Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (2)

Първа сцена

 

РИЧАРД

Почтени Гонт, наш стари Ланкастър,

доведе ли по силата на своя

васалски дълг сина си Хенри Херфорд,

за да докаже правото на свойто

предизвикателство към Томас Моубри,

дук Норфък, за което не можахме

преди да отделим свободно време.

 

ГОНТ

Да, господарю.

 

РИЧАРД

Кажи ми още, схвана ли дали

напада го, от стара злоба воден,

или като достоен наш васал,

открил за дука улики в измяна?

 

ГОНТ

Доколкото успях да го пресея,

не го е сторил от стаена злост,

а е съзрял у дука злоумисъл,

прицелена във вашата особа.

 

РИЧАРД

Тогава призовете ги да дойдат

и обвинител срещу обвиняем,

лице в лице, с намръщени чела,

свободно да ги чуем да говорят.

И двамата са, знаем, с огнен нрав,

прибързани и глухи в своя гняв.

 

БОЛИНБРУК

Желая наниз от щастливи дни

на светлия ни крал и повелител!

 

МОУБРИ

Един от друг по-радостни, додето

небето, завидяло на земята

за щастието й, не украси

със вечна титла вашата корона!

 

РИЧАРД

Благодарим на двама ви, макар че

единият притворно ни ласкае,

понеже тук пред нас ви е довело

взаимно обвинение в измяна.

Кажи да чуем, братовчеде Херфорд:

какво твърдиш за Норфъкския дук?

 

БОЛИНБРУК

Най-първо заявявам пред небето,

че в ролята на обвинител тук съм,

защото, движен от васалска обич,

милея за безценния си крал,

а не под натиска на низка злоба.

Сега на теб ще кажа, Томас Моубри,

и запомни го, тъй като с туй тяло

ще го докажа тука, на земята,

или душата ми ще отговаря

за него на небето: ти, дук Норфък,

предател си и клетвонарушител!

Роден високо, за да си такъв,

ти твърде низък си, за да живееш,

защото, щом е сводът най-прозрачен,

изглежда облакът най-чер и мрачен!

Предател си, повтарям ти отново

и в гърлото ти втикнал това слово,

аз моля своя крал да пожелае

да му докажа, че това така е!

 

МОУБРИ

По хладните ми думи не съдете

за моя жар. Не е туй женска свада —

плющенето на бързите езици

не ще реши въпроса между нас:

преди това ще трябва да изстине

кръвта на по-горещия. Но аз

все пак не съм чак толкоз търпелив,

че, стиснал устни, да не кажа нищо.

Възпира ме дълбоката ми почит

към вас, кралю, юздите да отпусна

на волната си реч, която бързо

би върнала в гръкляна на тогова —

и с двойна сила! — думата „предател“.

Но въпреки че има кралска кръв

и сродник е на моя господар,

аз предизвиквам го и го заплювам,

наричам го клеветник и страхливец

и бих доказал, че такъв е, в бой

с каквито ще предимства, ако трябва

до ледените Алпи да го гоня

или до друг необитаем кът,

където крак английски не е стъпвал;

а дотогаз тоз меч да защити

васалската ми вярност и лоялност:

заклевам се в надеждата си в рая,

той лъже от началото до края!

 

БОЛИНБРУК

Треперко бледен, ето, аз ти хвърлям

залога си^[1], забравил за момента

високата си кръв и родство с краля,

които ти изтъкваш като пречка,

подтикван от пъзливост, не от почит.

Ако страхът оставил ти е сила

от пода да го вдигнеш, наведи се!

Кълна се в него и във всички други

обреди рицарски, че в честен бой

ще потвърдя, което тук ти казах,

и другото, което сам си знаеш!

 

МОУБРИ

Аз вдигам го. И се заклевам в меча,

на който свойто рицарство дължа,

че ще те срещна, в който искаш начин,

на рицарски двубой; и яхнал коня,

от стремето му да не сляза жив,

ако във спора бил съм неправдив!

 

РИЧАРД

В какво го обвиняваш, братовчеде?

Ще трябва много, за да ни внушиш

най-лекото съмнение във него.

 

БОЛИНБРУК

За всичко туй, което ще ви кажа,

живота си залагам: този Моубри

за себе си, като предател низък,

използва осем хилядите нобли^[2],

които бе получил от хазната,

за да плати на вашите войници.

Освен това твърдя и съм готов

да го докажа в бой и тук, и вредом,

догдето стигал е английски поглед,

че всички съзаклятия, кроени

през тези осемнадесет години,

началото си водят все от този

двуличник Моубри. След това твърдя —

и че говоря честно, ще докажа

с цената на безчестната му смърт, —

че той замисли гибелта на Глостър

и неговите врагове надъхал,

предателски отприщи към небето

невинния му дух в потоци кръв,

която кръв от земните недра

като кръвта на Авела^[3] вопие

към мен за правда и сурова казън…

и аз, преди животът ми да свърши —

кълна се в славния си род, — ще бъда

оръдие на Божата присъда!

 

РИЧАРД

Решителност, високо устремена!

Ти как ще й отвърнеш, Томас Норфък?

 

МОУБРИ

О, нека моят крал извърне поглед

и бъде глух за миг, додето кажа

на туй петно за неговия род,

как Господу и на добрите люде

омразни са лъжците като него!

 

РИЧАРД

Очите и слухът ни, Томас Моубри,

са безпристрастни. Даже ако той

би бил не син на брата на баща ни,

а повече: наш брат, наследник наш,

заклеваме се в кралския си жезъл,

пак тази негова роднинска връзка

не би му дала никакво предимство,

не би се отразила ни най-малко

на нашата незнаеща отстъпки

във свойто правосъдие душа.

Еднакви сте пред краля той и ти —

свободно свойта правда защити!

 

МОУБРИ

Тогава аз ти казвам, Болинбрук,

че лъжеш през нечестното си гърло

от дън сърцето си! От тази сума,

която бях получил във Кале,

на кралските войници изплатих

три четвърти, а пък едната четвърт

си удържах със знание на краля

като последна вноска от парите,

които бях похарчил вместо него,

когато трябваше да доведа

кралицата от Франция. Така че

глътни си първо тази клевета!

За Глостър знай — не съм го аз убил,

но в този случай бе беда за мен,

че измених на своя дълг свещен.

А колкото до вас, дук Ланкастър,

родителю почтени на врага ми,

веднъж кроих смъртта ви — туй е вярно

и то тежи ми още. Но когато

последното причастие приемах,

признал греха си, аз ви исках прошка

и ще ми се да вярвам, че я имам.

В това ми е вината. Всичко друго

родено е от злобата на този

лъжец, подлец и уродлив предател

и аз ще го докажа, като хвърля

в краката му залога си ответен,

за да напиша свойта чест и вярност

със най-добрата капка кръв, която

във жилите му има! Господарю,

определете, моля, в близък срок

деня, във който ще ни съди Бог!

 

РИЧАРД

Тоз жлъчен пристъп, рицари горещи,

без пускане на кръв да изцерим!

Макар не лекар, чуйте ни, понеже

дълбоката вражда дълбоко реже,

а знаем, че във месец сме такъв,

през който зле е да се пуска кръв^[4]!

Така че яростта си усмирете,

простете си и дайте си ръцете!

На помощ, чичо, да ги спрем дотук:

сина си — вий, ний — Норфъкския дук!

 

ГОНТ (към Болинбрук)

На старост миротворството приляга…

Хвърли му ръкавицата веднага!

 

РИЧАРД

Ти — неговата, Норфък!

 

ГОНТ

                        Хари!… Как?

Нима ще трябва да го казвам пак?

 

РИЧАРД

Хвърли я, Норфък! Подчини се нам!

 

МОУБРИ

В нозете ти, кралю, се хвърлям сам!

Ти крал си мой, но не и на честта ми.

Не може твойта воля да посрами

онуй, което ще оставя аз

на тоя свят след смъртния си час!

Очернен, опетнен, оклеветен,

аз нямам друг балсам добър за мен

освен кръвта последна на тогова,

убил ме с реч, излъхваща отрова!

 

РИЧАРД

Търпението кралско има край.

Залога му без бавене ми дай!

Лъвът е по-могъщ от леопарда^[5]!

 

МОУБРИ

Така е, господарю. Но макар да

е по-могъщ, не може да изтрие

петната му^[6]. Една безценност ние

скъпим най-много в цялата Вселена

и тя зове се: чест неопетнена!

Без нея ний сме пръст със глеч отвънка,

презряна глина под украса тънка.

Гръдта на благородния човек

е десеторно обкован ковчег,

във който той, додето жив е, пази

на свойта чест безценните елмази.

Животът ми с честта ми е споен —

без чест останал, свършено е с мен.

Затуй, кралю, аз моля те: със нея

ти дай ми да умра или живея!

 

РИЧАРД (към Болинбрук)

Тогаз хвърли залога му ти пръв!

 

БОЛИНБРУК

Да ме опази Бог от грях такъв!

Баща ми с клюмнал гребен да ме види

от тоз нахалник да търпя обиди?

Преди езикът ми да затръби

за преговори долни, с тез зъби

ще го откъсна сам и ще го плюна,

за негов срам, във подлата муцуна

на този Моубри, от когото няма

съдина за позора по-голяма!

 

РИЧАРД

На краля се полага не да моли,

а да издава заповеди. Тъй че,

понеже няма как да ви сдобрим,

явете се в деня на свети Ламберт^[7]

под страх от смърт във Ковънтри^[8], където

ще разрешите с меч във битка равна

враждата си, набирала отдавна.

Щом мир не щете, прав ще бъде тоя,

чието майсторство надвие в боя…

Вам, лорд-маршале, и на ваште хора

възлагаме съдийството над спора.