Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

РИЧАРД

… Да, забелязахме… Омърл, догде

изпратихте достойния дук Херфорд?

 

ОМЪРЛ

С достойния — по ваши думи — дук

се разделих, щом стигнахме до пътя.

 

РИЧАРД

И нека чуем — много ли сълзи

проляхте там?

 

ОМЪРЛ

                Аз — ни една, ей Богу!

Североизточният вятър само,

задухал във очите ми, измамно

изстиска малко влага за украса

на кухата раздяла между нас.

 

РИЧАРД

Какво ви каза братовчед ни?

 

ОМЪРЛ

                        „Сбогом!“

И тъй като сърцето ми отказа

да оскверни с неискреност туй слово,

престорих се на тъй убит от мъка,

че всичките ми думи да изглеждат

заровени във гроба на скръбта.

Ей Богу, ако с думичката „сбогом“

могъл бих да множа и удължавам

годините на краткия му срок,

аз бих му дал цял том с такива „сбогом“,

но тази мощ те нямаха и той

от мене не получи ни една.

 

РИЧАРД

Той, братовчеде, наш е братовчед,

но е съмнително дали когато

се върне от изгнание, ще иска

да види свойте родственици тук.

Ний лично — и със нас Грийн, Багот, Буши —

го наблюдавахме как без достойнство

се мазнеше на простата тълпа,

за да се вмъкне в нейното сърце,

слугите как обслужваше с усмивки,

как майсторски за майсторите прости

играеше смиреност пред съдбата,

стремейки се в изгнание да вземе

със себе си и тяхната любов.

Пред продавачка някаква на стриди

отложи шапка; двама каруцари

му пожелаха Господ да е с него

и той така с поклон им отговори:

„Благодаря ви, драги ми земляци!“,

като че ли в очите на народа

бе наш наследник, бъдещ господар!

 

ГРИЙН

Далеч от нас е той и нека бъдат

и мислите ви по-далеч от него!

Ирландският метеж на дневен ред е

и иска, господарю, спешни мерки,

защото всеки ден пропуснат носи

за него полза, а за нас вреда.

 

РИЧАРД

Ще поведем войската ние лично

и тъй като разкошният ни двор

и кралската ни щедрост са донейде

пооблекчили нашата хазна,

ще трябва свойто кралство да дадем

в изполица, та с дохода от него

да срещнем нуждите на таз война;

а ако туй не стигне, ще дадем

на своите наместници права

чрез полици на бяло да облагат

заможните в страната с тежки суми,

които ще ни пращат там, защото

ще тръгнем за Ирландия веднага.

Какво ни носиш, Буши?

 

БУШИ

                        Господарю,

Джон Гонт е пратил да ви съобщят,

че неочаквано е заболял

и много иска да говори с вас.

 

РИЧАРД

Къде е на легло?

 

БУШИ

                Във Илихауз.

 

РИЧАРД

Дано успее лекарят му някак

да го натика в гроба час по-скоро!

Сандъците му тежки ще помогнат

да облекчим паричните си нужди.

И тъй на път! Дай Боже, да успеем,

макар и бързали, да закъснеем!

 

ВСИЧКИ

Амин!