Стивън Спендър
Уморени от блясъка на градовете…

Уморени от блясъка на градовете

и от борби за служби, дето да бездействат

заключени в окови леки, докато

Смъртта и сетния бедняк не увенчае с ореол.

Тогава тези улици на богаташите и любовта им лека

като платно износено ще избелеят. Смъртта ще тръгне през живота,

ухилена и бяла, по лицата хорски

и чиста, равна като снежен блясък.

 

Сега, когато вледеняващо се сипе мъката над нас

и пронизващата светлина на болката от всеки ъгъл уличен мъждука,

когато стълбовете на довчерашните покриви

във дрехите си се съсухриха, ний неминуемо от глад

като из кремък с удар ще изтръгнем огън.

Днес силата ни е на наште кости в силата,

тъй чисти и равни като снежен блясък.

Днес силата ни е в глада, в наложеното пи безделие

и в нашата любов един към друг.

 

Читателю на тези думи необикновени,

най-после стигнахме земята,

където равна като снежен блясък светлина зари лицата.

Ти сигурно се чудиш

как може сгради и пари, печалби и заводи да закрият

оная обич, осезаема и явна, на човека към човека.

 

Другари, нека тия, които идат подир нас —

оная младост хубава, която днес зачеваме —

не се учудват, че когато банките фалираха

и катедрали се рушеха, и явна ставаше на господарите ни лудостта,

как липсваше ни Пролетта като на тигъра напиращата сила

и на растенията, които пускат корени стремително към влагата.

И нека през тъканта раздрана на очите ни

те видят как учудена като снаряд луната ще избухне

и ще ни заслепи със блясъка на сняг, от слънцето запален.