Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (12)

Трета сцена

 

БОЛИНБРУК

От съгледвачите ни идат вести,

че уелсците са се разотишли

и още, че граф Солзбъри е тръгнал

да срещне краля, който неотдавна

е слязъл без войска на тоя бряг.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Отлична вест! Оказва се, че Ричард

се е заврял тук някъде наблизо.

 

ЙОРК

За граф Нортъмбърланд е дълг да казва

„крал Ричард“ и тежко ни, щом тоз крал

принуден е да „се завира“ нейде!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не ме разбрахте правилно, милорд.

Пропуснах титлата му само тъй,

за съкращение.

 

ЙОРК

                А беше време,

когато, ако тъй я съкратяхте

пред него лично, той не би пропуснал

да съкрати главата от врата ви!

 

БОЛИНБРУК

Недейте взима грешно всяко нещо,

добри ми чичо!

 

ЙОРК

                Племеннико, ти

недей да взимаш грешно нещо чуждо!

Небето гледа!

 

БОЛИНБРУК

                Зная и не действам

против закона му… Но някой иде!

Ха, Пърси! Е? Не се предават още?

 

ПЪРСИ

Не, замъкът е защитен, бих казал,

по кралски, сър.

 

БОЛИНБРУК

                По кралски? Да не би

да има крал във него?

 

ПЪРСИ

                Да, милорд.

Крал Ричард е отседнал в този кръг

от хладен камък. Там са: лорд Омърл,

лорд Солзбъри, сър Стивън Скруп и с тях

един духовник свят, не схванах кой е.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Карлайлският епископ вероятно.

 

БОЛИНБРУК (към Нортъмбърланд)

Идете, сър, до грубите ребра

на този древен замък, с тръбна мед

сигнал за преговори изпратете

в порутените негови уши

и прогласете: „Хенри Болинбрук

на колене десницата целува

на краля Ричард и му изразява

васалската си преданост и вярност

към неговата царствена особа.

В нозете му той иде да положи

мощта си при условие, че кралят

го върне от изгнание и твърдо

възстанови властта му над земите,

които му се падат по наследство;

в противен случай ще приложи сила

и угаси праха на таз земя

с обилен дъжд от кръв на англичани.

А колко е противно за ума

на Болинбрук да кара в кръв да гизнат

зелените поля на тази сладка

земя на краля Ричард, ще докаже

поклонът на смирения му дълг.“

Вървете и това му известете,

а ний в туй време ще разгърнем сили

по тревния килим на туй поле…

Вървете в строй, без гръм на барабани,

та горе от разкъртените кули

да видят бойната ни подготовка.

Навярно аз и кралят ще се срещнем

със трясък, както двата елемента —

вода и огън, — срещайки се, пръсват

с гръм облачните бузи на небето…

Той нека бъде буйстващият пламък,

пък аз ще ръсна върху него дъжд,

привидно отстъпчив, но всемогъщ…

Вървете и внимателно следете

какъв ще бъде кралският му израз!

О, гледайте крал Ричард, с образ пламнал

като на слънцето, когато вижда,

че облаци-завистници стремят се

да го застелят и петно да хвърлят

върху сияйния му път към запад!

 

ЙОРК

Но има вид на крал. О, вижте само

тоз поглед на орел, излъчващ власт!

Таз пищна гледка ако повредим,

ще сторим грях — помнете — непростим!

 

РИЧАРД (към Нортъмбърланд)

Учудени стояхме така дълго

да чакаме кога пред нас във трепет

ще се прегъне твоето коляно,

понеже считахме, че твой сме крал.

Ако такъв сме, как посмява то

пред нашата особа да забравя

дължимата й дан от страхопочит?

Ако не сме, разкрий ни ти, кога

ръката Божа ни е уволнила

от поста на заместник неин тук?

Защото, знаем, никоя ръка

от кост и плът не може да докосне

свещения ни скиптър, без да стане

ръка на светотат и узурпатор.

И ако мислиш ти, че в таз държава

разкъсали са всички — като вас —

душите си ведно със верността си

и че сме ний безсилни и сами,

то знай, че Този, който ни е пратил,

е всемогъщ и в облаците стяга

войски от болести, за да погуби

чадата ви във майчина утроба,

загдето сте посегнали към нас

и светостта на нашата корона!

Кажи на Болинбрук — защото май че

го виждам нейде там, — че всяка крачка,

която прави в нашата страна,

е крачка на предател. Той дошъл е,

за да разтвори пурпурната книга

на страшната война, ала преди

венецът, който би желал да сложи

на своята глава, да види мир,

безчет глави на майчини чада

ще загрозят прекрасното лице

на Англия, ще променят цвета му

от бледостта моминска на покоя

в кърмъзената багра на гнева

и със английска кръв ще оросят

ливадите на нейните пастири!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Опазил Господ, гражданска война

оръжие да вдигне срещу краля!

Дук Болинбрук, триж знатен сродник твой,

ръката ти целува най-смирено

и се кълне в надгробието свято

на общия ви славен праотец,

от чийто извор е дошла кръвта

на двама ви; в ръката на баща си,

чутовния със храбростта си Гонт;

и в личното си рицарско достойнство,

обхващащо за него всичко ценно,

в което би могъл да се кълне —

че в Англия завърнал се е само

за своите наследствени права

и моли да му бъде отменено

ужасното изгнание. Щом кралят

му обещае туй, ще предаде

желязната си броня на ръждата,

жребеца си — на мирната конюшня,

сърцето си — на своя дълг към краля.

Таз клетва той му дава като принц,

а аз я приподписвам като рицар.

 

РИЧАРД

Нортъмбърланд, така отвръща кралят:

добре дошъл е тука братовчед ни

и всичките му справедливи просби

ще бъдат без отпор задоволени.

Предай с изящни думи на слуха му

най-ласкави приветствия от нас.

Не се ли унижихме, братовчеде,

със тези толкоз жалки вид и думи?

Да го извикаме ли да се върне,

да назовем предателя предател

и да умрем?

 

ОМЪРЛ

                Недейте, господарю.

Водете боя със приятна реч,

дорде приятели не дойдат с меч!

 

РИЧАРД

О, Господи, когато си помисля,

че тоз език, изрекъл над тогова

ужасната присъда, си я взима

обратно със умилкване пред него!

Защо не съм велик като скръбта си

или защо съм с таз велика титла?

Да можех да забравя кой съм бил

или какво принуден съм да бъда!

Да, бий, сърце, издувай тази гръд,

щом бие ни с надута реч врагът!

 

ОМЪРЛ

Нортъмбърланд се връща.

 

РИЧАРД

                        Е, да чуем:

какво е длъжен да направи кралят?

Да преклони глава? Ще го направи!

Да слезе от престола си? Със радост!

Да тегли кръст на кралската си титла?

Веднага! Със готовност ще си дам

брилянтите за проста броеница,

тоз скиптър свой — за посох на поклонник,

порфирата си — за бедняшка дрипа,

двореца си — за пещера на постник,

бокала си — за дървена гаванка,

народа си — за два светеца неми,

а ширното си кралство — за един

незнаен, тесен, малък, малък гроб;

или ще искам да ме погребат

сред някой оживен търговски друм,

така че мойте поданици често

да стъпват по главата ми. И тъй е:

сега сърцето тъпчат ми — защо

и нея да не тъпчат след смъртта ми?…

Омърл, ти плачеш, нежни братовчеде!

Ще развалим ний времето със този

свой горък плач; от нашите въздишки

житата ще полегнат и докарат

оскъдица на таз страна без вярност.

Или да му отпуснем, мислиш, края

и да измислим някаква игра

със сълзите? Например да ги роним

така, че да изровят постепенно

за двама ни гробове. И ще пишем:

„Тук спят две жертви на човешка злоба,

които с плач си издълбаха гроба.“

Говоря глупости. Добре тогаз!

И сам го виждам: смешен съм за вас…

Е, уважаеми Нортъмбърланд,

какво ви каза Болинбрук за Ричард?

Ще ми даде ли време да живея,

додето дойде смъртният ми ден?

Кажете му две думички за мен!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Той чака долу в двора, господарю,

и моли ви да слезете при него.

 

РИЧАРД

Да, слизам, слизам… като Фаетон^[23],

неудържал немирния си впряг.

Все по-надолу, ето, слиза краля,

докрай да се снизи и доизкаля,

защото бухалът за лов се вдига

там, дето пя звънлива чучулига!

 

БОЛИНБРУК

Какво ви каза?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                От печал и мъка

говореше несвързано. Но иде.

 

БОЛИНБРУК

Назад! Дръпнете се и окажете

васалско уважение на краля!

Велики господарю!

 

РИЧАРД

Недейте позволява, братовчеде,

на низката земя да се гордее

с целувката на вашето коляно —

бих искал да почувствам обичта ви,

а не да вкусвам вашата любезност.

Станете, моля ви! Отлично зная,

че искате да бъдете над мене,

макар и да ви виждам на колене.

 

БОЛИНБРУК

Аз искам само свойто, господарю.

 

РИЧАРД

Което е в ръцете ви, е ваше,

така че ваши сме и аз, и всичко.

 

БОЛИНБРУК

Бъдете мой, могъщи господарю,

доколкото със вярната си служба

покажа се заслужил да ви имам.

 

РИЧАРД

О, вий заслужили сте, братовчеде:

на тоя свят заслужил е да има

тоз, който знае сигурно да взима.

Ръка ми дайте, чичо!… Не, без сълзи!

Те своята любов ни проявяват,

но цяр, уви, за мъката не дават…

Баща за да ви бъда, братовчеде,

аз твърде млад съм, ала вий все пак сте

достатъчно голям за мой наследник.

Каквото щете, ще направя аз,

щом иска го по-силният от нас.

Дали за Лондон кралят заминава?

 

БОЛИНБРУК

За Лондон, сър.

 

РИЧАРД

                Да тръгваме тогава!