Уистън Хю Одън
Танцът на смъртта

На разговорите във гостната — довиждане сега.

И с умния професор ще се разделим с тъга,

довиждане на дипломата със привидна власт,

нещата днес се разрешават с бомба и със газ.

 

Пианото и разказите със сюжет познат

за великани и за феите от приказния свят,

картините, предметите, маслата с дъх ухан,

маслинения стрък — лежат на тъмния таван.

 

Отново думата си дяволът е нарушил

и с динамит стените на затвора е разбил,

избягал е от ада, дето неговият строг баща

въстаналите ангели захвърля в пропастта.

 

Ах, дяволът кръстосва като грип насам-натам,

стои до моста или пък до брода чака сам

и като чайка той лети над нашето чело,

укрива се във шкаф или под нашето легло.

 

Сърце, ако случайно той успее, аз си знам,

че ще те хвърли в дълбините на самия срам.

Любима, отвлече ли те от мен — ако реши —

и от красивата коса дори ще те лиши.

 

Милиони са пострадали от тоя зъл кошмар,

подобно гълъби, подали се на змийския му чар,

в леса безброй дървета вече нещо ги боли:

аз съм секирата, която ще ги повали.

 

Понеже в краен резултат аз съм един

така щастлив, така безгрижен и разглезен син,

не друг, а аз ще гоня дяволът през тоя век,

ще отърва земята от сегашния човек.

 

Сегашният човек, какъв порочен свят и мор,

какъв замрял Содом, какъв греховен и разплут Гомор:

за огъня не друг, а аз поемам отговорността —

човешките желания да смажа по света.

 

Покупки и продажби, алчност, алкохол, храна,

машините и мисълта с коварна вещина,

към тях като прибавим и приятните глупци,

подбуждат огорчените към слава и венци.

 

Ах, аз ще отмъстя и дяволът ще погреба,

ще си намажа слой от чер хайвер на моя хляб,

за дом най-светла катедрала ще си построя,

със прахосмукачка всяка стая ще снабдя.

 

С платинена кола ще ходя на парад в града,

ще бъде името ми като светеща звезда,

за мен камбани ще ехтят цял ден и цяла нощ,

съдбата като колело ще движа с пълна мощ.

 

Това ще стане, Питър, Пол, и, малък Джон,

и ти, Хорацио, с едничка топка за пинг-понг,

един ден ще зарежете закуска, детското бюро

да умъртвите дявола за зло или добро.

 

Всеобща заповед и гневен барабанен звук,

величие и власт ви заповядват да сте тук,

ще ви приеме гробът, който ви зове,

светът ще се спаси от всички смъртни грехове

 

Морето крие рибите във свойте дълбини,

небето като коледно дърво е в светлини,

вечерната звезда изстрелва своя смъртен вик:

„Макар и жив, човекът ще загине всеки миг.“

 

Затуй „довиждане“ на стаята с тапет червен,

„довиждане“ на топлото легло с чаршаф за мен,

„довиждане“ на птиците по цветната стена,

„довиждане“ на всичко тук, довиждане, жена.