Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (14)

Първа сцена

 

БОЛИНБРУК

Да влезе Багот!

И тъй, свободно разкажи ни, Багот,

какво ти е известно за смъртта

на честния дук Глостър: кой внуши

на краля това кърваво злодейство

и кой собственоръчно го изпълни?

 

БАГОТ

Извикайте пред мене дук Омърл!

 

БОЛИНБРУК

Пред него застанете, братовчеде!

 

БАГОТ

Езикът ви, аз зная, дук Омърл,

от своите слова не се отмята.

В онези мрачни часове, когато

замисляше се гибелта на Глостър,

аз чух ви, като казвахте: „Нима е

ръката ми тъй къса, та от този

спокоен двор във Лондон да не стигне

до чичо ми в Кале!“ Освен това

сред много други приказки тогава

вий казахте, че бихте предпочели

да не получите хиляда фунта,

ако в замяна Болинбрук ще трябва

да се завърне в Англия; и, помня,

прибавихте, че той ако умре,

туй щяло да е щастие за нея.

 

ОМЪРЛ

Почтени принцове, английски знатни,

как трябва да отвърна на тогова?

Да унижа ли своята звезда,

наказвайки го във двубой на равни?

Не го ли сторя, ще оставя значи

честта си омърсена от езика

на тоз клеветник… Ето, аз ти хвърлям

залога си, с пет пръста подпечатващ

твърдението ми, че е за ада

душата ти, и казвам ти, че лъжеш,

и в Божи съд над теб ще го докажа,

макар да е кръвта ти недостойна

да багри благородния ми меч!

 

БОЛИНБРУК

Въздръж се, Багот! Няма да я вдигаш!

 

ОМЪРЛ

Бих искал тъй да ме е предизвикал

най-знатният сред вас, освен един!

 

ФИЦУОТЪР

Щом тъй държиш на ранга, дръж, Омърл,

от мен залог във отговор на твоя!

Заклевам се във слънцето, което

ми казва где си, че те чух със гордост

да заявяваш, че си бил причина

за гибелта на доблестния Глостър.

И двайсет пъти да го отречеш,

ще лъжеш пак и тази ти лъжа

със шпагата^[24] си аз ще я натикам

в сърцето, от което е излязла!

 

ОМЪРЛ

Не ще дочакаш това време, пъзльо!

 

ФИЦУОТЪР

Кълна се, бих желал да е сега!

 

ОМЪРЛ

За таз лъжа те чака ад, Фицуотър!

 

ПЪРСИ

Омърл, ти лъжеш! Той те обвинява

тъй честно, както ти без чест отричаш

вината си! Залога си ти хвърлям

и ще докажа в бой до сетен дъх,

че си лъжец! Вдигни го, ако смееш!

 

ОМЪРЛ

Ако не го направя, да изсъхне

ръката ми и нивга да не вдигне

над шлем на враг мъстително желязо!

 

ДРУГ ЛОРД

И аз, клетвопрестъпнико Омърл,

залог ти хвърлям и те обвинявам

във толкова лъжи, че ще е нужно,

за да ги кажа, да крещя цял ден

в слуха ти на предател! Ако смееш,

вдигни го и готви се за двубой!

 

ОМЪРЛ

Кой друг залага още? Честна дума,

играя срещу всички ви. Дух имам

за хиляди такива като вас!

 

СЪРИ

Милорд Фицуотър, помня този случай,

когато вий говорихте с Омърл.

 

ФИЦУОТЪР

И можете да бъдете свидетел,

че туй, което казвам, е правдиво.

 

СЪРИ

Лъжливо е, кълна се в небесата!

 

ФИЦУОТЪР

Ти лъжеш, Съри!

 

СЪРИ

                Ах, лъжлив хлапак,

тоз меч правдив от твоите лъжи

със зов за мъст така ще натежи,

че да мълчиш навек ще те изпрати

до млъкналия череп на баща ти.

На, ето ти залога ми! Вдигни го

и се готви за среща, ако смееш!

 

ФИЦУОТЪР

Как лудо шпориш буйното си конче!

Щом смея да живея, ям и дишам,

ще смея и да срещна един Съри

дори във най-безлюдната пустиня,

да го заплюя и да му извикам,

че лъже, лъже, лъже! Ето туй е

залогът ми, със който ще те вържа

към твойто наказание. Да няма

за мен напредък в новата ни власт,

ако, което казах за Омърл,

не е самата правда! Освен туй

за теб, Омърл, аз лично чух от Норфък,

изгнаника, че пратил си в Кале

двамина души да убият дука.

 

ОМЪРЛ

Кой тук ще ми услужи с ръкавица?…

На, хвърлям туй във знак, че Норфък лъже,

и в бой ще го докажа, ако бъде

повикан за проверка на честта!

 

БОЛИНБРУК

Тез разпри ще останат под залог,

додето Норфък бъде призован

и всячески — макар и наш противник —

възстановен във своите права.

Когато върне се, ще го подложим

на изпитание със дук Омърл.

 

ЕПИСКОПЪТ

Не ще настъпи никога тоз ден.

През своето изгнаничество Норфък

участва неведнъж във славни битки

под знамето на праведния кръст

против езичници, арапи, турци

за гроба свят на нашия Спасител,

додето, изтощен от ратен труд,

оттегли се в Италия и там

предаде — в град Венеция — плътта си

на ласкавата пръст на таз страна,

а пък душата си на своя вожд

Исус Христос, в чието благо войнство

се бе сражавал толкоз дълго време.

 

БОЛИНБРУК

Умрял е значи? Сигурен сте в туй?

 

ЕПИСКОПЪТ

Да, както в туй, милорд, че аз съм жив.

 

БОЛИНБРУК

Дано душата му намери мир

във лоното Аврамово! Милорди,

различията между вас остават

висящи под залог, додето кажем

кога ще бъде Господният съд.

 

ЙОРК

Велики Ланкастър, при теб ме праща

посраменият Ричард, който сам

посочва тебе за наследник свой

и светия си скиптър драговолно

полага в твойта царствена ръка.

Възлез на трона, който той опразни,

и да живее в мир и здраве Хенри,

по ред четвърти!

 

БОЛИНБРУК

                В името на Бога

възлизам на английския престол!

 

ЕПИСКОПЪТ

За Бога, спрете!

Най-малък в тази среща на князе,

от мен все пак най-много се изисква

да казвам правдата. Ако един

в туй ваше благородно общество

би бил така висок по благородство,

че съдия на Ричарда да бъде,

туй благородство би го отклонило

от този толкова безбожен грях.

Кой поданик на краля има право

да съди краля си? А кой от вас

не е тук кралски поданик? Не съдим

дори крадеца, заловен на място,

във негово отсъствие — тогава

възможно ли е образът на Бога,

наместникът, представителят Божи,

венчан, помазан, осветен отгоре,

да бъде съден от подвластни нему,

и то задочно? Боже опази,

в държава християнска християни

да сторят тъй омразно, черно дело!

Пред вас говори поданик, подбуден

от Господа да брани своя крал.

Лорд Херфорд, тук наречен крал от вас,

изменник е към своя собствен крал

и ако вий възложите венеца

върху главата му, ще ви предскажа,

че тази пръст ще бъде напоена

с английска кръв и бъдни векове

ще стенат от проклетото ви дело!

Мирът ще спи при турци и неверни,

а неговата люлка тук ще друсат

размирици и кървави войни;

брат с брата, племе с племе ще се бият

и ще бушуват бунт, безреда, ужас

в страната ни, додето нарекат я

„поле на черепи“, „Голгота^[25] нова“!

Разцепите ли кралския ни род

на дом и дом, от туй ще произлезе

най-грозното злощастие, което

нападало е нашата страна —

не го допускайте, не го правете,

осуетете го, ако не щете

да ви кълнат за своята беда

чадата ви и техните чада!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Отлично, сър! Говорихте добре

и за труда ви аз ви обвинявам

в предателство към трона… Лорд Уестминстър,

пазете го добре, додето бъде

извикан пред съда ни! А сега

предлагам да приемем туй, което

желаят общините.

 

БОЛИНБРУК

                Нека бъде

повикан Ричард, за да се откаже

пред всички от престола, та да няма

съмнения!

 

ЙОРК

                Ще ида аз за него.

 

БОЛИНБРУК (към Омърл и Съри)

Вий, задържаните, си намерете

гаранти до проверката в двубой!…

На обичта ви ний дължим не много

и помощ не очаквахме от вас.

 

РИЧАРД

О, аз нещастният! Защо ме карат

пред крал да се явявам, преди още

да съм отхвърлил кралските си мисли?

Аз още не умея да лаская

гръбнак да гъна и да коленича.

Да бяха дали време на Скръбта

да ме научи малко на покорност!

Но тез лица аз помня ги добре.

Не бяха ли те мои и не ме ли

приветстваха със гръмко „Да живее!“?

И със Христос бе тъй, но верни нему

останаха дванайсет без един,

а пък на мен един не ми остана

между дванайсет хиляди. Ужасно!

Но тъй да бъде!… „Боже, пази краля!“

Отвръщайте „Амин“!… Нима ще трябва

да бъда тук и псалт освен свещеник?

Добре, отново: „Боже, пази краля!“

(Макар че той от трона ми ме сваля!)

и все таки „Амин!“ (Ако пред Бога

да нося тази титла още мога!)…

Защо сте искали да дойда тук?

 

ЙОРК

За да извършиш доброволно туй,

което уморената ти власт

подсказа ти: корона и престол

да предадеш на Хенри Болинбрук.

 

РИЧАРД

Подайте ми короната!… Така!…

Вий, братовчеде, дръжте я оттук,

а аз — оттук. Сега прилича тя

на кладенец, във който се издигат

и спускат две ведра; във всеки миг

едното се люлее празно горе,

а другото — на дъното — се пълни.

Туй аз съм, дето долу сълзи пие,

а туй, което качва се, сте вие.

 

БОЛИНБРУК

Разбрах, че се отричате, все пак.

 

РИЧАРД

От трона — да, но от скръбта си — как?

Вий взимате от мен корона, слава;

но мойта скръб под моя власт остава.

 

БОЛИНБРУК

Прехвърляйки властта си върху мен,

ще бъдете от грижи облекчен.

 

РИЧАРД

Не, туй, че върху вас ще легне бреме,

от мойте грижи драм не ще отнеме;

различна мисъл вас и мене движи,

различно ни тежат различни грижи —

за минала безгрижност мойта плаща,

на нови бъдни грижи плод е вашта;

така че, от короната лишен,

аз пак ще чувствам грижите й в мен.

 

БОЛИНБРУК

Отричате ли се? Кажете ясно!

 

РИЧАРД

Да… Не… Не… Да… Но щом съм нищо аз

какво ли значи „не“-то ми тогаз?

Да, да, отричам се… И гледай как

сам себе си ще срина: аз ти давам

от своята глава туй златно бреме,

от своята ръка — тоз тежък скиптър,

от своето сърце — таз властна гордост,

сам свойто свято миро с плач отмивам,

сам своята корона кралска свалям,

сам своето могъщество отричам,

сам всички вас от дълг освобождавам;

отхвърлям всяка обредност и пищност,

отказвам се от замъци и ренти,

отменям всички укази, закони,

постановления със моя подпис.

Предалите ме Господ да прости,

а теб да пази да ги нямаш ти;

да стори мене, нищия, доволен

и радостен — теб, който си охолен;

ти трона ми да имаш дълго време,

а мене гробът скоро да приеме —

и тъй царувай, Хенри, дълги дни!

Всевишни Боже, краля ни храни!…

Да трябва още нещо?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Много малко:

да прочетете списъка на всички

закононарушения, с които

вий, заедно със своите приближени,

сте увредили нашата страна —

това, за да узнаят всички в нея,

че справедливо сте свален от трона.

 

РИЧАРД

Необходимо ли е? Нима трябва

да размотавам всичките си грешки

и лудости? Добри Нортъмбърланд,

ако записвал беше някой твойте

простъпки върху грешната земя,

не би ли чувствал срам да ги излагаш

пред толкова високо общество?

Нали, ако го сториш, в своя списък

ще срещнеш ти една ужасна точка —

за смъкване на крал, избран от Бога,

и стъпкване на свят обет, — която

във Божията книга, знай, ще бъде

белязана с най-черното мастило!

Да, всички вий, които тук седите

и гледате ме как се мъча, хапан

от срам и болка… въпреки че някой

като Пилат^[26] измива си ръцете

със външно състрадание… но вие,

Пилати, ме предадохте на кръста

и няма да очистите греха си

със миене!…

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Милорд, четете, моля! Няма време!

 

РИЧАРД

Очите ми не виждат от сълзи,

но заслепени чак дотам не са,

че да не видят тука една шайка

мерзавци и предатели! Да, даже

към себе си като погледна, виждам

и себе си предател като вас,

защото съгласих се тук да бъде

от краля снета кралската порфира,

честта му — смачкана, властта — осмяна,

величието му — опозорено,

и той самият — принизен до ранга

на долен поданик и прост селяк!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Повтарям ви отново, господарю…

 

РИЧАРД

Не съм ни твой, ни ничий господар,

наглецо горд! Каквито титли имах,

отнети са ми вече, та дори

и името ми, в купела дарено,

и то е чуждо^[27]! О, печален ден,

от толкова години да живея

и да не зная кой съм! Ако можех

да бъда снежна статуя на крал

под слънцето на Болинбрук, та бързо

да се стопя и стана на вода!

Кралю великодушни — макар малко

това величие да ме души! —

ако във Англия ценят се още

желанията ми, ще те помоля

да ми услужи някой с огледало —

бих искал да се видя как изглеждам,

оголен от могъщество и власт.

 

БОЛИНБРУК

Кажете там да донесат едно!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Додето дойдат, прочетете туй!

 

РИЧАРД

Не ме измъчвай, дяволе проклет —

все още не съм в ада!

 

БОЛИНБРУК

                        Оставете!

И тъй ще мине, лорд Нортъмбърланд.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Ще бъдат недоволни общините.

 

РИЧАРД

На общините аз ще прочета

от списъка на свойте грехове

достатъчно, когато го разгъна

във себе си самия. Той е тук.

Подай ми го, да се огледам в него!…

Не съм се сбръчкал, колкото очаквах.

По туй лице скръбта да е нанесла

тъй много удари, без то да носи

следа от тях? Ласкаещо стъкло,

като придворен във щастливи дни

ти мамиш ме! Това ли бе лицето,

което всеки ден под своя покрив

посрещаше за пир безбройни гости?

Това ли беше гордото, което,

подобно слънце, караше да мига

тоз, който го погледнеше; което

със толкоз глупости се отличи,

че най-накрая се обезличи?

Чуплива слава има този лик

и като нея трае само миг…

… на, ето го на хиляди парченца!

Вникни в поуката на таз шега,

кралю смълчани, казва тя как бързо

скръбта се справя с нашите лица.

 

БОЛИНБРУК

В тоз случай само сянка от скръбта ви

със сянка от лицето ви се справи.

 

РИЧАРД

Как? „Сянка от скръбта ми“! Да помислим!

Напълно вярно: мойта скръб е скрита

в гръдта ми тук, а този стон и хленч

е само сянка от онуй, което

невидимо и мълчаливо къса

душата ми. Благодаря, кралю,

загдето си тъй щедър, че не само

доставяш ми причини да скърбя,

но и ме учиш как да ги оплаквам!

Ще ти поискам нещо и с това

оставям те. Дали ще го получа?

 

БОЛИНБРУК

Кажете го, достойни братовчеде!

 

РИЧАРД

„Достойни братовчеде?“ Явно вече

съм по-голям от крал; защото мойте

ласкатели, когато бях на трона,

ми бяха поданици, а сега,

когато аз съм поданик, сам кралят

ласкае ме. Но щом съм тъй голям,

не е необходимо да те моля.

 

БОЛИНБРУК

Тогава искай!

 

РИЧАРД

                И ще го получа?

 

БОЛИНБРУК

Ще го получиш.

 

РИЧАРД

                Искам да си ида.

 

БОЛИНБРУК

Къде?

 

РИЧАРД

                Където щеш — далеч от теб!

 

БОЛИНБРУК

Да бъде! Придружете го във Тауър!

 

РИЧАРД

Издигат се, когато слиза кралят,

а с име „придружители“ се хвалят!

 

БОЛИНБРУК

Ще бъде коронясването в сряда.

Милорди, пригответе се за него!

 

АБАТЪТ

Прискърбно зрелище!

 

ЕПИСКОПЪТ

                Тепърва иде

прискърбното: за внуците след нас

ще бъде трън в сърцето този час!

 

ОМЪРЛ

Свети отци, не знаете ли начин

да смъкнем някак тоз насилник мрачен?

 

АБАТЪТ

Милорд, за да ви кажа мисълта си,

пред святото причастие ще трябва

да ми дадете дума, че не само

не ще ме издадете, но и строго

ще ми се подчинявате. Аз виждам

сълзи в очите ви. Елате с нас!

Ще поговорим вкъщи, на вечеря,

и нещо, знам, за вас ще изнамеря!