Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (8)

Първа сцена

 

ХЮБЪРТ

Нагорещете свойте железа

и стойте зад завесата без шум!

Щом тропна с крак, изскачате и здраво

завързвате за тоя стол момчето,

което ще заварите със мен.

Отивайте! И чакайте нащрек!

 

МЪЧИТЕЛ

Дано заповедта ви оправдава

това деяние.

 

ХЮБЪРТ

                Напразен страх!

По-бързо! Изпълнявайте и толкоз!

Ела, момченце, да ти кажа нещо!

 

АРТУР

Здравей, мой драги Хюбърт!

 

ХЮБЪРТ

                        Добро утро,

мой малки принце!

 

АРТУР

                Малък, да, пред туй,

което трябваше да съм по право!…

Но ти си тъжен!

 

ХЮБЪРТ

                Бивал съм по-весел.

 

АРТУР

О, Боже, според мене аз единствен

съм прав да бъда тъжен! А си спомням,

че като бях във Франция, там всички

младежи в двора бяха страшно мрачни

от мода само! Бог ми е свидетел,

на свобода, овчар дори да бях,

цял ден не бих преставал да съм весел.

Тук също бих бил весел, да не чувствах,

че моят чичо ми желае злото.

Той плаши се от мен, пък аз от него.

Виновен ли съм, че съм син на Джефри?

Не съм виновен. О, да можех, Хюбърт,

твой син да бъда, за да ме обичаш!

 

ХЮБЪРТ (настрани)

Това невинно бъбрене, ей Богу,

ако не го прекъсна, ще събуди

умрялата ми жалост! Затова

не бива да се мая, а да действам!

 

АРТУР

Не си ли болен, Хюбърт? Толкоз блед си

Бих искал всъщност да си малко болен,

за да остана цяла нощ край теб.

Аз те обичам повече, кълна се,

отколкото ти — мене, скъпи Хюбърт!

 

ХЮБЪРТ (настрани)

Тез думи късат моето сърце!…

Чети, момче!

                О, глупави сълзи,

които пъдите от мене мойто

жестоко намерение! Да действам,

че, току-виж, от мъжките очи

изтекла твърдостта ми в женски плач!…

Какво? Не можеш да го прочетеш?

Написано е може би неясно?

 

АРТУР

О, прекалено ясно, драги Хюбърт,

за толкоз мрачен смисъл! Нима трябва

да изгориш очите ми?

 

ХЮБЪРТ

                        Да, трябва.

 

АРТУР

И ти ще го извършиш?

 

ХЮБЪРТ

                        Да, момче.

 

АРТУР

Ще имаш ли сърце? Когато ти

лежеше с главобол, аз те превързах

с най-скъпата си кърпичка (която

ми бе подарък от една принцеса,

и тя у теб остана), във ръце

аз цяла нощ главата ти държах

и толкоз често, колкото в часа

минутите се сменят, те запитвах:

„Минава ли?“, „Не ти ли липсва нещо?“,

„С какво могъл бих да те облекча?“

Мнозина синове на прости хора

на мое място биха си лежали,

без дума да ти кажат, а пък ти

принц имаше за свой болногледач!…

Но ти могъл би и да си помислиш,

че обичта ми е била преструвка.

Така да е! Стори ми зло тогава,

щом Божията воля е такава!…

О, Господи! Нима ще изгориш

очите ми, тез същите, които

към теб не са поглеждали сърдито

нито веднъж?

 

ХЮБЪРТ

                Аз клетва съм положил

и задължен съм да ги изгоря

с желязо накалено!

 

АРТУР

                Грозно дело,

възможно само в тоз железен век!

Но даже нажеженото желязо,

до моите очи щом доближиш го,

ще охлади в невинните ми сълзи

горещата си ярост, да, дори

в ръжда ще се разпадне то, затуй че

е искало да вземе моя взор!

Нима си по-железен ти от него?

О, ангел Божи да ми беше казал,

че моят Хюбърт ще ме ослепи,

не бих повярвал! Само ти единствен…

 

ХЮБЪРТ (тропва с крак)

Излизай!

        Изпълнявайте!

 

АРТУР

                        О, Хюбърт!

Спаси ме, Хюбърт! Ослепявам само

от изгледа на тези страшни хора!

 

ХЮБЪРТ

Подайте ми желязото! По-бързо!

Вържете го за стола!

 

АРТУР

                Не, недейте!

Защо е нужно да сте толкоз груби!

Аз няма да се боря! Ще мирувам!

Кажи им да ме пуснат, мили Хюбърт,

и като агънце ще бъда кротък!

Ако ме пуснат, няма да крещя

и да се дърпам, няма да погледна

с омраза към желязото! О, Хюбърт,

кажи им да се махнат и на тебе

прощавам ти, каквото да ми сториш!

 

ХЮБЪРТ

Излезте! Оставете ме със него!

 

МЪЧИТЕЛ

Доволен съм, че няма да участвам

във тази работа!

 

АРТУР

                О, аз, горкият,

изгонил съм един приятел значи!

Под злобен лик добро сърце той крил е.

Върни го тук, дано със свойта жалост

пробуди твоята!

 

ХЮБЪРТ

                Готви се, хайде!

 

АРТУР

Нима друг изход няма?

 

ХЮБЪРТ

                        Няма друг.

 

АРТУР

О, Боже, да попаднеше сега

в окото ти мушица, косъм, прах,

та спомняйки си как е неприятно

най-лекото докосване до него,

да осъзнаеш колко е ужасно

това, което искаш да извършиш!

 

ХЮБЪРТ

А обещанието? Хайде, млък!

Запри езика си!

 

АРТУР

                И два езика

са недостатъчни, когато молим

за двете си очи! Недей ме кара

да спра езика си! Недей, о, Хюбърт,

или го отрежи, но пощади

очите ми, поне да виждам теб!

На, гледай сам, желязото изстина

и не желае да ми навреди!

 

ХЮБЪРТ

Аз пак ще го загрея!

 

АРТУР

                        Няма как:

и огънят умря от скръб, задето

създаден за удобство, бива ползван

за мъки незаслужени. Виж сам:

и въгленът е вече потъмнял —

дъхът на небесата угасил е

горещия му плам и той, разкаян,

посипал е главата си със пепел!

 

ХЮБЪРТ

Аз мога с дъх да го събудя пак!

 

АРТУР

Ако успееш да го сториш, Хюбърт,

поруменял от срам пред твойто дело,

той искри във очите ти ще хвърли

и като куче, карано да хапе,

ще скочи върху своя насъсквач.

Което искаш да употребиш,

отказва да ти служи срещу мен.

Единствен ти оказа се лишен

от милостта, която проявяват

желязото и огънят, прочути

със своите безмилостни дела!

 

ХЮБЪРТ

Живей и гледай! Няма да докосна

очите ти за всичките богатства

на твоя чичо; а пък клетва дал съм

с това желязо да те ослепя

и знай, че бях решил да го извърша!

 

АРТУР

О, виждам своя Хюбърт! Досега

бе взел чужд образ!

 

ХЮБЪРТ

                Стига думи! Хайде!

На тези кучета ще съобщя,

че ти си мъртъв — да докладват тъй

на чичо ти. От днеска спи спокойно,

момчето ми, и знай добре, че Хюбърт

не ще ти стори зло.

 

АРТУР

                О, небеса!

Благодаря ти, Хюбърт!

 

ХЮБЪРТ

                Тихо! Тръгвай!

В гнева си твоят чичо е свиреп —

дано не си изпатя зарад теб!