Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (4)

Трета сцена

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Милорд Омърл, приготви ли се Херфорд?

 

ОМЪРЛ

Готов е и гори да влезе в бой.

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Дук Норфък, също тъй пламтящ и буен,

очаква само тръбния му призив.

 

ОМЪРЛ

Тогаз двубоят може да започне

веднага след появата на Краля.

 

РИЧАРД

Запитайте тоз рицар, лорд-маршале,

за неговото име и защо

въоръжен явява се пред нас;

подир което да положи клетва,

че отстоява справедливо дело.

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Във името на Бога и на краля,

кажи ни: кой си и защо си тук

въоръжен, с кого и за какво

излизаш да се биеш? Отговаряй

с правдиви думи и да бъдат с теб

небето и безстрашието твое!

 

МОУБРИ

Аз Томас Моубри съм, Норфъкски дук,

и тук по силата на свойта клетва,

която свята е на всеки рицар,

явявам се да защитя пред Бога,

пред краля и пред своето потомство

във бой честта си срещу Хари Херфорд,

като докажа тук, че е предател

към моя Бог, към моя крал, към мен.

Правдив съм аз и с мен да е небето!

 

РИЧАРД

Запитайте тоз рицар, лорд-маршале,

на име кой е и защо дошъл е,

облечен във доспехи за война;

подир което да се закълне,

че отстоява справедливо дело.

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Кажи ни: как се казваш и защо

явяваш се на кралската арена,

срещу кого излизаш и какво

е делото, което отстояваш?

Бъди правдив и с теб да е небето!

 

БОЛИНБРУК

Дук Хари Херфорд, Ланкастър и Дарби

е мойто име. Тук въоръжен

явявам се пред вас, за да докажа

в двубой със Томас Моубри, дук Норфък,

че той е зъл и пакостен предател

към Господ, към крал Ричард и към мен!

Правдив съм аз и с мен да е небето!

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Под страх от смърт, да не посмее никой

да сложи крак във кралската арена,

със изключение на лорд-маршала

и тез, които той е назначил

да ръководят честния двубой!

 

БОЛИНБРУК

Почтени лорд-маршале, разрешете

ръката, коленичил, да целуна

на своя повелител. Аз и Моубри

като поклонници сме се обрекли

на дълъг, труден и опасен път;

затуй е редно по тържествен начин

да се простим с приятели и близки.

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Дук Херфорд, обвиняващ, се сбогува

с Ваше Величество и ви замолва

ръка да му дадете за целувка.

 

РИЧАРД

Сами ще слезем, за да го прегърнем…

Наш сроднико, бъди щастлив във боя,

доколкото е правотата твоя!

Загинеш ли, макар и нам любим,

ще жалим ний, но няма да мъстим.

 

БОЛИНБРУК

Не бива знатен да скверни сълзи,

ако такъв противник ме срази!

Като сокол, уверен в клюна свой,

срещу тогова аз ще литна в бой.

Със вас, милорд, си взимам сбогом аз

и с тебе, братовчеде мой Омърл —

макар да става дума тук за смърт,

болник не съм, а бодър, свеж и твърд.

И нека, както на английски пир,

най-сладкото да дойде най-подир:

о, ти, творецо земен на кръвта ми,

чиято храброст, възродена в мойта,

със двойна мощ ме вдига, за да грабна

победата, витаеща над мен,

със своите молитви стори крепък

нагръдника ми и с благословия

върха на мойто копие кали,

та то да влезе в бронята на Моубри

като във восък и прибави слава

към името на стария Джон Гонт

чрез подвига на неговия син!

 

ГОНТ

Бог правото ти дело да закриля!

По-бърз от мълния бъди във боя

и като гръм зашемети под шлема

главата на врага си. Бъди храбър

и жив излез от този съден ден!

 

БОЛИНБРУК

Духът на свети Георги да е с мен!

 

МОУБРИ

Какъвто и да бъде моят жребий,

след този бой, аз, мъртъв или жив,

ще си остана предан на престола,

достоен, честен и лоялен рицар.

Във никой роб, когато той, отхвърлил

от себе си оковите, е вдишвал

лелеяната дълго златна волност,

не е танцувало в гръдта сърцето

тъй, както моето танцува днес,

когато готви се да отпразнува

двубоя със заклетия си враг!

Кралю велики, перове-събратя,

щастлив съм своя поздрав да ви пратя

усмихнат, сякаш тръгвам на забава:

душата е спокойна, щом е права!

 

РИЧАРД

На добър час! Достоен си, личи,

и храброст има в твоите очи!…

Подайте знак да почват, лорд-маршале!

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Вземи си копието, Хари Херфорд,

и който прав е, с него да е Бог!

 

БОЛИНБРУК

„Амин!“ — отвръщам със надежда твърда.

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

А туй на Томас Норфък отнесете!

 

ПЪРВИ ГЛАШАТАЙ

Дук Хари Херфорд, Ланкастър и Дарби

стои изправен тук пред своя Бог,

пред краля си и себе си самия,

за да докаже, с риск да бъде сам

изобличен в лъжа, че Томас Моубри,

дук Норфък, е виновен във измяна

към Бога, краля и към него лично,

и затова извиква го на бой!

 

ВТОРИ ГЛАШАТАЙ

Пред вас е Томас Моубри, дук Норфък,

за да се защити и да докаже,

със риск да бъде уличен в лъжа,

че Хари Херфорд, Ланкастър и Дарби

извършил е предателство към Бога,

към краля и към него. Без да трепне,

изпълнен с дръзновение, той чака

сигнала за започване на боя!

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Сигнал за бой! Противници, напред!

На място! Кралят хвърли своя жезъл!

 

РИЧАРД

Оръжия и шлемове веднага

да сложат на земята и да седнат

в креслата си!

                А вий елате с мен!…

Тръбите да тръбят, додето ние

не прогласим върховната си воля.

Елате и изслушайте какво

решихме ний и нашият съвет:

защото не желаем да се багри

земята на държавата ни с кръв,

която е изхранила сама;

понеже са за взора ни омразни

ужасните междуособни рани,

които братски меч е изорал:

и тъй като сме твърдо убедени,

че само орлокрилата надменност

на вашите честолюбиви мисли

и грозната съперническа злоба

са ви подтикнали да нарушите

съня на кроткия, спокойно дишащ

във люлката на нашата страна

прекрасен мир, така че той, уплашен

от тътена на бойни барабани,

от злия рев на медните тръби,

от оглушителния звън на брони,

побягнал, току-виж, и ни оставил

да газим до колене в братска кръв —

заради всичко туй ний двама вас

прогонваме от своите земи.

Под страх от смърт, теб, племеннико Херфорд,

осъждаме, додето не родят

нивята наши десет златни жътви,

да скиташ по чужбина, без да стъпиш

в пределите на нашата държава.

 

БОЛИНБРУК

Да бъде тъй! В изгнанието мое

ще ме теши, че слънцето едно е

и че лъчът му, който топли вас,

и мен ще грее, гдето да съм аз!

 

РИЧАРД

За тебе, Норфък, жребий по-суров

отсъдихме, макар и с неохота:

със часове и дни не се измерва

безсрочността на страшния ти срок:

присъдата изгнание навеки

под страх от смърт изричаме за теб.

 

МОУБРИ

Присъда твърде тежка, господарю,

която не съм чакал от устата

на ваша милост! По-добра награда —

не раната жестока на това

да ме прокудите без дом и стряха —

заслужил съм от вашата десница!

Ще трябва да забравя своя роден

английски говор, който уча вече

четирдесет години, и за мен

езикът във устата ми ще бъде

виола, за която няма лък,

безструнна арфа, сладък инструмент,

заключен във калъф или попаднал

в ръцете на неук и неумеещ

от него да изтръгне нежен звук.

Зад зъбите и устните ми вие

езика ми затваряте, кралю,

като престъпник зад решетка двойна

и давате му за пазач жесток

невежеството чуждо. Вече стар съм

след дойка първи думи да повтарям,

в училище тепърва да постъпвам —

а по е лош от смърт чрез остър меч

живот с език, лишен от родна реч!

 

РИЧАРД

Напразна твойта трогваща молба е —

присъдата ни връщане не знае.

 

МОУБРИ

Тогаз, оставил светъл роден бряг,

потъвам в сенките на вечен мрак!

 

РИЧАРД

Върни се тук! Преди да тръгнеш, трябва

един обет да вземеш за из път!…

Ръцете си, изгнаници, сложете

на кралския ни меч и дайте клетва

във своя дълг към Бога — тъй като

към нас дългът ви е изгнан със вас, —

че няма във изгнание ръка

да си подавате за мир и дружба,

че няма да си виждате лицата,

ни пишете, ни дирите възможност

да усмирите смръщената буря

на досегашната ви неприязън,

сами или със други да кроите

враждебни сговори против властта ни,

народа ни и нашата държава!

 

БОЛИНБРУК

Заклевам се!

 

МОУБРИ

                Аз също!

 

БОЛИНБРУК

                        Чуй ме, Норфък!

Съветвам те, макар твой враг — защото

ако не беше ни попречил кралят,

душата на единия от нас

летяла би във въздуха сега,

прокудена от тленната му плът,

тъй както тази съща плът сега е

прокудена от родния си край —

признай измяната си! Път те чака.

Хвърли от своя гръб, преди да тръгнеш,

товара на виновната си съвест!

 

МОУБРИ

Не, Болинбрук, ако съм аз изменник,

да бъде името ми заличено

от книгата на живите и, както

оттука съм прокуден, тъй да бъда

и от небето! Но какво си ти,

добре го знаем Господ, ти и аз

и страх ме е, че твърде скоро кралят

ще се разкае, че не ми е вярвал!

Прощавай, господарю! Вече няма

опасност да загубя пътя свой —

освен към къщи, вред ще бъде той!

 

РИЧАРД

Мой стари чичо Гонт, в огледалата

на твоите очи съзирам ясно

сърцето ти във скръб. Ликът ти блед

със четири години съкращава

престоя на сина ти във чужбина.

Шест зими разтопят ли своя сняг,

върни се вкъщи си, на всички драг!

 

БОЛИНБРУК

Със четири по-малко? Господарю,

лета и зими литват като миг

с едничък звук на кралския език!

 

ГОНТ

Благодаря на своя крал, загдето

заради мене срока на сина ми

скъсява с цели четири години,

но слабо ме съгрява туй, защото

преди оставащите шест години

да са сменили своите луни,

мъждукащият ми светилник, зная,

ще изхаби маслото си до края

и непризнаваща молби и речи,

Безоката Оназ ще ми попречи,

обвила ме във вечния си мрак,

лика на своя син да зърна пак!

 

РИЧАРД

Какво говориш? Век ти давам още!

 

ГОНТ

Уви, в това безсилна твойта мощ е:

ти мойте нощи можеш да крадеш,

но не една зора да ми дадеш;

да врязваш нови бръчки в мойто чело,

но не да спреш упорното им дело;

смъртта ми да решиш с едничко слово,

но не живот да ми дадеш отново!

 

РИЧАРД

Синът ти бе осъден от съвет,

във който взе участие и ти —

защо сега се мръщиш ми е чудно.

 

ГОНТ

Понявга вкусното се смила трудно.

Запитахте вий съдника студен —

да бяхте питали бащата в мен!

Мой син ако не беше — вижда Бог! —

аз нямаше да бъда толкоз строг,

ала от страх, пристрастен да не бъда,

сразих се сам със своята присъда.

А как слухтях от вас да чуя слово,

че съдя свойта родна кръв сурово,

ала езика ми не спряхте вие,

живота ми навеки да убие!

 

РИЧАРД

Прости се с него! Сбогом, Болинбрук!

За шест години си изгнан оттук!

 

ОМЪРЛ

Прощавай, братовчеде! И пиши ни,

отгдето и да си, през тез години!

 

ЛОРД-МАРШАЛЪТ

Не се сбогувам. С вас ще съм, додето

изпречи се пред коня ми морето.

 

ГОНТ

За друго ли пестиш речта си, сине,

та ням стоиш, когато те изпращат?

 

БОЛИНБРУК

Не я пестя, но е оскъдна тя,

когато трябват ми безчетни думи,

за да излея цялата си скръб!

 

ГОНТ

О, твойта ще е временна раздяла!

 

БОЛИНБРУК

Да, време на раздяла с радостта!

 

ГОНТ

Шест зими, сине, преминават бързо.

 

БОЛИНБРУК

Когато сме щастливи. Но в скръбта

е всеки ден по десет умножен!

 

ГОНТ

Ти казвай си: „Пътувам за забава!“

 

БОЛИНБРУК

Сърцето ми принудата ще знае

и ще въздъхва, чуло таз лъжа!

 

ГОНТ

Представяй си, че морният ти път е

чер плат, на който като драгоценност

ще блесне твойто връщане сред нас!

 

БОЛИНБРУК

По-скоро всяка крачка в този път

ще ми припомня колко съм далече

от свойте драгоценности най-мили.

И няма ли, с години сбирал опит

във работилницата на Скръбта,

да се похваля със това накрая,

че от чирак съм станал неин калфа?

 

ГОНТ

Разумният човек намира пристан

навсякъде под Божието слънце.

Вземи съвет от неизбежността —

учител като нея втори няма.

Кажи си, че ти краля си прокудил,

а не той — теб. Скръбта по-тежка става,

усети ли, че носим я нетвърдо.

Внуши си, че не си изгнан от краля,

а пратен си от мен да дириш чест;

или си представи, че чумен облак

надвиснал е над нас и ти си тръгнал

да търсиш другаде по-ведър климат;

предположи, че всичко туй, което

обичаш и скъпиш, е там, където

отиваш, не отдето си поел;

да бъдат птичките за теб свирачи,

тревата — под застлан на бална зала,

цветята в пътя ти — прекрасни дами,

а стъпките ти — лек приятен танц;

по-слабо хапе тягостната скръб,

когато с присмех й обърнем гръб!

 

БОЛИНБРУК

О, кой могъл би жар да носи в шепа,

представяйки си ледния Кавказ;

да притъпи глада си само с мисъл

за пиршество с отбрани ястия;

да легне гол във декемврийска пряспа,

въобразявайки си юлска жега?

Най-лоши рани прави злата скръб,

когато тъп е подлият й зъб!

 

ГОНТ

Ела, не стой така, мой сине мил!

Със твойта младост аз не бих скърбил.

 

БОЛИНБРУК

Тогава сбогом, Английо безценна,

любима майко и кърмачко моя,

аз още стъпвам върху твойта пръст,

но гдето и да съм, далеч от нея,

с английската си кръв ще се гордея!