Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (12)

Втора сцена

 

ДОФИНЪТ

Кажете да препишат туй, Мелюн,

и пак на лордовете го върнете,

а запазете преписа; така че

да имаме във точна форма всички

условия на нашия съюз,

та, помнейки какво сме обещали

пред святото причастие, да пазим —

и те, и ний — честта си без петно!

 

СОЛЗБЪРИ

Ний клетвата си няма да погазим,

ала макар напълно доброволно

да обещахме вярност и поддръжка

на делото ви, доблестни Дофине,

повярвайте ми, никак не ме радва,

че трябва да прилагаме такова

ненавистно лекарство като бунта

към язвата на нашата страна

и старата си рана да церим,

като отваряме безбройни нови!

Измъчва ме това, че съм принуден

да вадя меч, за да множа със него

числото на вдовиците в страната,

която в този миг отправя зов

към Солзбъри за помощ и закрила;

ала заразата е тъй дълбока,

че ако искаме да оздравим

правата си, ще трябва да прибегнем

към ножа на безправието зло

и бъркотията… Не е ли скръбно,

побратими по мъка, туй, че ние,

чада на този остров, доживяхме

ужасния тоз ден, във който трябва,

предвождани от чужденец, да тъпчем

утробата на своята страна

и да попълваме със свойте сили

редиците на нейния противник,

за да… простете, трябва да оплача

тоз грозен срам, макар наложен нам…

за да красим под чужди знамена

честта на гербове незнайни тук?…

Как? „Тук“ ли казах? О, английски остров,

защо не си подвижен, та да може

Нептун, чиято пенеста прегръдка

огражда те отвред, да те изтръгне

от паметта ти и да те закотви

към някой чужд невернически бряг,

където тези две войски да слеят

кръвта си в чист съюз на християни,

наместо да я леят в грозни разпри!

 

ДОФИНЪТ

Във думите ти има благородство.

Двубой на мощни чувства причинява

във тебе тоз душевен земетръс.

Как блъскат се неистово в гръдта ти

необходимост и природен дълг!

О, позволи ми да избърша тези

поточета от сребърна роса,

които стичат се по твойте бузи:

пред прилива на женските сълзи —

явление нерядко — аз съм бивал

размекван, да, но тоз мъжествен плач,

тоз дъжд, раздухван от душевна буря,

ме смайва, сякаш виждам свода нощен

прорязан цял от ярки метеори!

Почтени Солзбъри, вдигни глава,

със мъжки дух от себе си издухай

тълпата облаци и остави

тез бисери за детските очички,

които не са виждали във ярост

гигантския ни свят и не познават

Фортуна по-различна, от каквато

е във безгрижните им празненства,

изпълнени със топлота и радост!

Е, хайде! Успокой се! Ти ще бръкнеш

дълбоко като френския Дофин

във джоба на Успеха… И вий също,

английски знатни, сплели своите мишци

със нашите в една-едничка мощ!

И ето, сякаш ангели тръбят

и папският легат пристига бързо

да потвърди с небесния си дъх,

че праведно говорим, и да сложим

под всички наши действия печата

на Господ-Бог!

 

ПАНДУЛФ

                Най-първо поздрав, принце,

а после ето що: крал Джон отново

е в мир със Рим. Духът му пак се върна

във лоното на святата ни църква,

седалище на Божия престол.

Затуй, Дофине, свий тез свои страшни

военни знамена и укроти

духа на кръвожадната война,

така че като лъв опитомен

да легне той в нозете на мира,

наглед ужасен, а във същност благ!

 

ДОФИНЪТ

Ще ми простите, пресветейши отче,

но няма да го сторя! Твърде висш съм

по своя род и титла, за да бъда

използуван като послушен роб,

служител сляп, бездушно сечиво

в ръцете на коя да е държава.

Дъхът на вашата уста разпали

мъждеещия въглен на войната

между това разединено кралство

и мен самия; той след туй подхрани

с гориво огъня; сега е късно:

бушува той така, че вие, отче,

не ще го угасите със дъха си,

запалил го навремето тъй лесно.

Вий първи ми показахте лицето

на мойто право, пръв ме запознахте

с претенциите ми и посадихте

във мен идеята за тоя поход:

и днес ми казвате, че Джон бил сключил

мир с църквата! Е, та какво от туй?

По силата на своя брак със Бланш,

аз — след Артур — съм прав да обявя

за своя таз страна; и днес, когато

наполовина съм я завладял,

да я напусна, тъй ли? И защо?

Защото Джон бил сключил мир със Рим!

Нима съм роб на Рим? Какво е дал

тоз Рим за похода? В пари, във хора?

Къде са припасите, със които

ми е помогнал Рим във този поход?

Не съм ли само аз, единствен аз,

със своите привърженици, който

потя се под теглото на войната?

И искате сега, сега, когато

дочувам вече тез островитяни

да хвърлят и последните си карти

със „Vive Le Roi“^[34] и имам във ръка

чудесни козове, за да спечеля

короната, която е на пода,

да кажа: „Пас!“, когато маншът взет е —

туй няма да го бъде, извинете!

 

ПАНДУЛФ

Ти мислиш не дълбоко, драги принце!

 

ДОФИНЪТ

Дълбоко — плитко, няма да се върна,

преди тоз поход мой да се прослави

тъй гръмко, както беше обещано

на дръзките надежди, със които

подтегнах таз войска от храбреци,

готови за победата да бръкнат

във челюстите на самата Смърт!

Чия тръба тъй звънко ни зове?

 

БАСТАРДЪТ

По правилата на учтивостта

изслушайте, което ще ви кажа:

от своя крал, блажени кардинале,

съм пратен да узная в каква степен

сполучила е вашата намеса

и във зависимост от туй, което

от вас ще чуя, да ви отговоря

във рамките на свойто пълномощно.

 

ПАНДУЛФ

Дофинът упорито не желае

да преговаря и не ще да сключва

примирие на никаква цена.

 

БАСТАРДЪТ

Кълна се във кръвта на всички храбри,

добре е отговорил! А сега

изслушайте английския ни крал,

говорещ ви чрез моите уста:

той е готов за бой. И как могло би

да бъде иначе тогаз, когато

на тази ваша глупава, маймунска

пародия на поход, на таз ваша

игра с оръжия, на тоз нелеп

палячовски спектакъл, на таз смешна

забава на безбради малчугани,

той гледа със презрение, готов

с камшик от свойто кралство да прогони

туй ваше смешно войнство от пигмеи!

Как мислите: че същата ръка,

която ви набъхта така славно

пред прага ви, та вие презглава

да тичате към свойте домове,

като ведра да търсите дъната

на кладенците си, да шумолите

под сламата на своите обори,

във ракли да се криете като

заложени предмети, да се врете

с прасетата във кочини и дупки

и да треперите, когато, чули —

вий, галите! — петел да кукуригне,

го взимахте за глас на англичанин —

как мислите, че таз ръка сега

ще е отслабнала? Как не! Крал Джон

като орел над своите орлета

кръжи, готов да разтерзае, който

посегнал би към неговия трон!…

А вий, бунтовници неблагодарни,

нероновци, утробата разпрали

на свойта майка-Англия^[35], във срам

ще се червите при вида на свойте

жени и дъщери, които крачат

след барабана — същи амазонки^[36], —

игли и напръстници заменили

със копия и бойни ръкавици,

а нежен женски дух — с войнишка ярост!

 

ДОФИНЪТ

Достатъчно се перчи! Във хвалбите

си по-добър от нас. Върви си с мир —

не можем да пилеем ценно време

с дърдорковци!

 

ПАНДУЛФ

                Послушайте ме, принце!

 

БАСТАРДЪТ

Не, мен дослушайте!

 

ДОФИНЪТ

                Не ща да слушам!…

Да бият барабаните и нека

езикът на войната защити

законното ни право да сме тук!

 

БАСТАРДЪТ

Да, барабаните ви ще крещят,

когато наредите да ги бият,

ала и вий, когато ви набием,

така ще закрещите! Запомнете,

когато първият ви барабан

пробуди ехото, ще му отвърне

по-гръмък барабан съвсем отблизо;

ударите ли втори, гръмко втори

на неговия гръм ще отговори,

потресъл небосвода и надсмял се

на Зевсовия тътен; да, защото —

далеч от туй да вярва на тоз кекав

легат на Рим, когото ви изпрати

по-скоро за забава — тук наблизо

крал Джон ви чака в боева готовност

и върху челото му ви се хили

самата Смърт, доволна, че ще може

да се натъпче с хиляди французи!

 

ДОФИНЪТ

Добре, приемам позива ви боен!

 

БАСТАРДЪТ

И зле ще е за теб, бъди спокоен!