Александър Дънков
Надпяване

Всяка сутрин заминавам

на училище с торбичка

и по пътя се надпявам

из гората с пойна птичка.

 

Ето пръв запявам аз

и очаквам да запее,

та гласът й с моя глас

в чудна песен да се слее.

 

С дрозда пеем във гората

песен звънка, песен мила

и възкликва ми душата:

дружбата се е родила!

 

Ако сутрин закъснявам,

дроздът чака мойта песен,

дружбата ни продължава

всяка пролет, всяка есен!