Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (11)

Първа сцена

 

КРАЛ ДЖОН (дава на Пандулф короната си)

Предавам във ръцете ви кръга

на свойта слава!

 

ПАНДУЛФ (връща на краля короната му)

                Връщам ви отново

от името на папата като

дарение на висшата му власт

тоз символ на държавна суверенност!

 

КРАЛ ДЖОН

Сега съгласно дадената дума

идете при французите и бързо

осуетете със властта на Рим

напредването им, дорде е време!

Васалните ни лордове са вече

в открит метеж, а простият народ,

покорството към краля си забравил,

във преданост и обич се кълне

на чужда кръв и чуждоземен скиптър.

Едничък вие можете да спрете

това разливане на вредни влаги

по тялото на нашата държава.

Побързайте! Такава бурна болест

изисква спешен цяр, без който може

да доведе до сигурен разпад!

 

ПАНДУЛФ

Раздуха мойта реч тез гневни вихри,

когато вий отхвърлихте властта

на Негово Светейшество; и днес,

понеже се разкайвате, пак тя

ще пръсне облаците и ще върне

над вашата страна доброто време.

В замяна на обета ви към Рим

аз днес, на Възнесение Христово,

ще убедя — помнете тази дата! —

французите да прекратят войната!

 

КРАЛ ДЖОН

Нима сме Възнесение? Пророкът

бе казал, че на тоз ден до обяд

короната си щял съм да положа.

И ето че за миг това се сбъдна.

Добре че сторих го по своя воля,

а не насила, както си представях!

 

БАСТАРДЪТ

Цял Кент е във ръцете на врага,

като изключим замъка на Довър.

Дофинът със войската си е бил

приет във Лондон като чакан гост,

а лордовете ви търчат към него

да му предлагат вярната си служба

и в пълен смут насам-натам се лутат

малцината донякъде със вас.

 

КРАЛ ДЖОН

Нима от лордовете ни един

не се завърна, след като узнаха,

че малкият Артур не е убит?

 

БАСТАРДЪТ

Трупа му те намериха захвърлен

като ковчеже празно, от което

ръка проклета беше похитила

сияещия накит на живота.

 

КРАЛ ДЖОН

А Хюбърт ме измами, че бил жив!

 

БАСТАРДЪТ

Самият той е вярвал във това.

Но не, не клюмвайте! Не бива тъй

да бъдете унил! Велик бъдете

на дело, както бяхте в мисълта си!

Не давайте на хората да видят,

че страх и неувереност владеят

владетеля! Бъдете, господарю,

мъжествен в това време за мъже!

Заплахата срещнете със заплаха,

гнева със гняв и ужаса със ужас,

та малките — които неотстъпно

се водят по великите, — видели

високия ви пример, да израснат

и те високо и да облекат

във ризница от храброст свойта гръд!

Напред! И засияйте като Марс,

решил да украси със своя блясък

сражение на смъртни! Смело в битка!

Бъдете храбър и самоуверен!

Ще ги допуснем ли дотук да мушкат

лъва в бърлогата му, да го карат

във нея да трепери? Не дай, Боже!

Срещнете враговете си далече

от своите врати и на открито

вкопчете се със тях във страшен бой!

 

КРАЛ ДЖОН

Аз имах среща с папския легат

и сключих с него най-изгоден мир:

той обеща ми твърдо да разпусне

войската на Дофина.

 

БАСТАРДЪТ

                Срамна сделка!

Нима с нозе на родната земя

ще водим преговори, ще се мазним,

ще се надхитряме като търговци

с нахлулия в страната ни противник?

Нима едно излъскано конте,

едно хлапе безбрадо, един глезен,

изнежен юноша ще се разхожда

из нашите поля и ще развява

за подигравка наглото си знаме

във въздуха на Англия, не срещнал

отпор от никого? О, господарю,

гответе се за бой! Легатът може

да не успее да ви сключи мир,

а и да сключи, нека са видели,

че сме били готови за отбрана!

 

КРАЛ ДЖОН

Добре. Решавай ти какво да правим!

 

БАСТАРДЪТ

Напред тогаз! И по-наперен враг

ще изметем от къщния си праг!