Дилън Томас
Особено когато на Октомври вятъра…

Особено когато на Октомври вятъра

със заскрежени пръсти косата ми започне да наказва,

уловен в рачешкото слънце, тръгвам по жарава

и пада сянката ми рачешка върху земята.

Покрай морето във шума на птиците се вслушвам

и чувам гарвана да кашля в зимни съчки,

сърцето ми потръпва, като заприказва,

словесната си кръв то лее и си прецежда думите.

 

И аз, заключен във затвор от думи, отбелязвам

по хоризонта, тръгнал в своя път подир дърветата,

пищните форми на жените и момчетата,

като звезди затрепкали в алеите на парка.

И нека ви направя малко буки пълногласни,

и малко гласове на дъбове, от коренищата

на сечищата две-три песни да изтананикам,

и нека ви държа няколко водни сказки.

 

Зад вазата със папратта часовникът се клати

и сочи знака на часа, невралното значение

излитва със излъчения диск и обявява утрото

на ветровете, скрити във ветропоказателя.

И нека ви направя малко знаци за ливада;

сигналната трева, която съобщава всичко,

избива през окото ми червясала със зими.

И нека ви разкажа малко за греха на гарвана.

 

Особено когато на октомври вятъра

(и нека есенни да бъдат моите чародейства

от паечно хоботче и от баири уелски грейнали)

наказва със юмрука на гулиите земята,

нека да ви направя малко безсърдечни думи.

Сърцето, почне ли да срича подир кръв изкуствена,

даже за идващата ярост да вещае — пусто е.

На птиците крайбрежни чуйте гласовете тъмни.