Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (4)

Втора сцена

 

КОНСТАНС

Венчават ги? Мир сключват? Дружба правят?

Спояват подъл род със подъл род?

Луи ще има Бланш, а Бланш — земите?

Не е възможно! Тъй ти се е счуло!

Не си разбрал добре! Поразмисли

и повтори това, което каза!

Не може да е вярно! Не ти вярвам!

Повярвай, не ти вярвам: твойте думи

са думи на обикновен човек,

а срещу тях аз имам кралска клетва

в обратното! И знай, ще те накажат,

задето ме уплаши, мен, която

съм болна и подвластна на страха,

измъчена и жертва на страха

вдовица и безсилна пред страха,

жена най-сетне, склонна към страха;

така че колкото след миг да казваш,

че е било шега, цял ден ще има

да тръпне и трепери моят дух!

Защо глава поклащаш с тъжен вид?

Защо печално гледаш към сина ми?

Защо ръка поставяш на гръдта си?

Защо очите ти са пълни с влага,

досущ като прииждаща река?

Нима с тез знаци потвърждаваш свойта

ужасна вест? Не ща да я повтаряш,

кажи ми само: вярна или не?

 

СОЛЗБЪРИ

Тъй вярна, както — чувствам — ви се виждат

неверни тез, които са причина

да трябва да повярвате във нея!

 

КОНСТАНС

Щом учиш ме да вярвам на скръбта,

и нея научи да ме убие;

и нека вяра и живот се сблъскат

като заклети врагове, които

взаимно се пронизват във двубой!

Луи и Бланш сгодени! Сине мой,

какво ще стане с теб? Джон в дружба с Филип!

Какво ще стане с мене?… Вън оттук!

Не мога да понасям твоя образ —

ти погрозня от грозната си вест!

 

СОЛЗБЪРИ

Нима съм сторил зло, като ви казах

за злото, причинено ви от други?

 

АРТУР

Недейте се вълнува, мила майко!

 

КОНСТАНС

О, ако ти, мой синко мили, който

ме убеждаваш да не се вълнувам,

бе урод безобразен и отблъскващ,

клеветещ майчината си утроба,

осеян със брадавици и бенки,

куц, гърбав, смахнат, мургав и противен,

тогаз едва ли щях да се вълнувам,

защото нямаше да те обичам

такъв, незаслужаващ ни рода си,

ни кралски трон! Но ти си хубав, сине,

Природа и Фортуна бяха в сговор

велик да те направят и сега

от първата ти имаш тена дивен

на лилия, кръстосана със роза,

но втората, развратната Фортуна,

ти измени, за да прелюбодейства,

мръсницата, със твоя чичо Джон;

подкупи тя Французина със злато

да стъпче твойто право върху трона

и да постави кралското си име

на тяхна служба! Сводник стана той

на тази долна блудница Фортуна

и нейния любовник-узурпатор!

Кажи, вестителю, не е ли Филип

клетвопрестъпник? Ясно заклейми го

или върви си и ме остави

сама със мойта скръб!

 

СОЛЗБЪРИ

                        Мадам, без вас

не мога да се върна при кралете!

 

КОНСТАНС

Ще можеш и ще трябва, драги графе.

Аз няма с теб да дойда. Свойта горест

на гордост ще науча, тъй като

скръбта е горда и заставя всеки

носител свой да й се кланя ниско.

Ще чакам тук великите крале

да се сберат пред мен и пред скръбта,

защото тя е толкова огромна,

че само твърдата земя издържа

теглото й. Аз тук ще седна с нея.

Земята — тъй — ще бъде неин трон.

Крале, пред нея идвайте с поклон!