Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Richard the Second, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Втора сцена

В дома на Йорк.

Влизат Йорк и Дукеса Йорк.

 

ДУКЕСАТА

Съпруже мой, когато преди малко

плачът прекъсна те, ти обеща ми

докрай да ми разкажеш как са влезли

двамината ни племенници в Лондон.

 

ЙОРК

Къде бях спрял?

 

ДУКЕСАТА

                На туй печално място,

където от прозорци и балкони

народът груб обсипвал с прах и смет

главата на крал Ричард.

 

ЙОРК

                        И така,

тъй както казах, Болинбрук, възседнал

немирен кон, познаващ сякаш своя

честолюбив ездач, с тържествен ход

прошества през града, докато всички

крещяха: „Да живее Болинбрук!“

Като че ли прозорците сами

приветстваха го — толкова лица

на стари и на млади се тълпяха

във рамките им, жадни да го зърнат;

стените, украсени със килими,

със багри сякаш викаха към него:

„Исус да те закриля, Болинбрук!“;

а гологлав, наляво и надясно

той кланяше се в отговор по-ниско

от шията на гордия си кон

и, казвайки: „Благодаря, земляци!“,

нататък отминаваше спокоен.

 

ДУКЕСАТА

А Ричард какво правеше, горкият?

 

ЙОРК

Ти знаеш, във театъра когато

напусне сцената любим актьор,

как следващият гледан е с прозявки

и слушан вяло; точно тъй и даже

със повече презрение народът

посрещна злополучния ни Ричард.

Не му извика никой: „Да живее!“,

с „Добре дошъл!“ не го приветства никой,

а всички хвърляха върху му пепел,

която той отърсваше от свойта

помазана глава, така красиво

усмихващ се през сълзи — във борба

между смирение и тежка болка, —

че ако Бог не беше вкаменил

за свои цели хорските сърца,

дори най-варварското между тях

се би смилило. Ала пред небето,

което в тези случки има роля,

смирено трябва да прегънем воля:

на Болинбрук аз свят обет съм дал

и той е пълновластният ми крал!

 

Влиза Омърл.

 

ДУКЕСАТА

Омърл пристига!

 

ЙОРК

                Беше той Омърл,

но вече зарад дружбата си с Ричард

лишен е от таз титла и от днеска

за теб ще е граф Рътланд[30]. В Парламента

гарант му станах аз, че ще е предан

към личността на новия ни крал.

 

ДУКЕСАТА

Добре дошъл, мой сине! Разкажи ни

кои са теменужките, които

красят деня на новата ни пролет?

 

ОМЪРЛ

Не зная и не искам да ги зная!

Не ми се ще сред тях да бъда, майко!

 

ЙОРК

Внимавай с пролетта, че току-виж,

те срязали, преди да разцъфтиш!

Във Оксфорд как е? Ще се състоят ли

турнирите и празненствата там?

 

ОМЪРЛ

Доколкото известно ми е — да.

 

ЙОРК

Узнах, че ще участвуваш във тях.

 

ОМЪРЛ

Да, бих желал, ако е рекъл Бог.

 

ЙОРК

Какъв е този шнур с печат, висящ

от пазвата ти?… Стой, защо бледнееш?

Я покажи!

 

ОМЪРЛ

        Неважна книжка, сър.

 

ЙОРК

Тогава всеки може да я види.

Повтарям, дай да видя туй писмо!

 

ОМЪРЛ

Покорно моля ви да ми простите!

Макар и да е нищо, имам свои

причини да не ща да го показвам.

 

ЙОРК

Пък аз причини имам, господинчо,

да искам да го видя! И веднага!

Боя се много…

 

ДУКЕСАТА

                От какво, съпруже?

Ще се окаже полица, която

подписал е навярно, за да блесне

на празненствата в ново облекло.

 

ЙОРК

Кой полици на себе си подписва?

А иначе защо ще е у него

това, с което сам се задължава?

Ти луда ли си, жено?… Дай, хлапако!

 

ОМЪРЛ

Не мога, извинете ме, милорд!

 

ЙОРК

Веднага дай го тука! Настоявам!

Измъква писмото от пазвата на Омърл и го прочита.

Предателство! Злодей! Подлец! Изменник!

 

ДУКЕСАТА

Съпруже, какво има?

 

ЙОРК

                Хей, слуги!

Седлайте коня ми! О, Боже мой,

какво мерзавство!

 

ДУКЕСАТА

                Обясни ми, мъжо!

 

ЙОРК

Ботушите ми! Конят ми! По-бързо!

Кълна се в свойта чест, живот и правда,

ще го предам!

 

ДУКЕСАТА

                Но за какво, кажи!

 

ЙОРК

Не се меси, глупачко!

 

ДУКЕСАТА

                        Ще се меся!…

Кажи какво е станало, Омърл?

 

ОМЪРЛ

Не бой се, майко — все ще го изкупя

с живота си.

 

ДУКЕСАТА

                С живота си?

 

ЙОРК

                По-бързо!

Ботушите ми! Тръгвам към двореца!

 

Влиза Прислужник, носещ ботуши.

 

ДУКЕСАТА

Омърл, защо стоиш като замаян?

Изритай го!… Пръждосвай се, негодник,

и да не съм те виждала в дома си!

 

ЙОРК

Подай ботушите ми, заповядах!

 

ДУКЕСАТА

Защо? Какво се готвиш да направиш?

Ще издадеш греха на своя син?

Друг имаме ли? Или може би

ще имаме? Не е ли мойто време

за майчинство преминало отдавна?

И искаш да ограбиш старостта ми

от щастието й? Да ме лишиш

от гордостта ми на щастлива майка?

Или не ти прилича? Не е твой?

 

ЙОРК

Безумна жено, искаш да укрием

тоз мрачен заговор? Дванайсет души

са разменили клетвени писма

като това ей тук, че ще убият

във Оксфорд краля!

 

ДУКЕСАТА

                Той не ще участва!

Ний няма да го пуснем! Какво общо

тогаз ще има с него таз хартийка?

 

ЙОРК

Махни се, старо, аз ще го предам,

дори да ми е син хиляда пъти!

 

ДУКЕСАТА

Да беше го родил във мъки ти,

не би бил толкова немилосърден!

Но аз отгатвам: ти ме подозираш

в съпружеска измяна и си мислиш,

че той е плод на друг, а не твой син.

О, мили Йорк, съпруже скъпи мой,

недей мисли така: та погледни го —

одрал е кожата ти, а на мене

и на рода ми не прилича никак

и пак обичам го!

 

ЙОРК

                Дръпни се, жено!

 

Излиза.

 

ДУКЕСАТА

Омърл, след него! Мятай се на коня!

Изпревари баща си и моли

за прошка краля още преди той

да е узнал за твоя грях от него!

И аз след тебе ще пристигна скоро.

Макар и стара, няма да остана

надире от баща ти; и от пода

не ще ме видиш да се вдигна ти,

докато Болинбрук не ти прости!

Върви! Лети!

 

Излизат.

Бележки

[30] „… за теб ще е граф Рътланд“ — Омърл значи е понижен от дук на граф.