Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Richard the Second, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Втора сцена

Уелс. Морският бряг.

Влизат Крал Ричард, Омърл, Карлайлският епископ и Войници.

 

РИЧАРД

Тоз замък там е Барклъфли, нали?

 

ОМЪРЛ

Да, той е, сър. Добре ли сте сега

на сушата след бурите в морето?

 

РИЧАРД

Как може да не съм! От радост плача,

че стъпнал съм отново в свойто кралство.

Безценна пръст, приветствам те, макар

копитата на бунта да те тъпчат!

Тъй както след раздяла майка гали

детето си през сълзи и усмивки,

и аз, о, пръст, усмихнат и разплакан,

те милвам нежно с царствена ръка.

На своя враг, о, скъпа, откажи

храните си; недей задоволява

със сладки дарове вкуса му лаком,

а само паяци, които смучат

от теб отрова, и пъпчиви жаби

пусни, лениво да се движат, гадни,

в краката на изменника, които

без право тъпчат твойта гръд, земя!

Срещни вразите с тръне и коприва

и ако някой към цветец посегне,

усойница скрий в него за пазачка,

та тя да го ужили смъртоносно

със цепнато езиче, затова че

е тръгнал срещу твоя господар!…

Приятели, недейте се усмихва

на тези увещания към нещо

безчувствено! Таз пръст, гласа ми чула,

от всеки камък тук ще стори воин,

преди наследственият й владетел

да трепне пред лицето на метежа!

 

ЕПИСКОПЪТ

Не се съмнявайте, таз власт, която

ви даде кралството, ще има сила

да го опази ваше. Трябва само

да се прегърнат средствата, които

небето ни предлага. Инак значи:

то иска — ний не щем; не ни е нужна

ръката му, подадена за помощ.

 

ОМЪРЛ

Епископът ви казва, господарю,

че губим време, а пък Болинбрук,

като използва нашата безгрижност,

расте и се засилва всеки ден.

 

РИЧАРД

Спомни си, черногледи братовчеде,

че щом небесното око се скрие

зад хоризонта, за да освети

кълбото ни от другата страна,

убийци и крадци тук плъпват смело

да вършат в мрака свойто мрачно дело;

но щом, подало се зад хоризонта,

запалва то високите върхари

на източните борове и стрелва

лъчите си в бърлогите на злото,

тогаз предателства, убийства, кражби,

лишени от наметката на мрака,

остават голи да треперят в страх

от своя собствен вид. Така сега,

когато тоз предател Болинбрук,

пирувал тук, додето ний били сме

сред антиподите, ни види как

възлизаме към своя трон, на изток,

измените ще пламнат по лика му,

безсилни да изтраят светлината

и тръпнещи от своята греховност.

Водите в океаните не стигат,

за да отмият мирото, с което

помазан е небесният наместник;

човешки гласове не са способни

да смъкнат от престола този, който

от Господа поставен е на него.

За всеки воин, който Болинбрук

е зачислил във своята войска,

за да събори трона ни, Небето

издържа по един небесен ангел

за своя Ричард. А пък, както знаем,

пред тоз, комуто ангели помагат,

вразите или гинат, или бягат.

Влиза Солзбъри.

Ха, ей го Солзбъри! Привет, милорд!

Далеч ли е войската ви оттук?

 

СОЛЗБЪРИ

Ни по-далече, ни по-близо, сър,

от тази слаба длан. Печална новост

езикът ми е длъжен да ти каже.

Единствен ден забавяне, кралю,

ще помрачи, боя се, всички твои

щастливи дни. Извикай го обратно,

стори така, че „днес“ да бъде „вчера“,

и в миг дванайсет хиляди войници

ще се строят за преглед. Този днешен

нещастен ден за тебе зачертава

приятели, престол, богатства, слава:

а уелсците, които чакаш тук,

са вкъщи си или при Болинбрук.

 

ОМЪРЛ

Кралю, какво ви става? Вий сте бледен!

 

РИЧАРД

С кръвта на двайсет хиляди войника

аз румен бях и ето ме без нея.

Дордето нова в мене не заблика,

не съм ли прав мъртвешки да бледнея?

От времето се чувствам заклеймен —

спасявайте се, бягайте от мен!

 

ОМЪРЛ

Помнете кой сте, господарю! Смелост!

 

РИЧАРД

Забравих себе си. Не съм ли крал?

Величие страхливо, пробуди се!

Нима не струва името на краля

сто хиляди войнишки имена?

Въоръжи се, мое славно име —

един нищожен поданик посяга

на твойта слава! Вий, любимци мои,

не свеждайте глави, не сме ний ниско,

а тук, високо; и висок да бъде

духът ни също! Имаме войската

на моя чичо Йорк!… Но кой пристига?

 

Влиза Стивън Скруп.

 

СКРУП

Желая повече добро на краля,

отколкото му нося аз самият!

 

РИЧАРД

Сърцето и слухът ми са готови.

Най-лошата ти вест ще бъде вест

за земна загуба. Загубвам трона?

За мен той беше грижа, а нима

е загуба да те лишат от грижа?

Към моя сан стреми се Болинбрук?

Той няма да се извиси над мене —

ако на Бога служи, а аз също

ще служа Нему и ще бъдем равни.

Народът вдига бунт? Скърбя за него —

изменяйки на мен, изменя Богу.

Донес ми вест за глад, провал, ярем —

смъртта по-страшна е, а всички мрем.

 

СКРУП

Щастлив съм, господарю, че със твърдост

посрещаш моите печални вести.

Ти знаеш как след страшния порой

реките се издуват и разливат,

като че ли светът е цял във сълзи —

така във яростта си Болинбрук,

забравил свойте граници, залива

страната ти със брони от стомана

и дважди по-стоманени сърца.

Срещу властта ти старци са закрили

със шлем плешиви черепи; хлапета

се мъчат да говорят издебело

и заковават крехките си стави

в доспехи неудобни; тез, които

от твойта милост живи са, се целят

със лък от двойно смъртоносен тис[22]

в престола ти; предачките дори

са грабнали ръждиви алебарди;

на бой със теб се вдигат стар и млад

и колко страшна е таз сила вража,

аз нямам дар добре да ти разкажа!

 

РИЧАРД

О, предобре разказваш ти как всичко

отива зле! А где е бил граф Уилтшир?

Къде са мойте Буши, Багот, Грийн?

Как позволяват на врага да мери

страната ми със тъй спокойни крачки?

Надвием ли, с главите си ще плащат!

Те сключили са мир със Болинбрук,

държа облог!

 

СКРУП

                Да, в мир са, господарю.

 

РИЧАРД

О, мръсни подлеци! Души за ада!

О, псета, пред кого да е въртящи

опашките си! О, змии, които

съм топлил до сърцето си, та днеска

по него да ме хапят! О, мерзавци!

О, тройка Юди, всеки триж по Юда

от оня, първия! Във мир със него?

Душите им във ада да отидат!

 

СКРУП

Как бързо любовта, сменила ключ,

се преобръща в яростна ненавист!

Обратно разкълнете ги, кралю:

те сключиха мира си не с ръце,

а със глави, и всеки е в земята

със рана, от която по-голяма

и смъртоносна, вярвайте ми, няма.

 

ОМЪРЛ

Обезглавени Уилтшир, Буши, Грийн?

 

СКРУП

Да, в Бристол.

 

ОМЪРЛ

                А къде е Йорк, баща ми,

с войската си?

 

РИЧАРД

                Нима е важно где е?

Недейте ми говори за надежда!

За гробища, за червеи, за гнилоч

е време да говорим. С горки сълзи

върху хартията на тази пепел

скръбта си да запишем по земята!

За завещания да поразмислим,

за изпълнители да се погрижим!…

Макар че, не! Защото какво друго

остава ни освен да завещаем

безвластното си тяло на земята?

Животът ни, земите ни сега са

на Болинбрук и само свойта смърт

ний още притежаваме и тази

облякла костите ни стиска глина.

За Бога, нека седнем на земята

и от легендите си спомним как

умирали са винаги кралете

изклани в бой, свалени от престола,

измъчени от призрака на някой,

свален от тях, намушкани в съня си,

отровени от своите съпруги,

избити всички; затова защото

в тоз празен обръч, който стяга лоба

на краля тук, седи на трон Смъртта

и хили се, смешницата, над него

и неговите горди власт и блясък

и пуска го да се яви за малко

на сцената, да си поуправлява,

да вдъхва страх, да умъртвява с поглед,

като че ли плътта, която брани

живота му, е зид, излян от мед;

и тъй, позабавлявала се, иде

и със карфица мъничка пробива

тоз негов крепък зид и край на краля…

Не стойте гологлави и с поклони

недейте се присмива на плътта!

Изоставете всички етикети

традиции и обреди! До днеска

вий много сте се лъгали във мен:

и аз се храня като вас със хляб,

усещам нужда и жадувам дружба,

изпитвам скръб, на страсти подчинен съм —

как можете да казвате за мене —

подвластен на туй всичко, — че съм крал?

 

ЕПИСКОПЪТ

Мъдрецът, сър, в бедата не се вайка,

а търси начин да я отстрани.

Страхът ни прави слаби пред врага

и с туй засилва него, тъй че този

ваш пристъп се сражава срещу вас.

Със страх, без страх, човек еднакво мре,

но второто все пак е по-добре:

умрял без страх, човек смъртта надвива,

със страх умрял — пред нея врат превива.

 

ОМЪРЛ

Свържете се с войската на баща ми,

от крайник направете цяло тяло!

 

РИЧАРД

Добре ме смъмри!… Горди Болинбрук,

ела да разменим юмрук с юмрук!

Страхът ми мина: знам, надвива, който

се бори не за чуждо, а за свойто!

Къде е Йорк? Скруп, искам светла вест,

макар да гледаш мрачен и злочест!

 

СКРУП

Човеците гадаят по небето

какъв ще е до вечерта денят

и моят лик ти казва туй, с което

устата ми след миг ще те сразят.

Като палач аз бавно те измъчвам

и ето ти най-страшното за края:

Йорк, чичо ти, в съюз е с Болинбрук.

На север замъците ти са всички

във негови ръце, а пък на юг

дворянството се стича…

 

РИЧАРД

                Стига толкоз!

Проклет да бъдеш, братовчеде, който

изведе ме от сладката пътека

на отчаянието! А сега

каква надежда пак ще ми откриеш?

До смърт ще мразя, Бога ми, тоз, който

ми вдъхне упование отново!

Във замъка си Флинт като във гроб

ще се укрия — крал, на мъка роб.

Войската си разпускам да оре

земя, която ражда по-добре

от моята… Не, не, не говорете!

Напразен всеки укор и съвет е!

 

ОМЪРЛ

Едничка дума!

 

РИЧАРД

                Дваж ме накърнява

тоз, който със разтуха ме ранява!

Да тръгват, казах! Почва се оттук

за Ричард нощ и ден за Болинбрук!

 

Излизат.

Бележки

[22] „… от двойно смъртоносен тис…“ — защото и сокът на тиса бил смятан за отровен.