Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (3)

Втора сцена

 

ГОНТ

За жалост кръвната ми връзка с Уудсток^[9]

по-силно от плача ви ме подтиква

против онез, които го заклаха,

но тъй като ръцете, във които

е наказанието, са тез същи,

които са извършили греха,

да предоставим спора на небето,

което, щом назрее час за туй,

върху престъпниците ще изсипе

разплатата подобно дъжд от жупел.

 

ДУКЕСАТА

Не те пришпорва значи братско чувство?

Любов не пали старата ти кръв?

Крал Едуард^[10] имаше седмина сина

и ти си, братко Гонт, един от тях.

Вий бяхте седем съда, във които

се пазеше кръвта му, седем ствола,

покарали от неговия корен.

От тези съдове без течност някой

естествено остана, някой друг

отсякоха безжалостните парки^[11],

но моят Глостър, съд с кръвта на Едуард,

бе счупен и безценната му влага

разлята бе без жалост от ръката

на злобната Ненавист! Моят Томас,

разцъфнал ствол от корена на Едуард,

отсечен бе и сочната му шума

увехна, разпиляна по земята

от брадвата на грозното Убийство!

Вий имахте една и съща кръв

със него, Гонт, във същото легло,

калъп, матрица, лоно, във които

излят бе ти, и моят мъж излят бе,

и въпреки че дишаш и живееш,

и ти убит си в него; тъй че значи

съгласен си баща ти да умре,

доколкото търпиш смъртта на брат си,

в когото той живота си е влял.

Това не е търпение, Джон Гонт,

а отчаяние! Като оставяш

неотмъстена гибелта на брат си,

към себе си ти сам показваш пътя

на грозното Убийство. Туй, което

у простолюдието ний зовем

търпение, за знатните гърди

е подъл страх! Какво да кажа още?

Най-верен начин сам да се опазиш

е в туй да отмъстиш за моя Глостър!

 

ГОНТ

Във Божите ръце е този спор,

защото Божият наместник тук,

представителят му миропомазан

е причинил смъртта на моя брат.

Ако е сторил грях, небето трябва

да му плати за него по заслуга.

Аз няма никога да вдигна в гняв

ръка срещу небесния посланик.

 

ДУКЕСАТА

Кому, уви, тогаз да се оплача?

 

ГОНТ

На Господа, крило за всички слаби.

 

ДУКЕСАТА

Това и ще направя. Сбогом, Гонт!

Ти в Ковънтри отиваш, за да видиш

как нашият достоен Хари Херфорд

ще срещне в бой ненавистния Моубри.

Дано неправдата над моя Глостър

възседне копието на сина ти

и го насочи право във сърцето

на гнусния палач. Или ако

то в първия им сблъсък не улучи,

грехът на Моубри тъй да натежи

в гърдите му, че със сломен гръбнак

разпененият кон да го отхвърли

и просне пред любимия ни Херфорд,

покрит в позор и хленчещ за пощада!

Прощавай, стари Гонт, до сетен час

ще бъдем спътнички Скръбта и аз!

 

ГОНТ

Прощавай, сестро! Ковънтри зове ме.

Дано сме радостни във близко време!

 

ДУКЕСАТА

Две думи още: с тях скръбта отскача

от моето сърце, но не защото

е празна като топка, а от туй, че

е ударът й силен!… Сбогом, Гонт,

прощавам се със теб, преди да почна —

когато горестта ни е голяма,

изливане докрай за нея няма!

Предай привет на брат ми, Едмънд Йорк!

Това е всичко май… Почакай, не,

макар и всичко, миг постой поне —

ще си припомня може би за нещо.

Кажи му… но какво?… Да ми гостува

във замъка ни Плеши^[12]… Но с какво ли

ще го зарадват в него стаи голи,

безлюдни кухни, празни коридори,

в които всеки шепнешком говори;

с какви привети този дом вдовишки

ще срещне госта си освен с въздишки?

Затуй, когато поздравиш го ти,

недей го кани да ни посети!

Печал и скръб освен зад мойте двери

и другаде могъл би да намери,

а аз, на път към своя хладен склеп,

с очи в сълзи, сбогувам се със теб!