Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (7)

Втора сцена

 

БУШИ

Госпожо, вий сте прекомерно тъжна,

а помним, че разделяйки се с краля,

му дадохте обет да не скърбите

и да поддържате духа си бодър.

 

КРАЛИЦАТА

Угаждайки на неговата воля,

аз дадох го, но как да го изпълня,

угаждайки на своята наклонност?

А не разбирам по какви причини

ще съм поканила скръбта на гости

освен по таз, че сладкият ми Ричард,

най-скъпият ми гост, ме е напуснал.

Но в тъмната утроба на Фортуна

за мене зрее, чувствам, бъдна скръб,

и мойта глъб душевна тръпне плаха

от нищо, във което има нещо

по-скръбно от разлъката ми с краля.

 

БУШИ

На всякоя действителна печал

се падат двайсет призрачни, които

приличат й, но истински не са,

защото през кристала на сълзите

окото на скръбта ни размножава

единния предмет във рой лъжовни.

Като в онез измамливи картини,

които, гледани отпред, са само

разхвърляни петна, но отстрани

добиват образи, и вие също,

мадам, понеже гледате накриво

разлъката със вашия съпруг,

откривате и други освен нея

причини за тъгуване, които,

погледнати в действителност, са сенки

на нещо недействително. Така че

освен отсъствието на съпруга

недейте плака по причина друга.

Такава няма или ако има,

по този начин тя е обяснима.

 

КРАЛИЦАТА

Така е може би, но нещо в мен

говори друго. Все едно, не мога

да не тъгувам и макар да зная,

че сигурно от нищо правя нещо,

туй нищо с нещо тегне ми зловещо.

 

БУШИ

Което „нещо“ не е нищо друго

освен въображение, мадам.

 

КРАЛИЦАТА

И нищо по-невярно аз не знам:

въображенията произлизат

от някоя предшественица-скръб,

а с мен не е така и щом не зная

да е дошло от нещо мойто „нищо“,

то може би в туй „нищо“ има нещо…

Когато дойде, ще се разбере,

ала сега не знам какво гнети ме,

скръбта ми си е скръб, но е без име.

 

ГРИЙН

Поклон, кралице! Господа, здравейте!

Надявам се, че кралят ни не е

отплавал за Ирландия, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Защо „надяваш се“? Не ми е ясно.

Надеждата ни трябва да го иска

отплавал вече: планът му разчита

на бързина. Защо тогаз изказваш

надежда, че не е отплавал още?

 

ГРИЙН

Защото той е нашата надежда

и, върнал се с войската си, могъл би

да задуши надеждата на злия

предател Болинбрук; понеже той,

сам сложил край на своята присъда,

е слязъл на брега с големи сили

при Рейвънспърг.

 

КРАЛИЦАТА

                Да ни закриля Господ!

Какво говориш?

 

ГРИЙН

                Истината само.

И още нещо: граф Нортъмбърланд,

синът му Пърси, лордовете Рос,

Бомонд и Уилоби със други знатни

са минали на негова страна.

 

БУШИ

А вий защо не сте ги обявили

метежници и врагове на трона?

 

ГРИЙН

Направихме го и тогаз граф Уустър

пречупи сенешалския си жезъл^[19]

и със семейство и слуги избяга

при Болинбрук.

 

КРАЛИЦАТА

Ти, мрачни Грийн, бабуваш на скръбта ми,

а Болинбрук е грозната й рожба.

Чудовище душата ми изхвърли

и ето ме, задъхана родилка,

прибавям скръб към скръб, към мъка — мъка!

 

БУШИ

Не се отчайвайте, мадам!

 

КРАЛИЦАТА

                        Защо?

И кой ще ми попречи? Аз отхвърлям

лъжливата Надежда, тая мила

измамница, лукавка, преструвана,

която тъй мъчително и дълго

поддържа връзката ни със живота,

развързвана тъй нежно от смъртта.

 

ГРИЙН

Дук Йорк пристига.

 

КРАЛИЦАТА

                Със загрижен вид,

и стегнал във желязо дряхла шия…

За Бога, утеши ме, скъпи чичо!

 

ЙОРК

Това би значело да ви излъжа.

Утехата е горе, ний сме долу,

където има само скръб и грижи.

Съпругът ви далеч победи търси,

а загубите търсят го в дома му.

Страната да крепя той мен остави,

едва крепящ се сам на стари кости.

След пиенето иде главоболът

и той ще види колко струват тез,

в които толкоз вярваше до днес!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Синът ви беше тръгнал, господарю,

когато стигнах там.

 

ЙОРК

                Така ли? Тръгнал?

Тогава нека всичко тук да тръгне,

нагдето ще! Дворянството е с бунта,

народът засега е безучастен,

но мисля, че и той ще тръгне с Херфорд…

Върви във Плеши при снаха ми Глостър

и й кажи по тебе да ми прати

хиляда фунта. Покажи й туй!

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Забравих да ви кажа, господарю.

Минавайки край замъка таз сутрин…

но другото ще ви достави болка.

 

ЙОРК

Какво е то?

 

ПРИСЛУЖНИКЪТ

                Дукеса Глостър час преди това

се бе поминала.

 

ЙОРК

                О, Боже мой,

какво море от мъка изведнъж

залива таз измъчена земя!

Не знам какво да правя! Бих желал

тогава кралят — без да му изменям —

да беше взел и моята глава

като на брат ми!… Как? До този миг

в Ирландия не е изпратен никой?

Отде да взема средства за войната?

Елате, сестро… племеннице тоест!

Обърках се… Ти бягай до дома,

вземи кола и бързо тук докарай

каквото там оръжие намериш!

Набирайте войници, господа,

и то по-бързо! Ако зная как

да се оправя с таз неуправия,

която са ми тикнали в ръцете,

лъжец да съм! И с двамата съм сродник:

единият е мой помазан крал

и него дълг и клетва ме заставят

да защитавам: другият обаче,

и той мой близък родственик, е тежко

онеправдан от същия тоз крал

и него кръв и съвест ми диктуват

да подкрепя… Добре, натам ще видим…

Елате, драга, аз ще се погрижа

за вас и всичко… Господа, вървете,

събирайте войски и с тях веднага

явете се във Баркли… Аз ще трябва

да ида и във Плеши…

Но где за всичко време да открия

в таз Англия на смут и бъркотия!

 

БУШИ

А от Ирландия все няма вести.

Ний пращаме писма с попътен вятър,

но отговор не иде. Пък за нас е

изключено да наберем войска,

способна да възпре такъв противник.

 

ГРИЙН

А обичта на краля ни към нас

ни прави мразени от тез, които

не го обичат.

 

БАГОТ

                А не го обича

менливият народ, чиято обич

е във кесията: в каквато мярка

опразваш нея, във такава пълниш

сърцето му със смъртна неприязън.

 

БУШИ

И всички във страната за това

осъждат краля.

 

БАГОТ

                Те ако ще съдят,

и ний ще патим като близки нему.

 

ГРИЙН

Аз тръгвам днес към Бристолската крепост.

Граф Уилтшир, както чух, е вече там.

 

БУШИ

И аз ще се укрия там със вас.

От простолюдието можем само

едно да чакаме: със куча ярост

да ни разкъса всички на парчета!…

Ще тръгнете ли с нас?

 

БАГОТ

                Не, аз ще ида

в Ирландия при краля. Тъй че, сбогом!

Ако в предчувствията правда има,

за сетен път се виждаме ний трима.

 

БУШИ

Йорк може да отблъсне Болинбрук.

 

ГРИЙН

Със същия успех горкият дук

би преброил звездите на небето

или вода би носил във решето.

Във неговото войнство ще се пада

един боец на беглеци хиляда.

Очакват го разгроми и провали…

Е, сбогом!

 

БУШИ

        Не, довиждане!

 

БАГОТ

                        Едва ли!