Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне

Сега е време да си спомним зимните фестивали

на Стария свят, в разкошните широки зали,

окичени с чемшири; смешение на езици;

тупти разгорещена кръв в огромните палати,

с имелие украсени празнично.

Заглъхват гласовете и се изправя слепият певец,

облечен в дрехата на свойто робство, и тъжната му арфа

запява в болката си и успокоява лицата смутени.

 

О, това е едно дълго учение в неизвестност и самота,

додето научиш занаята нелесен

на слепия певец; с мъка в сърцето

да дърпаш майсторски струните

и да превръщаш своята болка във песен,

която гостите весели не би оскърбила.

О, това е славата на слепия певец,

възпяващ угасналата храброст и своя прокълнат живот:

как паднали десет мъже от храбрия меч

край брода непазен — във лютата сеч.

Тъй пее певецът стар, пипнешком дърпат ръцете

тъжната арфа; тъжно мечтае сърцето

за царството на героите, безславно убити.

Идва часът на твоята слава: далече от глъчката

създаваш ти своята песен,

че тези пияни герои не могат да не почитат

твоята сляпа, упорстваща гордост, твоята вътрешна зима.

Край