Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (13)

Четвърта сцена

 

КРАЛИЦАТА

Какво ще ми предложите, девойки,

за да разсея тежките си грижи?

 

ДАМА

На кегли да играем!

 

КРАЛИЦАТА

О, те ще ми напомнят, че животът

е само удари и че съдбата

търкаля злополуките към мен!

 

ДАМА

Тогаз да потанцуваме!

 

КРАЛИЦАТА

В размерен такт не мога да подскачам,

когато на сърцето ми тежи

безмерна мъка. Измислете друго!

 

ДАМА

Да ви разкажем приказка?

 

КРАЛИЦАТА

                        Каква?

Печална или весела?

 

ДАМА

                        Каквато

поиска ваша милост.

 

КРАЛИЦАТА

                Милостта ми

не иска никаква. Защо ми трябва?

Ако е весела, ще ми припомни

за радостта, която тъй ми липсва;

ако е тъжна, ще подсили само

скръбта, която имам и без туй.

А да се мъча с туй, което имам,

е тъй без смисъл, както е без полза

да плача по онуй, което нямам.

 

ДАМА

Тогаз ще ви попея!

 

КРАЛИЦАТА

                Значи имаш

причина за това. Ала за мен

ще бъде по-добре, ако поплачеш.

 

ДАМА

Ще ви поплача, щом плачът помага.

 

КРАЛИЦАТА

Ако помагаше, бих пяла вече,

без сълзи да съм искала от теб.

Но вижте, градинарите пристигат.

Елате да се скрием в храсталака —

залагам своята злочестина

за пликче със топлийки, че обсъждат

държавните въпроси. Пред промени

туй прави всеки срещнат — второ зло,

преди голямото да е дошло!

 

ГРАДИНАРЯТ (към единия помощник)

Иди вържи повисналите клони

на зарзалата там, че виж ги как,

като разпуснати деца — баща си,

огъват ствола й под тежестта

на свойте разходи. С два-три пръта

отдолу ги подпри!

                А ти в туй време,

като палач, без жалост изсечи

главите на нахалните ластари,

които прекалено са израсли —

във нашата държава всички трябва

да бъдат равни. А пък аз ще ида

да чистя плевелите, дето смучат

храната на полезните цветя.

 

ПОМОЩНИК

Защо в кръга на тоя плет ний трябва,

поддържайки порядък, мярка, форма,

да правим сякаш малък образец

на мъдро управлявана държава,

когато в защитената с морета

градина на страната ни лехите

са в бурени, цветята — задушени,

овошките — болнави, плетовете —

полегнали, и всичко, що е плодно —

гъмжащо от гъсеници?

 

ГРАДИНАРЯТ

                        Мълчи!

Виновникът за таз безредна пролет

навлезе в своя тъжен листопад.

Зловредните пълзуни, на които

той даваше опора с мисълта,

че те укрепват неговия ствол,

го задушиха. Ала Болинбрук

изтръгна ги и тримата от корен.

Вий знаете ги: Уилтшир, Буши, Грийн.

 

ПОМОЩНИК

Убити ли са?

 

ГРАДИНАРЯТ

                Да. Освен това

пленил е разточителния крал.

Печално е, че той не обработи

страната си тъй, както ние с вас —

градината си тук: щом стане време,

ний мъдро правим нарези в кората

на плодните дръвчета, тъй че те

да не пострадат от излишен сок;

да бе постъпвал като нас и той,

сега би носил своята корона,

която от безгрижни часове

изглежда е на път да изтърве.

 

ПОМОЩНИК

Дали ще го свалят от трона, а?

 

ГРАДИНАРЯТ

Той вече е снизен, а и свален

ще бъде сигурно. Един приятел

на стария дук Йорк получил снощи,

така разбрах, писмо със черни вести.

 

КРАЛИЦАТА

О, сякаш съм притискана във стеги,

за да говоря!

Ти, старецо по-вехт и от Адама,

защо не чоплиш своята градина,

ами си седнал със език просташки

да носиш неприятни новини?

Кой змий и коя Ева съблазни те

да сториш този втори смъртен грях?

Защо твърдиш, че кралят бил свален?

Как дръзваш ти, къс глина, да предричаш

провала му? Къде, кога и как

си чул вестта си? Клетнико, приказвай!

 

ГРАДИНАРЯТ

Мадам, вестта ми и на мен горчи,

но туй, което чули сте, е вярно.

Крал Ричард е пленен от Болинбрук

и двете им съдби са на везни:

на блюдото на вашия съпруг

е той с две-три нищожества, които

по-лек го правят само; Болинбрук,

напротив, има себе си и всички

английски лордове и с тоз превес

е сигурно, че ще надтегне краля.

Вървете в Лондон, лично проверете!

Аз казвам туй, което знайно вред е.

 

КРАЛИЦАТА

Нещастие, тъй бързо в своя бяг,

нали вестта ти мен засяга първа —

защо последна чувам я? Навярно,

за да ти пазя мъката най-дълго…

Към Лондон, мили! Тръгвайте след мен,

да срещнем своя крал опечален!

Нима затуй родила съм се тук,

триумфа да крася на Болинбрук?…

Проклет да си, носачо на злини,

каквото посадиш, да не кълни!

 

ГРАДИНАРЯТ

Изкуството си бих пожертвал, драга,

да знаех, че това ще ти помага!…

Тук, в таз леха, сълзици ще засея,

защото тя сълза пророни в нея,

и ще река на своя праправнук:

„Веднъж една кралица плака тук.“