Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011)
Корекция
NomaD(2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. —Добавяне

Аз мисля постоянно за ония, които наистина велики бяха.

Които още от утробата си носеха историята на Духа —

през коридори светлина, където часовете са слънца —

безкрайни, пеещи. Красивият им порив бил:

докоснатите им огън устни

Духа да славят в песен.

Те пазели желанията свои,

нападали по тялото им като цветове

от клонките на Пролетта.

 

Най-важното желание било: да не забравяш никога

онуй желание, в кръвта вродено, дошло от изворите вечни,

пробило камъка на светове, предшестващи земята.

„Не се отричай никога във зрака прост на утрото

от удоволствието,

нито от неговото строго искане за обич вечер.

И не допускай никога движението в теб да задуши

със шум и пушек на Духа цъфтежа.“

 

Там, по високите плата, до слънцето и снеговете

виж как възпяват имената им: треви полюшнати

и лентите на облаците бели,

и шепота на вятър под небе смълчано.

Възпяват те ония, които за живота се сражаваха,

чиито сърца на огъня огнища бяха.

От слънцето родени, към слънцето летяха

и със честта си се подписаха на въздуха във страниците живи.

Край