Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (15)

Първа сцена

 

КРАЛИЦАТА

Оттук ще мине кралят, туй е пътят

към крепостта, издигната — за зло! —

от Юлий Цезар^[28], в чийто хладен камък

съпругът ми осъден е да гние

от този горделивец Болинбрук.

Да си отдъхнем… ако може в тази

страна на бунта да намери отдих

жената на законния й крал.

Но гледайте… или по-скоро не,

недейте гледа сладката ми роза

така повехнала!… Но, да, все пак

вдигнете поглед и я окъпете

в роса от жал, та пак да стане свежа!…

О, ти, развалина от пищна Троя!

Следа от слава! Гробница на Ричард!

Защо във теб, дворец, е гост провалът,

а пък триумфът е отседнал в кръчма?

 

РИЧАРД

Недей се съюзява, скъпа жено,

със мойта скръб, за да скъсите двете

живота ми. Привиквай, мила моя,

да считаш всичко минало за сън,

от който истината ни събужда

с вестта, че твоят Ричард е побратим

от днес до смърт на мрачната принуда.

Върви във Франция и постъпи

във някой манастир: тъй с благ живот

да си спечелим таз корона свята,

която изтървахме в суетата.

 

КРАЛИЦАТА

Какво? Нима е моят Ричард рухнал

не само в тялото, но и в ума?

Нима от власт е смъкнал Болинбрук

и разума ти; влязъл е насила

и в крепостта на твоето сърце?

Умиращият лъв, като не може

врага си да достигне, дращи с нокти

пръстта край себе си в безсилен гняв —

нима смирено ще понасяш ти

да те наказват като учениче

и ще целуваш пръчката с надежда,

че с туй ще вдъхнеш милост у врага,

ти, който лъв си, крал на зверовете?

 

РИЧАРД

Да, крал на зверове! Да бях аз имал

под свойта власт не само зверове,

щях още да съм крал щастлив над хора

Кралице бивша, Франция те чака,

кажи си, че умрял съм и че ти

прощаваш се със мен като с покойник.

През някоя безкрайна зимна нощ

седни край огъня със стари хора

и ги накарай те да ти разправят

печални разкази от старо време,

а после ти на тях пък разкажи

горчивата история за Ричард

и ги прати разплакани да спят,

додето от сълзите на главните

ще гасне огънят и те самите

ще се посипват с пепел и обличат

във черен цвят, за да оплачат с него

лишения от власт английски крал!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Милорд, пристигам да ви съобщя,

че Болинбрук е променил внезапно

решението си и ви изпраща

наместо в Тауър в Пъмфретския замък^[29].

За вас, госпожо, той е заповядал

да тръгнете за Франция веднага.

 

РИЧАРД

Нортъмбърланд, ти, стълбо, по която

към трона ми възлиза Болинбрук,

знай, няма да изминат много дни

и грозният ви грях, набрал, ще пръсне

заразата си вред. Ще мислиш ти,

дори и да получиш половина

от кралството, че малко ти е дал,

защото с твоя помощ взел е всичко;

а той ще мисли, че, бидейки майстор

в издигането на крале без право,

ти, даже при най-леката обида,

ще изнамериш начин да го смъкнеш

от неговия узурпиран трон.

При злите дружбата поражда страх,

страхът — ненавист, а ненавистта

довежда, знай, единия поне,

а често и двамината, до гибел!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

За мойте грехове не се грижете!

Сбогувайте се! Тръгвате веднага.

 

РИЧАРД

Разведен дважди! Злостни хора, вие

разтрогвате два мои свети брака:

със кралската корона и с жена ми!…

О, нека да развържа със целувка

обета между нас!… Но не, не бива,

защото със целувка той бе свързан.

Нортъмбърланд, разлъчвай ни! Аз тръгвам

към север, гдето болести и мраз

ще ме гнетят; а моята съпруга —

към Франция, отгдето дойде с блясък

и красота. Като помисля как

прекрасна като май изгря пред мен,

а трая като кратък зимен ден!

 

КРАЛИЦАТА (към Нортъмбърланд)

Нима така съпрузи се делят?

 

РИЧАРД

Да, дъх от дъх, любима, плът от плът!

 

КРАЛИЦАТА

Тогава изгонете ни и двама!

 

РИЧАРД

Е, да, но в туй за тях разумност няма.

 

КРАЛИЦАТА

Тогава с него ще вървя и аз!

 

РИЧАРД

За да ридаем заедно на глас?

Не, по-добре да плаче всеки сам:

аз тук за тебе, ти за мене там.

Върви, мери с въздишки своя път,

а вопли мойте крачки ще броят.

 

КРАЛИЦАТА

По-дълъг път, съпруже, чака мене

и повече сърцето ми ще стене!

 

РИЧАРД

На всяка крачка аз ще стена дваж

и тъй ще е еднакъв пътят наш.

Но стига сме ухажвали скръбта —

със нея в брак ще бъдем до смъртта.

Запушили устата си, ний нямо

да разменим сърца с целувки само: —

със тази тук ти давам свойто аз,

а твойто във замяна взимам с таз.

 

КРАЛИЦАТА

Не, дай ми мойто! Ще е тирания

да взема твойто и да го убия,

а свойто права съм да удуша

така, със стон, изтръгнат от душа!

 

РИЧАРД

Скръбта си глезим с тези думи леки.

Отново сбогом и прости навеки!