях ще бъде пътят

тъй кратък, както стори го за мене

компанията ви.

 

БОЛИНБРУК

                Не, тя не струва

добрите ви слова. Но кой пристига?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Това е син ми, Хари Пърси, пратен

от брат ми Уустър, кой го знай отде…

Е, казвай, Хари, как е твоят чичо?

 

ПЪРСИ

Надявах се от вас да го узная.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Нима не е с кралицата?

 

ПЪРСИ

                        Не, сър.

Служебния си жезъл той строши

и изостави кралския дворец,

като разпусна цялата прислуга.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Защо го е направил? Беше инак

настроен при последната ни среща.

 

ПЪРСИ

Направи го, милорд, когато чу,

че вие обявен сте за изменник.

Подир това пое към Рейвънспърг,

за да предложи своите услуги

и средства на дук Херфорд; мен изпрати

да разузная в Баркли колко души

набрал е там граф Йорк и, сторил туй,

аз също да отида в Рейвънспърг.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Нима забравил си дук Херфорд, момко?

 

ПЪРСИ

Не съм, милорд. Не се забравя нещо,

което не си знаел, а пък дука

очите ми до днес не са видели.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Тогава гледай го! Това е той.

 

ПЪРСИ

Предлагам ви услугите си, сър!

Вземете ги, неопитни и млади —

съзрели с възрастта ми, те ще станат

полезни и достойни за похвала.

 

БОЛИНБРУК

Благодаря ти, мой любезни Пърси,

и знай, че ако с нещо надарен съм,

туй нещо е способността да помня

приятелите си; и възвисена

със твоя помощ, моята съдба

ще знае как да възвиси и тебе.

Сърцето ми тоз договор подписва,

ръката ми поставя му печат!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Далече ли е Баркли? Какво прави

старикът Йорк със своите войници?

 

ПЪРСИ

Хей там, зад тез дървета се белее

зидът на замъка. Бойци — към триста.

От знатните във него се намират

Йорк, Баркли, Сеймър… и това е всичко.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Пристигат, виждам, Рос и Уилоби

със шпори в кръв и пламнали лица!

 

БОЛИНБРУК

Здравейте, драги лордове! Разбирам,

преследвате един изгнан предател.

Сега богат съм с празна благодарност,

но тя ще се напълни в бъдно време

с награди за сегашния ви труд.

 

РОС

Това че тук сте, е за нас награда.

 

УИЛОБИ

И даже твърде щедра за труда ни.

 

БОЛИНБРУК

„Благодаря ви“ — все със тази дума —

богатство на бедняка, — докато

съдбата ми не стане пълнолетна,

ще трябва да подменям щедростта.

Но кой пристига?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Струва ми се, Баркли.

 

БАРКЛИ

Изпратен съм с послание до вас,

лорд Херфорд.

 

БОЛИНБРУК

                Назовете ме тогаз

дук Ланкастър! За тази своя титла

пристигнал съм във Англия, милорд,

и докато от вас не я получа,

ни дума не ще имате от мен!

 

БАРКЛИ

Недейте ме разбира зле, милорд —

не съм помислял да зачерквам титли.

Изпратен съм при вас, лорд… който щете…

от управляващия таз страна

дук Йорк, за да узная от вас лично:

защо, като използвате това, че

отсъства кралят ни, за своя корист,

заплашвате със меч мира в страната?

 

БОЛИНБРУК

Не се нуждая вече от посредник —

самият дук пристига.

                Знатни чичо!

 

ЙОРК

Сърце смирено покажи, а не

коляно пъргаво, което може

да се огъва всякак!

 

БОЛИНБРУК

                Благи чичо!

 

ЙОРК

Не съм ти нито чичо, нито благ!

Предателите родственици нямат,

а тази дума „благост“ е кощунство

в устата на безверник и изменник!

Защо посмя с крака си на прокуден

да се докоснеш до английска пръст?

Но от това „защо“ се раждат други:

как тъй посмя да минеш толкоз мили

по мирната й гръд и да накараш

със трясък на оръдия за смърт

селата й от ужас да бледнеят!

Използваш туй, че кралят е далече?

Хлапако дръзки, той е тук, оставил

властта си в мойто предано сърце.

Да бях сега тъй млад и огнен, както

по времето, когато двама само

с баща ти Гонт от хиляди французи

освободихме Черния ни принц^[21],

тоз Марс между мъжете, о, тогава

как бързо таз ръка, която днес

параличът сковал е, би ти дала

наградата, която заслужаваш!

 

БОЛИНБРУК

Мой благи чичо, нека да узная:

в какво е всъщност моята вина?

 

ЙОРК

В това е всъщност тя, че си извършил

най-страшен грях: предателство и бунт.

В изгнание си пратен, а предсрочно

завърнал си се тук и предизвикваш

с оръжие законния си крал.

 

БОЛИНБРУК

Когато бях изгнан, аз бях дук Херфорд,

а за да бъда Ланкастър, се връщам.

И от сърце ви моля, знатни чичо,

да прецените с безпристрастна мярка

неправдите, които изтърпях.

Като ви гледам, сякаш виждам жив

баща си Гонт. Тогава, татко мой,

ще позволите ли да бъде син ви

осъден да се скита по чужбина,

лишен от звания и от права

насилствено и в полза на случайни

прахосници? Защо роден съм знатен?

Щом братовчед ми е английски крал,

аз трябва да съм Ланкастърски дук!

Ако баща ми бе ви надживял

и дук Омърл, синът ви, бе така

онеправдан, у чичо си Джон Гонт

той би намерил втор баща, способен

да погне тез, които го обиждат,

и да ги гони чак до миша дупка!

Отказва ми се да получа свойте

наследствени земи, макар да имам

за туй изричното писмо на краля!

Имуществото на баща ми бива

продадено на търг и разпиляно!

Какво ще ме съветвате да сторя?

Обръщам се законно към съда —

не съм могъл да действувам чрез трети!

И ето ме, пристигнах сам да искам

изконното си право на наследник.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Над дука бе извършена неправда!

 

РОС

От вас зависи тя да се поправи!

 

УИЛОБИ

С наградите му раснат долни хора!

 

ЙОРК

Изслушайте ме, лордове английски!

Че моят племенник онеправдан е,

аз чувствах и каквото можех, правех,

за да изправя неговия случай.

Но с меч за свойте титли да се бори,

закона на страната да измества,

да търси правото си чрез неправда,

така не може! Туй е бунт и вие,

които му помагате, сте с него

виновни в бунт към краля и закона!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Дук Херфорд се закле, че иде тук

да дири само своето; ний всички

заклехме се да му окажем помощ;

и радост да не види този, който

погази тая свята наша клетва!

 

ЙОРК

Уви, предчувствам как ще свърши туй,

но съм безсилен да ви спра, защото

войската ми е слаба, а страната

оставена в безредие. Да можех,

кълна се в Бога, бих ви изловил

и пратил, коленичили пред трона,

да просите пощада! Но понеже,

уви, не мога да направя туй,

помнете, че оставам вън от спора.

И тъй, прощавайте!… Освен ако

желаете да влезете за отдих

и пренощувате зад тез стени.

 

БОЛИНБРУК

Приемаме поканата ви, чичо,

но ще ви молим да ни придружите

подир това до Бристолския замък,

във който се укриват Буши, Багот

и техните приятели, тез гадни

гъсеници по нашата държава,

които клетва дал съм да изтребя.

 

ЙОРК

Не ви отказвам, но и „да“ не казвам.

Закона наш не искам да погазвам.

И тъй, приятел — не, но не и враг,

добре дошли, понеже няма как!