Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Life and Death of King John, 1596 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Седма сцена
В овощната градина на Суинстедското абатство.
Влизат Принц Хенри, Солзбъри и Бигот.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Ах, късно е! Кръвта му се разлага
със всеки миг, а бистрият му мозък,
във който според някои живее
човешката душа, предсказва ясно
с несвързания ход на свойте мисли
завършека на тленното във него!
Влиза Пембрук.
ПЕМБРУК
Нещастният ви татко, драги принце,
говори още и дори изказа
надеждата, че тука, на открито,
могла би болката му да утихне.
ПРИНЦ ХЕНРИ
По-бързо пренесете го под тези
овошки свежи! Буйствува ли още?
ПЕМБРУК
Не толкова. Дори си пее нещо.
Излиза.
ПРИНЦ ХЕНРИ
О, странности на болестта! Към края
като че ли страданията почват
по-слабо да се чувствуват: Смъртта,
превзела външните ни бастиони,
откъсва ги от нашия контрол,
за да нападне разума и хвърли
в атака срещу него легиони
видения, които в тази бясна
обсада на последната ни крепост
се блъскат и избиват помежду си.
Не е ли чудно туй: смъртта да пее!
О, аз съм пилето на този болен,
умиращ лебед, който, сам напяващ
печалния си погребален химн,
със цевите на тленния си орган
изпраща своите душа и тяло
към вечния покой!
СОЛЗБЪРИ
Достойни принце,
бъдете мъж, защото вий роден сте
да придадете форма и порядък
на хаоса, оставен от баща ви!
Крал Джон бива внесен на носилка.
КРАЛ ДЖОН
Тук има за душата ми простор
да излети по-лесно. Там не щеше
да мине през прозорци и врати.
Такъв ужасен летен зной гори ме,
че всичко в мен разпада се на прах!
Като че ли изписан съм с перо
на пергамент и, до свещта забравен,
се гърча и смалявам!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Как сте, сър?
КРАЛ ДЖОН
Отровен — как! Отровен, изоставен,
захвърлен нейде! Ни един от вас
не ще на зимата да заповяда
в корема ми да мушне ледни пръсти;
да каже на реките в мойто кралство
да плиснат хлад през жарката ми плът;
да повели на северния вятър
слепените ми устни да целуне
със хладен дъх! Аз искам толкоз малко:
студ само! А пък вий, неблагодарни,
отказвате ми таз нищожна милост!
ПРИНЦ ХЕНРИ
О, ако имаха целебна мощ
сълзите ми!
КРАЛ ДЖОН
Солени са и парят!
Във мен е ад, а подлата отрова
е дяволът, поставен да измъчва
навеки прокълнатата ми кръв!
Влиза Бастардът.
БАСТАРДЪТ
Ваше величество, без дъх останах
от бързане и порив да ви видя!
КРАЛ ДЖОН
О, племеннико, ти пристигаш само
за да склопиш очите ми след миг.
В сърцето ми въжетата, които
обтягаха платната на живота,
висят овъглени. Едно-едничко
държи ме още, тънко като косъм,
за да изслушам твойте новини,
подир което туй пред теб ще бъде
пръст, куха форма, от която вече
са литнали величие и власт.
БАСТАРДЪТ
Дофинът не след много ще е тук
и как ще го посрещна, Господ знае,
защото тази нощ, като прехвърлях
войската си на уж по-сгодно място,
в разливите нечакана вълна
погълна половината ми хора…
Крал Джон умира.
СОЛЗБЪРИ
Говорите за смърт в ухо на мъртъв!…
О, Господи!… О, бедни господарю!
Мой крал до преди миг, а пък сега…
ПРИНЦ ХЕНРИ
И мен очаква неговата участ.
Напразни са надежди, гордост, лъст,
щом туй, доскоро крал, сега е пръст!
БАСТАРДЪТ
Напусна ни! Ала и аз оставам
тук не за дълго: само да изпълня
дълга си на мъстител. След това
душата ми ще дойде да ти служи
там горе, както тука досега!…
Звезди, завърнали се в свойте сфери,
къде са силите ви[40]? Докажете,
че вече верни сте на свойта клетва
и тръгвайте със мене, да отхвърлим
разрухата и вечния позор
далече от безсилните врати
на нашата разклатена държава!
Да удряме, ако не щем да бъдем
ударени сами! Дофинът вече
развява свойто знаме под носа ни!
СОЛЗБЪРИ
Ний знаем, виждам, повече от тебе.
Сега тук вътре кардинал Пандулф
полегнал е за отдих. Преди малко
тъй върна се от разговор с Дофина
и ни донесе толкоз приемливи
за нашето достойнство и престиж
условия за мир, че на войната
веднага може да се сложи край.
БАСТАРДЪТ
Тоз край ще дойде още по̀ веднага,
покажем ли дебелата тояга!
СОЛЗБЪРИ
Не е така. Той вече към брега
е пратил част от своите обози
и интересите си в спора с нас
е поверил на кардинала, тъй че,
ако съгласен сте, то вий и аз
и още някои, във среща с него,
за обща радост можем да приключим
въпроса още днеска след обяд.
БАСТАРДЪТ
Да бъде тъй! Вий, принце, с неколцина,
за срещата не тъй необходими,
ще придружите тленните останки
на краля ни до вечния му дом.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Той искаше да спи във Уустър[41].
БАСТАРДЪТ
Значи
ще го положим там. И нека, принце,
наследствените власт и кралска слава
над таз страна се въплътят щастливо
във вашата особа, пред която,
смирено коленичил, обещавам
васалска вярност и покорна служба!
СОЛЗБЪРИ
И нашата привързаност вземете —
докрай неопетнена ще е тя!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Сърцето ми не знае как без сълзи
да ви изкаже свойта благодарност!
БАСТАРДЪТ
Да изплатим на мъката си само
дължимата й дан, защото вече
сме доста предплатили в скръб и горест.
Таз наша Англия не е лежала
(и няма да лежи!) под чужди крак
освен когато първа тя сама
се е ранявала. А днеска, вижте,
князете й се върнаха към нея.
Сега и трите края на света
да тръгнат против нас — разгром ги чака.
Щом вярна спрямо себе си остава,
пребъде ще английската държава!
Излизат.