Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (2)

Първа сцена

 

КРАЛ ДЖОН

Е, Шатийон, какво от нас желае

французкият ни брат?

 

ШАТИЙОН

                Това след поздрав

французкият владетел заявява

на самозвания английски крал…

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

„На самозвания“ — добро начало!

 

КРАЛ ДЖОН

Мълчете, драга майко! Да го чуем!

 

ШАТИЙОН

Крал Филип със правата на Артур

Плантадженет^[1], сина на Джефри, твоя

покоен брат, желае да му върнеш

тоз остров с областите Поатие,

Ирландия, Анжу, Турен и Мен^[2],

като положиш меча, с който властваш

над гореизброените земи,

в ръката на Артур, законен крал.

 

КРАЛ ДЖОН

Какво ще следва, ако му откажем?

 

ШАТИЙОН

Война жестока и кръвопролитна,

която със принуда ще му върне

с принуда присвоените права!

 

КРАЛ ДЖОН

Ний имаме за него кръв за кръв,

принуда за принуда. Тъй кажи му!

 

ШАТИЙОН

Тогава той чрез мене обявява

война на Англия — последна степен

на мойте пълномощия пред вас.

 

КРАЛ ДЖОН

Приемаме войната му. Върви!

Като светкавица лети към него,

защото той, миг след като те види,

ще чуе гръмотевичния тътен

на нашите оръдия. Пътувай

и, протръбил гнева ни във слуха му,

стани самият ти поличба страшна

за вашето крушение!… Лорд Пембрук,

разпоредете се да се изпрати

с конвой и почит!… Сбогом, Шатийон!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Видя ли, синко! Казвах ли ти аз,

че тая пакостна жена Констанс

не ще миряса, докато не вдигне

не Франция — цял свят, за да наложи

над Англия правата на сина си?

Със преговори можеше да бъде

спокойно уредено туй, което

две мощни кралства днес ще предоставят

на изхода от кървавия сблъсък.

 

КРАЛ ДЖОН

Правата ми и силата са с нас!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Добре че силата ти по е силна,

отколкото правата ти, че инак

сме зле и двамата! Но туй, което

гласът на съвестта ми ти шепти,

ще знаем само Господ, аз и ти!

 

ЕСЕКС

Кралю, до вашия върховен съд

дошъл е от провинцията спор,

от който по-заплетен не съм срещал.

Да пусна ли страните?

 

КРАЛ ДЖОН

                Нека влязат!…

Абатствата и черквите ще плащат

военните ни разходи.

                Ти кой си?

 

БАСТАРДЪТ

Дворянин, верен поданик на трона,

роден в Нортхамптъншир и първи син —

по моему — на Робърт Фокънбридж,

войник, когото в рицарство въздигна

за храбростта му щедрата десница

на Лъвското сърце.

 

КРАЛ ДЖОН

                А кой си ти?

 

РОБЪРТ

Аз син съм и наследник с пълно право

на този същи Робърт Фокънбридж.

 

КРАЛ ДЖОН

Как може той да му е първи син,

а ти — наследник? Трябва да не сте

от съща майка!

 

БАСТАРДЪТ

                Майката е съща —

това е всеизвестно, господарю;

и от един баща сме според мен,

но за последното ще ви отправя

към Бога и към майка си. Аз лично

съмнявам се в това, тъй както прав е

да се съмнява всеки син на смъртна.

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Простако недодялан, засрами се!

С туй свое подозрение ти хвърляш

петно върху честта на свойта майка!

 

БАСТАРДЪТ

Кой, аз, мадам? Та то не ползва мен!

Не аз, а моят брат я обвинява

и прав ако излезе, ще ме мине

с петстотин фунта ежегоден доход!

Опазил Бог честта й и земите,

които ми се падат!

 

КРАЛ ДЖОН

                Прям език!

А той защо, макар по-млад от тебе,

оспорва твойто право на наследство?

 

БАСТАРДЪТ

Не знам защо освен за да го вземе!

Веднъж ми каза, че съм чуждо семе,

и туй дали съм по закон заченат

на съвестта на майка си оставям,

ала дали заченат съм добре —

хвала на който ме е майсторил! —

по тоз въпрос вий сам, кралю, съдете,

като сравните моите черти

със неговите. Ако татко Робърт

ни е направил двамата и брат ми

в лицето има прилика със него,

благодаря ти, татко, на колене,

че своя лик не си предал на мене!

 

КРАЛ ДЖОН

Какъв безумец ни е пратил Господ!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Прилича ми на Лъвското сърце

в лицето и във говора. Я виж го,

не ти ли спомня едрият му ръст

телосложението на сина ми?

 

КРАЛ ДЖОН

Огледах го отвред — същински Ричард!…

Сега да чуем тебе: с какво право

посягаш към наследството на брат си?

 

БАСТАРДЪТ

С това едничко, че е наследил

профила на баща ми. Със едно

полулице като на грош изтрит,

лице той има да ми иска цяло

наследство бащино. Един сив грош

на стойност петстотин годишни фунта!

 

РОБЪРТ

Кралю, когато бил е жив баща ми,

използвал го е брат ви много често…

 

БАСТАРДЪТ

С туй няма да ми вземеш ти земите —

как майка ми използвал е, разказвай!

 

РОБЪРТ

… и във Германия веднъж го пратил

като посланик, за да преговаря

със императора по твърде важни

въпроси на онези времена.

Във негово отсъствие крал Ричард

отседнал у дома му и, червя се

да ви разправям как е преуспял,

но истината е, че, както чул съм

с ушите си баща ми да го казва,

безбройни мили по море и суша

разделяли са двамата съпрузи,

когато този весел господин

е бил заченат. Той на смъртно ложе

със завещание на мен остави

земите си и твърдо се закле,

издъхвайки, че тоя веселяк

е син на майка ми, но не и негов;

защото, ако бил е, то света

е трябвало да е видял предсрочно

с петнайсет седмици. Затуй, кралю,

да ми дадеш земите му те моля

в съгласие със бащината воля!

 

КРАЛ ДЖОН

Според закона брат ти е законен:

жената на баща ти е била

във брак, когато той се е родил,

и тя виновна е, ако била е

невярна нему, ала таз опасност

приема, женейки се, всеки мъж.

Нима могъл би брат ми, ако той

наистина е вложил труд в тогова,

да се наложи, в случай че би искал

да бъде той признат за негов син?

Против цял свят баща ти отстоял би

правата си над туй теле, родено

от неговата крава. И така

ни брат ми би могъл да го получи,

макар да би бил негов, ни баща му

от него би могъл да се откаже,

дори да би бил чужд; затуй, при все че

синът на майка ни е породил

наследник за баща ти, тоз наследник

ще вземе твойте бащини земи.

 

РОБЪРТ

И на баща ми волята нима

без мощ е от наследство да лиши

тоз син на друг?

 

БАСТАРДЪТ

                Да, както според мене

била е тя без мощ да го зачене!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Какво би искал: да си Фокънбридж

и да владееш своето наследство

с характера и образа на брат си

или да бъдеш знаен като син

на Лъвското сърце и да владееш

тоз облик свой без нито длан земя?

 

БАСТАРДЪТ

Госпожо, ако бяхме си сменили

със брат ми външностите и сега

бях с неговите лик и тяло, тоест

със тези на нещастния сър Робърт,

и имах две тръстики за нозе

и препарирани змиорки вместо

тез две ръце и лик тъй сух и тънък,

че да не мога с роза зад ухо

да се разходя, без да чуя: „Вижте,

монетка от три фартинга с крака^[4]!“,

да, ако бях такъв и бяха мои

земите на сър Робърт, срещу туй,

от място да не мръдна, ако в миг

не бих му върнал всичко до чифлик —

не ща да сменям мъжкия си лик

за тази мутра на меланхолик!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Харесваш ми! Готов ли си веднага

наследството си да прехвърлиш нему

и тръгнеш с мен? От днес войник съм аз

и походът към Франция ме чака!

 

БАСТАРДЪТ

Аз грабвам своя жребий, а ти, братко,

наследството вземи, да ти е сладко!

Макар петстотин фунта да ти дава,

не струваш пени с муцуна такава!…

Мадам, ще ви последвам и в смъртта!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Не, по-добре да ме предшестваш в нея!

 

БАСТАРДЪТ

На село главните минават първи!

 

КРАЛ ДЖОН

А как се казваш?

 

БАСТАРДЪТ

                Филип, господарю.

А после вместо презиме: „синът на…“

Изобщо тя ще бъде една мътна!

 

КРАЛ ДЖОН

От днес ще носиш името, младежо,

на оногова, чийто образ носиш.

Коленичи пред мен и занапред

бъди сър Ричард и Плантадженет!

 

БАСТАРДЪТ

Ръка подай ми, полубратко мой,

и всеки да поеме пътя свой —

получихме от своите бащи:

аз — висша чест; земя богата — ти.

Когато са ме правили, добре че

старикът Фокънбридж е бил далече!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Плантадженетът чувства се! Помни,

че отсега съм твоя баба, Ричард!

 

БАСТАРДЪТ

Признавам, че не е по правилата,

но щом не пускат, влизаш през мазето;

когато пипнеш нещо в тъмнината,

щом в джоба ти е, няма „Как е взето?“.

Успехът оправдава всеки начин

и аз съм аз, макар и извънбрачен!

 

КРАЛ ДЖОН

Пътувай, Фокънбридж! Ти взе, което

ти беше, чифликчийо, на сърцето —

един безземлен рицар съумя

богат да те направи със земя!…

Да тръгваме! Към Франция, мадам!

И тебе, Ричард, слава чака там!

 

БАСТАРДЪТ

Прощавай, братко, и щастлив живот,

понеже си на честно ложе плод!

Издигнах се на педя чест във ранга,

но нямам педя пасбище в полето…

Но нищо, затова пък вече мога

от всяка Пол и да направя „лейди“.

„Добър ви ден, сър Ричард!“ — „Здрасти, драги!“ —

и ако Джордж е, ще му кажа „Питър“,

защото всеки новоблагородник,

известно е, забравя имената —

да ги запомня, би било проява

на близост, неподхождаща за него

при новия му ранг! Да си представим:

поканил съм в дома си на обяд

изтънчен пътешественик и той

изважда зъбочистка и се чопли

във тон със модата, а моя милост,

натъпкал рицарския си стомах,

си смуква тъй, по нашенски, зъбите

и почва, пооблегнал се на лакът:

— Любезни господине, дали бихте…

И отговорът, като във буквара,

пристига бърз: — Но, драги господине,

за мене ще е радост… — На което

се отговаря: — Радостта е моя!…

И тъй, додето се установи

чия е тя и гостът дорде схване

какво го питам, и ме поразходи

из разни Алпи, разни Апенини

и разни реки По, все по и по

ни става ясно, че не ще е зле

да се постави нещо за вечеря…

И тоз изискан начин на живот е

необходим, за който се стреми

нагоре като мен, защото, щом

не спазваш формите му на учтивост,

не си законен син на своя век;

пък аз и без това съм незаконен,

и то не само за това, че имам

издаващи ме реч, обноски, герб^[5],

но и защото чувствам неохота

да храня свойте ближни със яда

на сладкото ласкателство — изкуство,

което, без да искам сам да мамя,

за да не бъда мамен сам, все пак

ще трябва да изуча, тъй като

постлан е с него пътят ми нагоре…

Ала каква е тази пощальонка

във дрехи за езда? Нима си няма

съпруг, за да надува рог пред нея?

Как? Майка ми?… Здравейте, мила майко!

Какво ви носи тук с такава спешност?

 

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Къде е тоз негодник, брат ти, който

честта ми погнал е като ловец?

 

БАСТАРДЪТ

Кой? Брат ми Робърт? Великанът Колбранд^[6]?

Синът могъщ на стария сър Робърт?

За него ли ме питате, мадам?

 

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

За него, да, нахални момчурляко!

Какво „сър Робърт“? За какво намекваш?

Ти негов син си, както е и той!

 

БАСТАРДЪТ

Бъди добър, излез за малко, Джеймс!

 

ГЪРНИ

Ще чакам вънка, господарю Филип!

 

БАСТАРДЪТ

На баба си ще викаш „Филип“ вече!

За тебе има новости, Джеймс Гърни!

Не съм аз син на стария сър Робърт.

Той, майко, би могъл да изяде

дела си в мен навръх Разпети петък,

без грях да стори! Бедният сър Робърт

май мъчно би могъл да ме направи —

ний знаем с тебе колко е бил майстор.

Така че на кого дължа туй тяло?

Сър Робърт, майчице, не е помагал,

когато се е ваял тоя крак!

 

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Нима си в съзаклятие със брат си

и ти, във чийто личен интерес е

да браниш мойта чест? Как смееш тъй

да хвърляш кал по майка си, селяко!

 

БАСТАРДЪТ

Не, рицар, рицар! Като Базилиско^[7]!

Сам кралят с меча си ме посвети!

Сър Робърт не е вече мой баща.

Отрекох се от него и от всичко:

земя, законност и фамилно име!

Затуй кажи ми: кой е мой баща?

Дано е мъж на място! Кой е, казвай!

 

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Нима си се отрекъл от рода

на Фокънбридж?

 

БАСТАРДЪТ

                Като от Сатаната!

 

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Тогава ще ти кажа: твой баща е

самият Ричард Лъвското сърце.

Подир обсада пламенна и дълга

аз пуснах го в леглото на мъжа си.

Не ме съди ти, плод на моя грях,

че на такава мощ не удържах!

 

БАСТАРДЪТ

Заклевам се във светлината, майко,

да трябваше сега да ме зачеваш,

не бих поискал никой друг баща!

На тоя свят известни грехове

простими са и твоят е от тях:

не е бил той роден от лека мисъл —

налагало се е да отдадеш

сърцето си като васалска дан

на всемогъщата любов у оня,

с чиято несравнима мъжка сила

лъвът не е успял да се пребори,

за да опази своето сърце

от кралската му хватка^[8]! За тоз, който

сърца на лъвове с ръка изтръгва,

са лесна плячка женските сърца!

Благодаря ти, майко, че такъв

баща аз имам със сърце на лъв!

Тоз, който те осъди, с таз му реч

във ада ще го прати моят меч!

Ела да чуеш от рода на Ричард,

че да му кажеш „не“ било би грях.

И ако някои това отричат,

лъжци са те и аз не съм от тях!